ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Иван Стоянов



Запомнящ се концерт с българска вокална камерна музика

На 6-ти март 2019 година, трима певци и една пианистка изнесоха
поредният концерт от цикъла „Епохи“ в Камерна зала „България“.
Това бяха сопраното Ева Перчемлиева, тенорът Ивайло Донков, баритонът
Петър Данаилов и пианистката Галина Апостолова.
Програмата на този концерт беше твърде необичайна на фона на общата
картина на музикалния ни живот. Включени бяха песни за съответните
гласове с пиано само от български композитори:
Добри Христов (1875 – 1941) – „Карамфилке, моме“, „Сивляна“, „Две луди
– млади“
Тодор Поптошев (1879 – 1956) – „Старата чешма“
Людмила Прокопова (1888 – 1959) – „На хорото“, „Що ме мъчиш, Яно“
Георги Спасов (1891 – 1953) – „Кипра мома“, „Ганините очи“
Панчо Владигеров (1899 – 1978) – „Стари дядо“, „Свирките свирят“,
„Мар‘ Димитро льо“, „Девет години станаха, Йонке“, „Мануш войвода“,
„Вила сей гора“, „Дафино, вино“
Любомир Пипков (1904 – 1974) – „Нани ми, нани, Дамянчо“
Георги Златев – Черкин (1905 – 1977) – „Разказвай“, „Не трябва да мисля
за тебе“
Тодор Попов (1921 – 2000) – „Сонет“
Иван Спасов (1934 – 1996) – „Раждането на зората“, „Минавам като
всички минувачи“, „“Самата нощ е отразила скръбта си в твоите очи“
Преобладаващата част от представените песни е върху фолклорна основа и
това е естествено за мнозинството композитори, живели и творили
предимно през първата половина на миналото столетие. Някои от тях, като
Панчо Владигеров, Любомир Пипков и донякъде Добри Христов, са развили
и вплели народностната основа в авторския си индивидуален почерк. При
Людмила Прокопова и Георги Спасов преобладава хармонизацията на
народната песен с добавяне на клавирен съпровод към гласа. Песните от
Георги Златев – Черкин, Тодор Попов и Иван Спасов, които бяха включени,
са върху стихове от наши поети. Музикалният им език не е изграден върху
народната песен. Те използват свой песенен стил, на места наподобяващ тъй
наречения общ тон. Това се отнася най-вече за Т. Попов и за Г. Зл. Черкин.
Песните на Иван Спасов са от най-ранния му период и стилово малко се
отличават от най-известните български песенни образци от петдесетте
години.
Изпълнителите бяха подходили със съзнанието, че дават своя принос към
музикалната ни култура. Всички произведения бяха професионално
подготвени и поднесени с искрено въодушевление.
Сопраното Ева Перчемлиева има тембър, изравнен във всички регистри с
овладяна голяма динамична амплитуда.
Кристално чистият глас на тенора Ивайло Донков е рядко срещано
явление. Той пее с лекота, с безупречно овладяна фраза и ритмика.
Баритонът Петър Данаилов умело придава с богатия си тембър различни
героични и лирични нюанси, характерни за вокалната лирика на Панчо
Владигеров.
Пианистката Галина Апостолова, която съпровождаше всички песни,
изпълни, както обикновено, клавирните партии с изключителна лекота,
стилно и с вещина в ансамбловото музициране.

Уникални посетители: 13