Как се пише за Стела Димитрова – Майсторова? Как се пише за личност, вечно променяща се, винаги смела, творческа и изумителна?
Хващайки молива се замислих – всъщност, човек познава ли учителите си? Истинският Учител е винаги до теб – любящ, мъдър, обсипващ те с най-скъпоценни дарове. И тази щедрост изглежда е толкова необходима на творци като Стела, че всички ние, нейните студенти, я смятаме за нещо естествено, едва ли не разбиращо се от само себе си. Никой от нас, сигурна съм, не се запита колко ли часове и безсънни нощи й е коствал избора на репертоара ни, колко страхове и притеснения – нашите продукции, концерти, конкурси. Защото Стела не просто се раздава на студентите си, тя умее да вдъхне смелост и да успокои изплашения, но и да възпре лекомислено невъздържания.
Магнетичното й присъствие винаги е притегляло младите хора към нея, а проницателният й и аналитичен поглед като че ли разкрива всички тайни на неопитната студентска душа. Едва ли някой е оставал безразличен към нейните страст, прямота, приятелство, отдаденост. Като истински артист тя заразява с ентусиазъм, вдъхновява от сцената, а и извън нея, но винаги позволява на човека срещу нея да запази своята индивидуалност. Става приятелка със студентите си, поощрява ги да търсят, да творят, да бъдат.
И тъй като никой не може да избяга от субективното, иска ми се да разкажа за моята първа среща със Стела Димитрова – Майсторова. Беше през далечната 2001г., когато госпожа Емилия Канева ми даде пиеса от Еужен Сухон и реши да ме заведе при най-изявения интерпретатор на клавирна съвременна музика в България. Така отидохме у Стела, аз й свирих, след което тя седна на пианото и чудото се случи. Не познаваше пиесата, виждаше я за първи път. Но изведнъж всички тези ноти добиха съвсем друг смисъл, музиката заговори, оживя. Винаги съм харесвала музиката на XX-ти век, но тази среща беше като едно истинско откровение за мен. Впечатлиха ме внушението, артистизмът, свободата и духовността на Стела. Мисля, че от този момент аз вече знаех, че не бих учила при никой друг, освен при нея и тайно се надявах един ден да стана част от нейния клас.
Всеки от нас, нейните ученици, има своето ковчеже със скъпоценности, дарено му от Стела. Отваряйки моето, пред мен се изсипва изобилието на перфекционизъм, майсторство, въображение, красота, омайност. Толкова много прекрасна музика, вълнуващи сцени, уроци-приключения, търсещи уроци, уроци-магия. Вечният копнеж по недостижимото, вярата в изкуството, опияняващият, но леко нагарчащ тръпчив вкус на слава и овации. Предизвикателство, смелост – трънливият и изкусителен път към непознатото, неоткритото, неизследваното…
Но в моето сандъче има и още. И то е сигурно най-жадуваното от всеки творец – свободата да бъдеш себе си.