Месец юли тази година посвещаваме на един от най-впечатляващите съвременни пианисти- Григорий Соколов.
Роденият в Санкт-Петербург през 1950 година Соколов е един от най-ярките педставители на знаменитата Ленинградска (днес Санкт-Петербургска консерватория), която наследява традициите от времето на Антон Рубиншайн, който е нейн основател.
Завършва образованието си в нея, като в ранните си години е любим ученик на друг клавирен руски колос- Емил Гилелс.
След победата на конкурса “Чайковски” през 1966г., той концертира по целия свят, като предпочита Европа. Преподава в Санкт-Петербуг до 1990г.
Интересен факт от биографията му е, че се отказва от това да е солист на симфонични концерти и от 2000г. дава изключително самостоятелни рецитали. Друг интересен факт- той почти не прави студийни записи, а предпочита живия запис от концертни подиум.
Това е едно доказателство, че търси непосредственото общуване със слушателите и всичко, което си случва да бъде непланирано и без монтажи.
Записите в ю тюб са селектирани от самия него.
В моите спомени, името на Соколов е свързано със съветската грамофонна плоча от 70-те години с изпълнение на Шумановия “Карнавал” и втория клавирен концерт от Сен-Санс.
Невероятно чувство за стил, организация на нотната фактура, проникване в дълбочина в идеите на авторите, невероятна убедителност на всичко, което Соколов твори на сцената.
Затова и световните музикални награди са част от богатата му биография- награда “Франко Абатти, награда “Микеланджели”, член на шведската музикална академия, ежегоден гост на Залцбургския музикален фестивал.
Руският пианист и диригент Антоненко с право нарежда Соколов с великите клавирни майстори Сергей Рахманинов, Артур Рубинщайн, а от живите- Мъри Перая.
Иска ми се да започнем с един от най-впечатляващите записи- Шопен- 24 прелюда оп.28. Невероятна експресия струи от всеки тон, фразите се подреждат естествено и най-важното драматургичното единство здраво води развитието към кулминацията, която пианистът изгражда знаменито. И най-важното- тези така познати пиеси звучат интересно и като “за първи път”.

С Емил Гилелс- 1966

Соколов в пълно отдаване на музиката

Изискан класически прочин на известната ранна Бетовенова соната. И същевременно, всичко е прекрасно разпределено агогически и в динамическа проекция.

В противовес с твърденията, че бароковата музика не може да се свири на съвременното пиано, чуйте звука на Соколов: