На 20 юни т.г., след кратко, но тежко заболяване ни напусна фаготистът Светослав Славчев. Ярко надарен музикант, с непрекъснат стремеж за нови идеи, с майсторски изяви на инструмента, на който свиреше и който обичаше. Светльо “гореше” с музиката, с която ни даряваше на сцената. Предизвикатествата на екстремно трудните пиеси не го плашеха- напротив, той с лекота ги преодоляваше. Имах късмета да му акомпанирам “Хоро стакато” от Владигеров, пиеса невероятно трудна за фагот, но в неговите ръце тя звучеше виртуозно и с майсторството на най-големите! Или дългия и труден концерт от Хумел, на който той беше първи изпълнител в България. Сам той откри различни пиеси в които доказа, че фаготът може да бъде равностоен солистичен инструмент- “Агнус Деи” от Ховланд, където в продължение на половин час фагот и смесен хор “спорят” помежду си, или Вариации по “Риголето” от Кирил Ламбов. А трудното трио от Жан Франсе, колко ли усилия му костваше да ме “убеди” да го научим и изсвирим с Калин Панайотов.
Читателите сигурно ще ме обвинят в пристрастност, а и аз не я крия. Светослав Славчев беше ярък пример на коректен колега, който с рядко срещаната по нашите ширини деликатност контактуваше с музикантите, с които беше решил да формира камерен ансамбъл. А те не бяха малко и със сигурност вече чувстват, а и все повече ще чувстват липсата му.
Днешните времена изобилстват с “дитирамби” за “звездни” музиканти, които шестват гордо по света. Светослав не беше от тези, които разчитат на ПР, или изобилната реклама. Той разчиташе на своята дарба, която Господ му беше спуснал и която ние, неговите приятели бяхме оценили. И бяхме щастливи да сме близо до него- в живота и на сцената.
Съдбата реши той да се отправи в един по-добър свят твърде млад. В разгара на творческите си планове, с които даряваше много радост на своите почитатели и приятели.
Дано там, където е сега, бъде обгърнат от музиката, която така честно и неподправено обичаше и която имаше привилегията да пресъздава със силата на своя талант!