Ти, който не си на небето,
в тишината между двете уши
чуваш ли се –
чуваш ли будния глас,
който ти казва:
“Създай ябълката,
преди да я опиташ!”

Ти, който не си на небето,
но не си и на земята,
бъди храм на трепета.
Там сълзата е най-твърда материя,
а стихът – най меката болка.

Ти, който не си на небето,
изправи гласа си до горе
и попитай:
“Това ли е любовта?”
Ако някой ти отговори –
значи не е това.

Ти, който не си на небето,
с една ръка храниш вълка,
с другата галиш агнето бяло.
Не разбра ли –
вълците вечно са гладни,
а агнетата –
по-мълчаливи от всякога.

Ти, който не си на небето,
не те искам
като част от Цялото,
не те искам
като кръпка за раната,
не те искам
като заем със лихвите;
не те искам
тук, на Земята.

Искам небето ти.