“ЦАРЯТ НА АДА Е РАЗГЪНАЛ ЗНАМЕ
Към нас; пред тебе вече той застана,
Ми рече моят Вожд; загледай, там е.”
4 Каквато тежка мъгла е довяна,
Или нашто полукълбо смрачава
Сякаш далечна мелница, въртяна
7 От вятъра, грамада бе такава:
Съгледал я, към Вожда за защита
Притиснат бях, без друг приют тъдява.
10 Бях вече (плахо в ритъм туй се вплита)
Там, както сламка под стъкло прозира,
Дето бе всяка сянка в лед покрита.
13 Един е възнак, прав се друг намира,
Един с глава, а друг с нозе забива,
Друг, сякаш свод, чело с пети опира.
16 Дошли, Наставникът решил,че бива
Да ми покаже право пред очите
Тварта, била на вид така красива;
19 “Тук, рече ми, е мястото, виж Дите,”
Та спря ме и пред него ме изправи:
“Тук нека твойта сила укрепи те.”
22 Как зъзнах, и как слаб ме то направи,
Не пиша, и въпрос недей задава,
Читателю, не слово ще разправи.
25 Ни жив нито умрял стоях тогава;
Сам помисли го с умствените средства
Ни тук, ни там, какво със мене става.

28 Бе императорът в страна за бедства
Възправен във леда досам гръдта му;
И в ръст гигантът по ми съответства,
31 Че той ръка при него би бил само;
От тази част създай си образ ясен
Останалото колко бе голямо.
34 Тъй грозен днес, както тогаз прекрасен,
И с чело пред Твореца си възправено,
За колко много зло би бил опасен!
37 О, с удивление непреживявано
Трите лица видях му на главата,
Едното алено, напред отправено;
40 А двете други свързваше средата
Която беше плещите опряла,
Дето тила се свързва с рамената.
43 Главата в дясно сякаш жълто-бяла,
А лявата му бе наподобила
Онез, дошли на Нил откъм превала.
46 Криле големи всяка бе възвила,
Както на птица като таз отива;
Не знам в морето толкави ветрила.
49 Но без пера, с обвивка кожелива,
Като на прилеп; като ги размаха,
От тях се троен вихър заизвива,
52 Та цял Коцит замръзна от размаха:
По три бради от шест очи заплакал,
Сълзи и слюнки кървави течаха.
55 Във всяка от устите, като в дракел
По грешник беше в зъбите налапан,
Та трима тежък изпит бе дочакал.
58 За предния бе нищо, да е хапан
Пред ноктите, че често рамената
Оставяше без кожа всеки напън.
61 “Най- горе, най-терзана е душата
На Юда Искарьот, вождът продума,
С глава е вътре, рита вън с краката.
64 От двамата дето главата клюма,
Сам Брут от черната му паст се свлече,
Виж как се гърчи, и не казва дума.
67 И там е Касий, що се як нарече.
Но вече нощ настава, иде време
За тръгване, видяхме всичко вече.
70 Обвих врата му, за да ме поеме;
И времето и мястото изчака;
И той криле широки щом възземе,
73 Се впи в снагата рунтава и яка;
Надолу сноп по сноп след туй заслиза
Между корите лед и космалака.
76 Дошли дето бедрото ще възлиза
До бутовете с тяхната грамада,
С дъх морен вождът ми глава възви за
79 Където песият му крак се пада,
И като катерач в руната впи се,
Та мислех, че пак връщаме се в ада.
82 “По стълба, тъй направена, стегни се”,
Подзе Вождът, задъхан от умора,
“От толкоз зло отдалечил да би се.”
85 Премина на една скала в отвора,
И на върха да седна ме постави,
Прекрачил ловко до тази опора.
88 С надежда моят поглед се възправи
Към Луцифер, къде след мен остана,
И го видях с нозе нагоре прави.
91 И трепет ако тука ме обхвана,
Да мислят хора тлъсти, как утече
Пред мене точката преодоляна.
94 “Стани на крак”, Наставникът ми рече,
“За дълъг път през полоса нелека,
И слънце в полутрета влезе вече.”
97 Съвсем не беше дворцова пътека,
Където бяхме, а зандан природен,
Без светлина и не с настилка мека.
100 “Преди от бездната да съм свободен,
Наставнико, му рекох, вече станал,
Върни ме с малко думи, грешно воден.
103 Где е ледът? Как този е застанал
Наопъки? От сдрач към изгрев вече
След час и друг как слънчев път е хванал?”
106 И той към мен: “Ти си представяш все,че
Си отвъд центъра, заврян в руната
На злия червей, що света пресече.
109 На слизане ми беше от страната,
Извърнат с мен, и точката премина,
На всяка част събрала тежината.
112 И тук си в тази земна половина,
Насрещна на оназ, покрила пека
На ширине,под чийто свод загина
115 Роден и проживял без грях Човека:
Тук стъпил си на тази малка сфера,
Обратен образ дала на Джудека.
118 Зора е тук, настава там вечеря;
Та този, дал ни стълбата космата,
Както преди, все втъкнат ще намеря.
121 През тук се срина той от небесата;
И в паника забулена с морето,
Тук първо бе въздигната земята,
124 И влезе в нашта полусфера; гдето
От него бягайки се бе издула,
Оставяйки му място незаето.
127 Туй място е далеч от Велзевула
Еднакво с колко гробът му обхваща.”
Не бе видяна, но се беше чула
130 Една рекичка, малка, тук течаща
През цепнат камък както се възвива
Излеко и нагоре път захваща.
133 Със Вожда по пътеката мъглива
Се върнахме към светлите простори;
И без желание да се почива
136 Той пръв закачва, аз след него втори,
Догде разкри небето красотите
Над нас, та процеп кръгъл се отвори,
139 И минахме, да видим пак звездите.