ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16 ноември 1915 г.
Духовният живот във физическия свят и животът между смъртта и ново раждане
Актуалност на въпросите за духовния свят в настоящето. Всеобхватност на духовния свят на човека като микрокосмос в сравнение със земното знание за това. Животът между смъртта и новото раждане и кратката продължителност на земния живот. Регулираното обхващане и индивидуализиране на общочовешката основа на наследствения поток при встъпването в земния живот. Необходимост от непрекъсната представа за аза за здравия дневен живот. Порядък на живота след смъртта. Запазване на азовото съзнание благодарение на специалния характер на обзора на живота. Значение на момента на смъртта за укрепване на азовото съзнание. За духовно-научното изследване на съня и връзката със същността и продължителността на състоянието в камалока. Памет след смъртта за преработеното по време на сън. Характер на живота след смъртта на починалите в млада възраст. Тяхната помощ за душите, които скоро ще се инкарнират и техният по-силно духовно пронизан ретроспективен обзор. Значение на смъртта на много млади хора за еволюцията на човечеството: освежаване на духовния живот за бъдещето.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 18 ноември 1915 г.
Преживяване на влиянията от последното земно битие и неговото трансформиране в сили за следващата инкарнация
Смъртта на ръководителката на Мюнхенския клон Софи Щинде. Необходимост от търсене на по-дълбоки взаимовръзки в тежките събития от съвременността. Сравнение с големите битки в началото на Средновековието: влияние върху формирането на Европа за следващите столетия в политическо, както и в духовно-културно отношение. Сравнение на духовната сила на християнството в катакомбите със силата, която трябва да се разгърне за вътрешна духовно-научна работа в настоящето. Значение и задача на живота в антропософските клонове. Формиране на азовото съзнание след смъртта чрез „опиране“ на преживяното преди това в панорамата на живота, както по време на земния живот се опираме на физическото тяло. Животът в камалока: привикването към живота в един свят от души и същества като вътрешно преживяване на човека. За разпознаването на другите души. Ретроспективно преживяване на въздействията от земните дела. Развитие на силите за изравняване на кармата. По-активна външно и по-укрепена вътрешно жизнена позиция и връзката им със смъртта преди или след 35-та година в последния земен живот. Времена на разцвет и на отмиране в историята на човечеството: смъртта на много хора като семе за по-късен духовен разцвет.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 ноември 1915 г.
Основи на душевния живот и духовният живот след преждевременна смърт
Съставни части на човешката природа през следатлантските епохи. Изграждане на съзнателната душа в настоящето чрез връзката, в която влиза азът с физическото тяло. Скриване на по-дълбоката мъдрост на етерното тяло, на ясновидското знание на астралното тяло и на висшите ясновидски сили на висшия аз. Развитието на човека като лично завоевание и разработване на тези сили. Значението на многото жертвени смърти. Обратно внасяне в земния живот на неизразходваните сили на етерното тяло, астралното тяло и аза. Разликата между „битието“ в земния живот и в живота след смъртта: там „е“ (съществува) само това, което бъде активно внесено в имагинация. Предметно наличното битие на земното там представлява пречка. Идеализъм в земното: сила срещу материализма, свидетелство за „несъществуващото“, което обаче трябва да бъде. Преминалите през жертвена смърт души като „идеалисти на духовния свят“: вестители на висшите духовни задачи в земния живот. Тяхната свързаност с общочовешкото на Земята също и по време на живота след смъртта. Влияния от жертвената смърт в следваща инкарнация. Зависимост на бъдещето на Земята от плодовете на жертването на живота.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1915 г.
Връзка между духовния и физическия свят с оглед на живота след смъртта
Радикална промяна в отношението към някой човек след неговата смърт. Разлика между спомена за нещо минало и за покойните. Възприятие на покойния във връзка със земния свят, свързаните с него души и спомените на тези души за него. Въпросът за значението на последните за починалия. За живота с един голям въпрос. Същност на художественото представяне: внасяне на духовното като вълшебство в протичането на необходимите земни процеси. Вътрешно съответствие на това за мъртвите: в закономерността на техния живот след смъртта е да преживяват спомените на земните хора за тях като проблясък на красота. Дълбоката връзка между земния и духовния свят. Всеобхватното „знание“ на астралното тяло в сравнение със знанието и намеренията на горното съзнание. Въздействието на ангела хранител в астралното тяло. Тънката подвижна граница между управлението на висшата мъдрост и съзнателните намерения на човека. Опасности за ръководенето на живота, когато егоизмът прониква в по-дълбоките области на астралното тяло. Превъзмогване на егоизма чрез разширяване на интересите и духовно усилие. „Остаряване“ на физическото тяло и „подмладяване“ на етерното тяло.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1915 г.
За подсъзнателните душевни импулси
Двойствената същност на човека: доколкото човекът има обикновено съзнание, благодарение на физическия си инструмент, и доколкото у него живее едно по-дълбоко, създаващо връзка съзнание на „вътрешния наблюдател“. Подвижната граница помежду им. Споменът в обикновеното съзнание и неговото преобразуване, благодарение на позоваването на по-дълбокия човек. Обсъждане на новелата „Съветник Айзенхарт“ от А. фон Бергер: пример за наличния стремеж към духовното и възможността за прозиране на вътрешни взаимовръзки, но оставане в сферата на необвързаното на новелистичната форма. Двете посоки към духовното: пробиване на външното було на природните явления и потапяне в процеса на образуване на възприятията, от една страна. Пробиване на булото на душевния живот, от друга страна. Взаимовръзката на духовното укрепване и процесите на смъртта. Телесността като „край на Божия път“ (Йотингер) и изходна точка на бъдещия живот. Задача на настоящето е да се разберат духовните взаимовръзки. Оставащата в подсъзнателната област пречка: страх от духовното и вътрешна съпротива срещу обхващането от свръхсетивните сили.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 декември 1915 г.
Коледната мисъл и тайната на аза
Враждебност сред хората и мисълта за обединяващата свързаност с Исус Христос. Връзка на историята на сътворението с тайнството на Рождество. Легендата за дървото на познанието и дървото на кръста. За преобразуването на луциферическия принцип, който е навлязъл непредопределено в еволюцията на Земята и човечеството, чрез Мистерията на Голгота. Тайната на аза. Неговото „оставане“ в духовния свят след най-ранното детство. Спомен на човечеството за тази човешко-божествена част, благодарение на Рождество – празника на всемирното дете. Възникване на коледните църковни пиеси и техните представления. Една книга на Е. Хекел. Възможност с днешното мислене да се стигне до безсмисленост на земното битие, както и до проникване до духовния смисъл на земното съществуване. Силата на детското начало у някои специални хора. Й. Г. Фихте. За импулсирането чрез Коледната мисъл.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1915 г.
Затъмнение на днешния духовен живот и занемареното мислене на нашето време
Въведение към рецитацията на „Песен за съня на Олаф Остезон“. Сили на смъртта и зародиш на живота в същностното ядро на човека. Съвременната тъмна културна епоха във връзка с духовното познание: вярата в авторитета на специалистите. Занемареното мислене. Ограниченост на критицизма. Абсурдност на „Критика на езика“ на Ф. Маутнер и неговото учение за случайните сетива. Самодоволството в това мислене. Съвместна работа на Луцифер и Ариман в него. Необходимо включване на развитие и подвижност в закостенялото мислене. Христовото събитие. Апостол Павел. Недоказуемост на Христовото събитие за историческо-материалистическото мислене. неговата само духовна познаваемост. Тайнството на Рождество. Новелата „Планински кристал“ на А. Щифтер.