ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 13.11.1916 г.
Различието между професия и служба. Ариманически влияния върху професионалната карма. За така наречения „подбор на най-добрите“. Грешките на психоанализата например при търсенето на „животинската първична тиня“ на душата вследствие на естественонаучното разглеждане на душевния живот. Взимането под внимание на повтарящите се земни животи за психоанализата на несъзнаваното.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10.11.1917 г.
Начало на психоанализата. Бройер. Фройд. Техният изследователски начин разяснява болестни случаи. Адлер. Възгледът на Юнг. Типовете. Индивидуално и колективно несъзнавано. Проекция и интроекция. Понятието за Бог като необходима психическа функция. Възгледът на Юнг като симптоматичен пример за недостъпността на духовния свят. Ницше, Шопенхауер, Вагнер като реални примери за духовно действие.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11.11.1917 г.
Душевните факти, които се откриват пред психоанализата, указват за духовното. Връзката на човека с духовния свят. Мислене, чувства и воля като единство в душата – отвъд прага те се разделят, при слабост на Аза те се смесват в несъзнаваното. Хистерия и невроза. Ницшевият живот като пример за действието на духовни импулси. Психоанализа и педагогика. Индивидуалната терапия при психоанализата и всеобщата културна терапия чрез духовната наука. Кармични връзки между психоаналитик и пациент, между възпитател и възпитаник.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 март 1918 г.
При разглеждане на човешкия живот се взима под внимание какво би могло да се случи през деня, въпреки че не се е случило. Заложени, но нестигнали до развитие кълнове в природата и в човешкия живот. Разиграващото се в несъзнаваното. Приведеният от психоанализата случай за бягащата дама пред един файтон. Ръцете като мисловни органи. Разликата между човек и животно. Линията на центъра на тежестта на главата. Критичното разглеждане на собствената дейност просиява като лъч през лотосовите цветове във времето и продължава да действа след смъртта. Излъчването на съдбовните мисли, които се задържат на повърхността на диафрагмата чрез ръцете. Идващите от земята, преминаващи през стъпалата и краката излъчвания, които се направляват чрез лотусовите цветове.