ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
„Елисейската мистерия“ на Шуре способства за вникването в принципа на инициацията. Понастоящем силите на духовния живот искат да навлязат в човешката душа за защита по отношение на това, което изисква бъдещето. Указанието на Херман Грим: колкото по-далеч назад в развитието на човечеството се обръщаме, толкова по-свързан със свръхсетивното изглежда човекът. В мистерийната игра гъркът е преживявал представи при изговарянето на имена. Деметра: свързаният със сетивния свят човешки дух. Персефона: земни страдания, земни радости – душевно. Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура. Благодарност към д-р Унгер за лекциите. Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение. Който е правдив, е също така и толерантен.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
С представата за вечност се свързват най-висши цели на стремежа, с мига се свързва търсенето на вечност. Гьотевият Фауст би искал да остави мига да стане вечност. Духовната светлина извежда човека от житейската тъмнина. Хрониката на Акаша съдържа отзвуци от атлантската мъдрост. Посветените дават от духовния свят на човечеството това, от което то се нуждае за определени епохи. Изживява се връзката между физическото и етерното тяло. Етерните органи, свързани с физически органи, водят в свръхсетивни светове. Религиите като резултат от влиянието на посветените. Местата за инициация и мистерийните места дават импулси за живота. По пътя към инициацията се разпознават личности в техните инкарнации. Исус Христос не е преминал през инициацията като посветените, през трите си земни години той е останал във физическото си тяло. Това, което е дал на света, го е дал чрез физическото тяло. Този импулс на инициацията е разбираем също и за обикновеното съзнание. Това е също разликата с другите религиозни организации.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят. В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено. Това създава стремеж към лично усъвършенстване. Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого. Опасност от самоизмама. Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния свят.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане. Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят. Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят. В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло. Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота. Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания. Задачата да се направи безкористно това, което е в самите нас.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
В сетивния свят се различават природният развой и изживяващите се в него същества. В духовния свят няма такава двойственост, а само същества. След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина. Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита. Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят. Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост. По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик. Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен свят. Преживяване на истината за всички посветени. Вечност и безсмъртие и връзката им с принципа на Христос.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
В сетивното битие разбирането следва възприятието, а в свръхсетивните светове разбирането предшества възприятието. При всички стъпки на инициацията човекът трябва да се освобождава от връзката със света, каквато се установява чрез физическото тяло. Докато имат влияние симпатия, антипатия или предразсъдъци, няма проникване в по-висши светове. Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ. Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността. Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното. Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие към духовното битие. В 20-ти век връщащият се Христос ще може да се изживее в свръхсетивното тяло на човека. Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния свят, мировата духовна светлина няма да се затъмни. Нашето време се нуждае от едно духовно движение.

ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
С Теософското движение се осъществява това, което изискват за нашето време духовните сили. В настоящето търсещи души изискват отговори на загадки, възникнали под натиска на практическите интереси на живота, както в книгата на Ратенау „Към критиката на времето“. Херман Грим искаше да осветли нуждите на времето. За Микеланджело това му се удава, за Рафаело – не, тъй като се провали по отношение на разбирането за инкарниращата се отново душевна индивидуалност (Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис). Гьоте обясни образа на Рафаело от свръхсетивното. Бележките на Бурдах за начина на мислене на Гьоте и образа на Мойсей. Духовни сили действат като реални сили през времето. Гьотевият Вилхелм Майстер, двойната Порта на посвещението и духовният живот на нашето време. Христовата тайна като сила на мировото развитие. Духовната наука дава това, което е необходимо на времето. Отговорите на братята Хумболт на духовни въпроси. „Божествената еволюция“ на Шуре дава отговор каква трябва да бъде духовната наука.