Слънцето с паунова опашка
гъделичка облаците.
Утро в Барселона

На един гущер разстояние
са палмите пред мен.
На едно сърце разстояние – Бога.

“Беса ме мучо!” – пее младеж.
Целувай ме много,
бесовете ми да утолиш.

Три златни дракона
на пост пред любовта й.
Четвъртият е в нея – Изкушението.

От глава до пети – фламенко!
Главата пламти,
петите – пърхат!

Тук паяците са злояди –
опиянени от любов,
на пеперудите живота подаряват.

Обречена е мечтата за летене –
имаш крила,
нямаш небе.

Мустанги препускат в сърцето ми –
къде ли са тръгнали –
в тази ливада, колкото юмрук..

Снежинката ми довери,
че в предишния си живот
е била сълза…

В Часа на вятъра
вдигам платната
и поемам към себе си.