ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 януари 1924 г.
Илюзията на представения в определени граници човешки образ. Физически ограниченият човек. Водният човек, в когото навлиза етерното тяло на човека; въздушният човек, в когото действа астралното тяло; топлинният човек, който прониква човешката организация. Върху последния действа азът, докато върху останалата организация действа топлинният човек, следователно азът действа индиректно. Чрез това може да се получи правилно разглеждане на отношението между душата и тялото, тъй като душевните изживявания действат върху топлинния етер и чрез него в органите.
Възможността за заболяване лежи в човешката организация. Възможността за лекуване лежи в естествените процеси, които могат да поемат процесите в човека: етерно, астрално тяло и аз. Призоваване на по-висшите същности на човека за възстановяване на здравето. В природната наука трябва да се направят други разглеждания, съответващи на живо-космическото – за пример мравчената киселина и узряването на смокините, както и производството на пчелен мед. Необходимостта да се развие чувство за наблюдение на природата също при микроскопирането. Да се вземат под внимание нерелативните величини. Разглеждане на истинския характер на пчелния кошер.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 януари 1924 г.
Характеристика на човешките същности. Азът и образът на Земята. Азът и смъртта. Физическият организъм и храненето. Отношението между етерното тяло и астралното тяло, и склонността към заболяване. Предпоставки за съзнателен душевен живот. Същност на чувстването. Пораждане на заболяването. Възпаление и разрастване на тъканта, отоци, тумор. Болестта и душевният живот. Черният дроб като сетивен орган за субстанциите на външния свят. Сърцето – сетивен орган за вътрешния свят. Органите като същностна общност. Преценка на хранителните средства, изхождайки от взаимовръзката между света и човешкия организъм.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 януари 1924 г.
Силите на земните вещества и периферните веществени сили (космическите) се уравновесяват в отделните органови системи. Разглеждане на главата от тази гледна точка, нейната безтегловност и статично спокойствие. Космически и земни сили в главата и останалия скелет; значението на калциевия карбонат и фосфатния калций. Субстанциите като космически изграждащи процеси и отношението им с космическата същност. Специално разглеждане на силите, преодоляващи оловния процес. Значението на магнезиевия процес, ритмични периоди, в които процесът има друг смисъл. Антимонът и метаморфозите на въгления процес, изследвани според космическите и етерните процеси на изграждането в течение на времето.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 5 януари 1924 г.
Екзотеричното знание и начинът на постигането му като основа за езотерическата част на курса. Изграждане на човека. Етерното тяло и неговото отношение към зародиша, който се поражда чрез наследствеността, неговото отношение към астралното тяло по времето веднага след раждането. Заложби за знанието. Значение на вътрешното обучение и задълбочаване за искащия да лекува лекар. Грижа за душевните сили чрез ритмично повторение на знанието. Такова знание се илюстрира чрез растителния живот, като екзотеричното и езотеричното знание се довеждат до правилната им взаимовръзка.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 януари 1924 г.
За промяната, която следва да настъпи в цялото схващане на антропософското движение: «Езотерическият път е или труден или никакъв.» Следващи описания на космическите сили въз основа на съотношенията на растителната същност към човешкия организъм, особено на главата. Необходимост да се изживее това знание. Връзката му с вътрешните морални импулси. Описание на медитативните процеси. Воля за езотерично задълбочаване на медицинското образование, както досега е правено в две области – общата антропософия, евритмията и говорното формиране. Описание на сформирането на медицинската секция.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 7 януари 1924 г.
Познание чрез мисли – костна система; чрез имагинация – воден човек, мускулна система. Познание чрез инспирация – вътрешни органи. Познание чрез интуиция – топлинен човек, съответно дейността на органите. Два вида топлина. Въздушно и светлинно състояние. Метаморфоза на светлината. Течността, свързана с химизма. Земният елемент и животът. Медицинско мисловно знание и терапевтичен елемент.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 8 януари 1924 г.
Минало и бъдеще на Европа. Кармата на средата. Борбата в петата следатлантска епоха като израз на противоречието между материализъм и спиритуализъм. Спиритуалният светоглед на шестата следатлантска епоха. Последици от третата и четвъртата следатлантска епоха за европейските народи: Италия, Испания и Франция. Британското начало като представител на петата културна епоха. Развитие на търговско-промишленото начало. То се стреми към световно господство. Противоречие между Изток и Запад, между западното комерсиално мислене и спиритуалната нагласа на руските славяни. Средноевропейски импулси: Лутер, Хус, Уиклиф, Цвингли. Кеплер, Коперник, Галилей, Ломоносов като мостове между Изтока и Запада. Средноевропейският стремеж към духовното от душевните дълбини. На Запад желаят да докажат духовния свят чрез експерименти. Бейкън, Шекспир, Якоб Бьоме, Якоб Балдe, Джеймс I, крал на Англия. Устройство на армията. Японски материализъм. Британският произход на социалистическата идея. Материализмът, царство, което иска да бъде само от този свят. „Моето царство не е от този свят“. Теокрацията, властта, търговско-промишленото начало трябва да се заменят с общочовешкия принцип, който не се стреми към господство.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 януари 1924 г.
Ориентиране на лекаря според кармата, кармичната воля и лечебната воля. Въведение във водещото до излекуване разглеждане на човешкия организъм като резултат от космически сили въз основа на примера за сатурновите и лунните сили. Указания за медитативното задълбочаване.

ЛЕКЦИЯ, 21 април 1924 г.
Участниците в курса се призовават да поставят въпроси относно появилите се трудности за ориентирането на лекаря към езотерическия път на обучение. Отговори. Еманципация от външния Космос на западния езотерически път. Указания за медитирането и относно неговата същност. Представяне на инкарнационния процес, пораждането на подходящото за Земята човешко тяло, произход на наследствения поток и обяснения за това. Същност на скарлатината и морбили. Значение на детската храна и майчиното мляко. Значение на непосредственото съзерцание за медицинското познание. Представянето му чрез примери. Постигане на земната зрялост. Седмогодишните периоди като нови елементи, а не като изкуствено знание. Въздействие на космичните изграждащи сили. Медитиране върху растителната същност.

ЛЕКЦИЯ, 22 април 1924 г.
За правилното медитиране и лекарската професия. Познаване на болестите като познание на лечението. Знанието за лекуването и волята за лекуване. Опознаване на етерното от скулпторната дейност. Опознаване на астралността от музикалната дейност. Новаторството на новоорентираните от страна на антропософията лекари за едно ново медицинско обучение. Разглеждане на първичните причини за болестта в биографията на пациента. Медитиране.

ЛЕКЦИЯ, 23 април 1924 г.
Въведение в дадената във втора лекция медитация: формообразуване, изграждане на човека от космически сили. Луна. Одушевяване на човека: космическо слънчево въздействие в обкръжението. Одушевяване на човека чрез разграждащите сили на сатурновото въздействие. Космическата силова природа на металите. Моралността като излъчваща се от Космоса сила. Духовните истини непрекъснато трябва да се изживяват медитативно. За кармичните отношения на родените около смяната на столетието търсещи духа души.

ЛЕКЦИЯ, 24 април 1924 г.
Възникването на медицинския мироглед на 19-ти и 20-ти век, разглеждано в неговите кармични взаимовръзки. Християнство и арабизъм. Указания за една медитация за лечители: космичната троичност Сатурн, Слънце и Луна, действащи в здравото и в болното човешко същество. Указания за съзирането на кармичните отношения при болните: воля за лекуване, християнизиране на медицината чрез това, че човек осъзнава космичната същност в човека, както и същността на болестта и здравето. Мисловно съдействие от страна на сърцето, жезълът на Меркурий. Лекарят следва да се застъпи за възможността на кармата да действа в съвременната култура.

ЛЕКЦИЯ, 25 април 1924 г.
За характера на човешките същности и техните взаимни отношения. Общата причина за разболяването, разбиране на определено въздействие на лекарствата. Различните отношения при физическите и духовните заболявания, темпераменти. Въвеждащи правила за медитиране и усвояване на имагинативното съзнание. Същото за усвояване на инспиративното съзнание. Чувстване в знанието, чувстване в познанието. Конкретизиране на младежкото движение с помощта на стремящата се в смисъла на предхождащите изказвания. Постепенното лекуване на наследствените сили чрез възпитанието. Отношение на лекаря към пациента. Призив за вътрешна връзка с Гьотеанума, който си е поставил за цел една определена задача.

Медитативни-разглеждания-и-насоки-за-задълбочаване-на-лечебното-изкуство

Чети книгата