По стечение на обстоятелствата, през цялата изминала седмица (23-28 април) бях в чужбина и не успях веднага да реагирам с публикация на справедливите и бих казал дори закъснели протести на колегите от симфоничния, джазовия, фолклорния и хоровия състави към Българското национално радио.
От няколко години чувам от близки приятели, работещи там за скандално ниски суми за заплащане, но съзнанието ми не можеше да асимилира високото качество на техните артистични изяви с цифрите, които споменаваха. Няма нормално мислещ човек, който може да си представи, че едни от най-талантливите ни музиканти, с доказана кариера и като солисти и камерни изпълнители, които като оркестрови музиканти са партньори на световни “звезди” в нашето изкуство са поставени в подобна унизителна ситуация.
И дойде разбира се един момент (още веднъж твърдя че е закъснял), когато това скандално заплащане бе поставено на всеослушание. И разбира се, по добре известен от родната практика начин започнаха да се сипят какви ли не обяснения- уж някакви 7 милиона били прехвърлени от БНР към БНТ и затова парите не стигали, съставите на БНР записвали, а не изнасяли концерти, които да се прикрепят към “вездесъщия” делегиран бюджет и какво ли не още……… Но никой от управляващите не отговаря на въпроса- защо просто не се увеличат заплатите на нашите колеги, без да се обвързва това с някакви абсурдни обяснения.
От апологетите на днешното правителство слушаме, как БГ икономиката върви напред, проценти са сипят отвсякъде, че дори и притеснения на икономисти, че твърде високо скочили заплатите. Кои заплати драги управляващи? На определени сектори, които нямат нищо общо с бюджетния, в който присъстват хората на културата и духовността. Но тези, от които зависи достойното им заплащане са твърде далеч от тази проблематика, те могат да съществуват и без тях, задоволявайки се с евтини сапунени сериали, или шоу от различен калибър. Тези хора веднага ще кажат- ами направете го като поп и рок концертите- “изкарайте си парите”. За съжаление, точно този израз чета в социалните мрежи не само от далечни на спецификата на класическата музика индивиди, но и хора, които са били музиканти и то не посредствени в нашата сфера, но които са преминали в света на бизнеса и оттам нататък съзнанието им е тотално увредено. Както се каза в един нашумял и хубав български сериал- “в главата са им само екселски таблици”. Което вече е лошо! Управленските екипи в Министерството на културата, че и по-нагоре не разбират, че качествена култура се прави с пари. Култура, която ще издигне духовността на нацията, култура която надживява времето, която възпитава в добродетели, естетически вкус, идеализъм. Каква дума нали, идеализъм? За какво ни е? Та нали всичко трябва да се “изкара” с труд и пот, с 9-10 часово стоене в офиса. Само това е труд. Другото, многогодишно овладяване на музикалния инструмент, превръщането на талантливото дете в мислещ млад музикант, а след това в зрял, проникващ дълбоко в изпълняваните творби изпълнител изисква ВРЕМЕ, ТРУД, да добавям ли още… Да, но това не е свързано с офиси, пресмятане на печалба, принадена стойност и други категории от областта на икономиката. Извинявайте, но това започва да ми прилича на безумните картини, които стояха преди време в коридорите на Двореца на културата в Перник, на които мускулести миньори, “гробокопачи” на капитализма гледаха навъсено към представителите на умствения труд. Дотам ли стигнахме, че тези, които ни управляват да не могат да разберат трагично-тревожната ситуация, в която са поставени именно музикантите от класическия сектор. За огромна част от нашето общество, тази музика не съществува. Или когато съществува, тя е сведена до “Химна на Европа”, “Турския марш”, или други станали популярни от звуците на мобилните апарати части от класически “парчета” (това е популярният израз). Оттам нататък, “черна дупка”. Липса на елементарна култура, нежелание да се потопиш пък макар и за малко в музика, която шества повече от 4 века по европейските сцени и е белег на висока култура. Но същевременно, тези наши сънародници се смятат за европейци. Европейско развитие на България, нали това е част от абревиатурата на управляващата партия. С какво представителите ѝ показаха за тези 10 години от когато управляват, че мислят и за духовната сфера? С абсурдния делегиран бюджет, който дава приоритет на КАСОВИ “ивенти”, който е далеч именно от детайлната и качествена работа в нашето изкуство. “Изкарването на пари” (по рецептата на БГ бизнесмените) в нашата сфера значи несъразмерно много концерти (недотам изпипани), компромиси с качеството, с репертоара и гонене на имена. Преди няколко години, Софийска филхармония канеше преди всичко чужденци за диригенти и солисти. Такова вероятно е било изискването към артистичния съветник- нашия известен цигулар Светлин Русев. А къде остават българските имена? Тези, които работят в България, които въпреки трудните условия създават качествен културен продукт в собствената си страна…. Не бива да се забравя че това са български културни институции и ролята им е преди всичко да показват българския музикант. Но пустите делегирани бюджети- къде по-авторитетно звучи някои чуждо име, като имаме предвид и някои особености на националната психология.
И на този експеримент с българската култура, който наложиха политиците, пребиваващи на власт в България през последното десетилетия разчитат и сега от Комисията по култура за да повишат заплатите на съставите на БНР. А разликата за повишението е около един милион лева на година. Господа управляващи, ако направите ревизия на хвърлените “залудо” средства за какви ли не ремонти, некачествено изпълнение и т.н., ще се уверите, че този милион е капка в морето. Но заделяйки го за културата, вие мислите за бъдещето. Бъдещето на нашите талантливи деца, които с дарованието си смайват културния елит на Европа, бъдещето на всички млади хора, които искат да живеят в един свят на доказали се през вековете духовни ценности и които истински ни приобщават към тази Европа, която вие произнасяте в речи и изявления всеки ден по няколко пъти.
А иначе, за сравнение- съседна Румъния:
провалил се с “трясък” опит на съчетаване на оперен със симфоничен оркестър (още преди десетилетие), лицеи по изкуствата из цялата страна (специализирани училища, в които професионално се изучават музика, драматично и изобразително изкуство), реализация в оркестрите в цялата страна ( на всеки 100 км. има симфоничен оркестър), със заплати на музикант с опит и в зенита на кариерата си 2000 ЕВРО (отскоро в страната). Свободни места за оркестранти няма. Фестивали, където добре платени изпълнители се представят в най-добрата си светлина.
Доколкото си спомням, днешните управляващи, преди десетина години ни даваха Румъния за лош пример и то в контекста на “не изпълняват критериите на Брюксел за бюджетна дисциплина”. Е, ние като ги изпълняваме стигнахме дотук. Елитът на родното музикантство да се бори за възнаграждения малко над минималното в страната.
Тъжно и срамно! И нека всеки, който реши да коментира тази тема, да се опита да влезе поне за малко със съзнанието в спецификата на труда на музиканта, неговата чувствителност и това, че започвайки да свири на своя инструмент, той не мисли за пари. Той мисли за това как по-добре да се представи, за да чуе аплаузите на публиката. Но нека не забравяме и друго- че професионалният музикант е ценност и трябва да бъде достойно ЗАПЛАТЕН.