ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Избрано
Рудолф Щайнер



Зад кулисите на външните събития
Събр. съч. 178
преводач: Нели Спиридонова-Хорински
Цюрих, 6 ноември 1917 г.

Преди години, по време на представление в един театър в Берлин се разпространи, бих казал, беше довеяна новината, че императрицата на Австрия е убита в Женева от «пропагандист на делото», както тогава се казваше. Когато тази новина беше така довята отвън през паузата, бях застанал близо до берлински литературен критик, междувременно написал философски книги, станали доста известни, който така изрази учудването си от този факт, че то остана в съзнанието ми. Той каза: «Човек може да разбере много неща в света, макар да не ги оправдава и да не е съгласен с тях. Много неща могат да бъдат разбрани в света, но че има смисъл, изхождайки от агитаторско движение, да се убие болна жена, чийто по-нататъшен живот не би могъл да промени нищо важно, чиято смърт в никакъв случай не може да стои във връзка с някаква видима политическа идея, е неразбираемо». така каза някога мъжът, «то не може да се разбере, във всеки случай е безсмислено».
Вярвам, че този човек тогава изказа нещо, което би трябвало да бъде всеобщото мнение на разумните хора, нещо, което всички разумни хора в днешния образован свят трябва да мислят. Към това може да се прибави, че между хората се случват някои неща в течение на това, което изобщо се нарича историческо развитие. Случват се неща, които, ако се приложат към тях преценките, изградени в самия живот, те изглеждат безсмислени, дори когато човек иска да си ги обясни с някакви заблуди.
Но точно от такива събития – към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни – може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в лош смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения живот, на протичащия в сетивния свят живот, се осветят с духовната наука. Защото се случват неща, разбираеми само чрез идеи от духовния свят и ако се разглеждат просто в добър или в лош смисъл само в техните взаимовръзки вътре в сетивния свят, по необходимост трябва да изглеждат безсмислени. И когато точно чрез това, което би могло да се нарече случайност, но може би е само символично представяне на кармически дела, човек има такова изживяване в някой театър, се налага мисълта колко различно изглежда протичащото на сцената от това, което се разиграва зад кулисите.
Направих тази забележка като начало, понеже искам да говоря днес за нещо, което ще бъде задълбочено следващия път, когато отново сме заедно тук, тъй като за днешните хора е важно да узнаят за най-различни неща, разиграващи се във физическия свят зад кулисите на събитията. Тези неща се разбират само ако човек не се остави на присъщото на днешните хора удобство да характеризира общо взето нещата, които са в духовния свят и от духовния свят са свързани с работите на хората на Земята, а когато навлезе възможно най-дълбоко в конкретното, в действителните факти на духовния свят.
Знаете – често сме разглеждали и в циклите може много да се прочете за това, – че разделяме развитието на човечеството на известни периоди – големи епохи, които означаваме като сатурнова, слънчева, лунна епоха и т. н., по-малки периоди и такива, за които говорим като за лемурийска, атлантска, нашата следатлантска епоха и т. н. И от своя страна, в тези по-малки периоди, които обаче са огромни по времетраене, говорим за културни епохи, които за нашата следатлантска епоха са древноиндийската, древноперсийската, египетско-халдейската, гръцко-латинската, нашата сегашна пета културна епоха и т. н.
Говорим за такива периоди поради това, че човечеството в земното му развитие като цяло съществено променя душевните си качества от една епоха в друга, защото във всеки такъв период то преминава през реално развитие. Сега ще говорим за най-малките от характеризираните периоди. Във всеки такъв период, така да се каже, на човечеството се дава нещо, което да преживее, да се радва или страда, да разбере откъде да вземе волевите импулси за действията си и така нататък. Задачата му е била една в египетско-халдейската културна епоха, друга в гръцко-латинската и в наше време то има също съвсем определени задачи.
Тези различни задачи в следващите един след друг периоди по отношение на известни своеобразности – става въпрос за тези, които искаме да посочим днес – могат правилно да се разгледат, ако се направи опит да се проследят изживяванията в общия човешки живот, свързани с външното историческо развитие, за което говори външната история на човечеството и предимно до които иска да се ограничи материалистическата нагласа в нашето време.
От външните изживявания на хората на физическото поле, обхващащи само част от общия човешки живот, протичащ между раждането и смъртта и между смъртта и ново раждане, от този физически земен живот не може да се извлече пълна характеристика на следващите една след друга епохи, защото в това, което наистина се случва, винаги се намесват и силите, слизащи надолу от царството, в което човекът живее между смъртта и ново раждане, и се намират във взаимоотношения със силите, разгръщащи се чрез хората, които се намират тук на физическото поле. Винаги протича взаимодействие на силите, които хората разгръщат post mortem, т. е. след смъртта, и действащите тук на физическото поле сили.
Още през четвъртата следатлантска културна епоха през цялото време хората са били възпрепятствани в известен смисъл да осъзнаят определени неща. Много от нещата, по отношение на които хората са били държани в неведение през четвъртата следатлантска културна епоха, т. е. гръцко-латинската епоха, все повече и повече трябва да се осъзнаят от хората на петата следатлантска културна епоха. През тази пета следатлантска културна епоха в съзнанието на човешките души изобщо ще трябва да навлязат много неща, които преди са били скривани.
Такива неща се развиват с известна духовна закономерност, с известна духовна необходимост. Човешкият род е така устроен, че определени възприемателни способности, както и известни волеви сили се развиват в точно определено време. Човечеството узрява за определени неща през петата следатлантска културна епоха, както е узрявало за други неща в по-ранни епохи.
Едно нещо, за което човечеството ще узрее през този пети следатлантски културен период, изглежда особено парадоксално за днешния човек, понеже голяма част от общественото мнение е насочено в противоположна посока, така да се каже, то иска да насочи хората в противоположна посока. Но това няма да помогне. Духовните сили, които, ако мога така да се изразя, са инжектирани в човечеството, в течение на петия следатлантски културен период ще стават все по-силни, отколкото искат някои хора или отколкото това лежи в смисъла на общественото мнение.
Едно от тези неща, което с всичка сила ще се наложи, ще е, че хората много повече ще бъдат ръководени според окултни принципи, отколкото е било някога. В общия характер на развитието лежи, че през петата следатлантска културна епоха определени възможности за упражняване на власт, възможности за въздействие ще трябва да преминат в ръцете на малки групи хора, които ще имат силна власт върху широките маси.
Част от общественото мнение живо работи срещу това, но въпреки това то ще стане. Ще стане поради тази причина, че през петата следатлантска културна епоха голяма част от човечеството поради вътрешното си душевно узряване, поради необходимостта в развитието на човечеството просто ще развие някои духовни предразположения и естествено съзерцание в духовния свят. Тази част от човечеството, която ще даде най-добрите основи за това, което ще настъпи в следващата шеста следатлантска културна епоха, тази част от човечеството в петата следатлантска културна епоха, в която се подготвя, ще се покаже малко предразположена да се занимава особено с работите на физическото поле. В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес за работите на физическото поле, ще работи да издигне душевния живот на по-висша степен, да сложи в ред известни духовни работи. Поради тази причина други хора, които са по-малко подходящи за този духовен живот, ще могат да си завоюват известни позиции във властта.
Това е нещо, което следва от известна необходимост и за което много се е говорило през цялата последна третина на 19 век в кръговете на онези, които познават фактите. Говорило се е, че съществува спешна необходимост да се насочат тези възможности в правилна насока. През последната третина на 19 век, особено когато настъпва преходът към 20 век, винаги е можело да се чуе от окултистите на всички насоки: «Трябва да се вземат мерки най-достойните да стигнат до известна власт.»
Разбира се, всеки, с изключение на съвсем тесни кръгове, вижда за най-достойни тези, които поради различни жизнени обстоятелства му са най-близки. Но между окултистите това наистина е била, бих казал, ежедневна тема и в известен смисъл е останала такава и до днес.
И други неща ще се появят в течение на петата следатлантска културна епоха, защото хората просто ще достигнат зрелостта за това в течение на земното развитие. Тези неща ще станат известни на хората и ще навлязат в тяхната воля. Те ще се развият така, че ще създадат сериозни грижи за всички, които са запознати с тях.
През петата следатлантска културна епоха човешкият физически мисловен апарат ще узрее да прозре някои взаимовръзки при болестите, някои лечебни процеси и взаимовръзки между природни процеси и болестите. Който е запознат с нещата, е загрижен, защото е необходимо тези, които са призвани да разпространяват учения и да внасят импулси всред хората, да го правят по достоен начин. Защото ще има две възможности да бъдат осведомявани хората за тези неща. Или това да се превърне в зло за света, или ще бъде възможно хората да бъдат осведомявани по начин, който ще донесе благо на света. Защото нещата, които са във връзка с най-интимната същност на човешкото възпроизвеждане и болестите, както и известни условия, отнасящи се до настъпването на смъртта, доколкото се разпространяват в човечеството, са мисли и импулси с много силно въздействие, те са много значими неща. Петата следатлантска културна епоха е призвана да направи хората свободни дотолкова, че да научат някои неосъзнавани от човешката душа неща и да могат да разполагат с тях.
Хората, които знаят за тях, полагат много грижи, за да се направи това, което е от значение в една или в друга посока. Защото всичко, което може да бъде направено по този начин, дава известна власт, дава възможност в известна степен да се работи по ползотворен начин върху формирането на човешките работи и дела. Това е нещо, което в духовнонаучните течения през 19 век и до нашето време играе голяма роля в развитието на петата следатлантска епоха.
Към него се прибавя още един факт, който е от голямо значение за този, който го познава и поради това значение трябва да се свърже с нещо друго. Този факт се причислява към това, за което съм говорил в циклите. Когато човекът, прекрачил прага на духовния свят, прави наблюдения в него, пред душата му пристъпват отделни единични факти, винаги индивидуални факти. По-късно се разбира, че факти, които първоначално не са свързани един с друг за духовните очи, имат нещо общо, в известна степен се осветяват и взаимно изясняват, и тогава в изключително голяма степен помагат за навлизането в същността на духовния свят.
Другият факт, който, като го опиша сега, първоначално съвсем няма да ви се струва, че казаното току-що има нещо общо с него, но ще се убедите, че има много общо с него, е следният: Когато човек се обърне към душите на починали хора в съвремието и, ако мога така да кажа, опознае жизнените им обстоятелства, вижда, че между тях има такива, които след смъртта си се страхуват да се запознаят с човешки души, умрели тук, на Земята, по подобен начин, както императрицата на Австрия в Женева. Там се узнава, че такива убити чрез «пропагандисти на делото» и преминали през портата на смъртта първоначално създават големи грижи на някои хора, преминали по нормален начин през портата на смъртта и имащи своите изживявания в духовния свят. Забелязва се, че нормално преминалите през портата на смъртта хора, ако срещнат такива човешки души, се страхуват от общуване и го избягват.
Моля ви да не обръщате внимание в този случай на парадоксалното, което такова нещо представлява за чувствата ви. Разбира се, има толкова много срещи и възможности за общуване между душите, че не би било на място, ако заради горната причина веднага се изпита съжаление, пораждащо се в такъв случай от правилен и разбираем порив на човешката душа.
Трябва да разглеждаме обективно. Следователно налице е фактът, че минали нормално през портата на смъртта души изпитват известна боязливост от душите, преминали през портата на смъртта чрез нещо като «пропаганда на делото».
Тези две неща, този последен факт и това, което изложих преди, стоят в известна взаимовръзка. Взаимовръзката е много своеобразна. Именно душите – това се показва при по-точното разглеждане, – които по такъв насилствен начин са преминали през портата на смъртта, знаят нещо в духовния свят, което другите души не искат да узнаят от тях в неподходящото време, не искат да го узнаят по-рано, отколкото е полезно. На преминалите през портата на смъртта по такъв насилствен начин души им остава именно известна възможност да използват силите, които са имали тук, например силите на разума, поради това, че са напуснали по този начин живота тук, на физическия свят. Така че такива души могат да използват свързаните с физическото тяло сили и от другата, от духовната страна да правят с тях нещо съвсем друго от това, което могат да правят с такива сили във физическото тяло тук. Чрез това им е възможно да узнаят някои неща по-рано, отколкото е добре в хода на човешкото развитие. Забележителното е, че по този начин това, което изглежда безсмислено – някои постъпки на «пропагандисти на делото», – получават един, макар и твърде съмнителен смисъл. Тези факти се представят в особена светлина пред този, който прозира нещата. Тук, във физическия свят, се говорят всевъзможни безсмислени неща, търси се какъв смисъл би трябвало да имат те, но при по-точното разглеждане не се открива никакъв смисъл. Във физическия свят се казва: «Такива хора, които убиват други хора за пропаганда на делото си, искат да посочат мизерията на света. Това е средство да се действа агитаторски чрез постъпката и така нататък.» Който обаче анализира нещата и се опита да ги приведе в съзвучие със социалните закони, веднага ще забележи, че всичко това – нарича се дървено желязо – е безсмислено. Но то изведнъж получава смисъл, когато се знае, че души, изпратени по такъв начин в духовния свят, узнават там неща, които още не би трябвало да знаят и нормално умрелите души дори се страхуват от тях.
Разбираемо е, че появилите се в течение на времето атентати, извършени от подобни стремежи като посоченото убийство на царица Елизабет от Австрия, е окултно изследвано, за да се види какво става с такива души, които в известна степен идват в духовния свят като носители на някои тайни и водят до нещо, за което веднага ще говорим. Онзи, който само външно вижда поредицата атентати, станали по този начин, може в известна степен да припише сбора им на случайността, но анализират ли се, разгледат ли се хората, пренесени по този начин в смъртта, се вижда, че изглеждат като избрани, но не от гледната точка на физическия свят, а избрани от гледната точка на духовния свят. И въпреки това, изследват ли се голям брой от известните атентати, станали по този начин, се вижда нещо много забележително. При Карнот, царица Елизабет и някои други се вижда нещо много забележително. Вижда се, че с тези атентати е била свързана възможността да се постигне нещо, което характеризирах, но че в действителност то не е постигнато, изобщо не е било постигнато. Това би било възможно, ако биха се намерили души, които биха го извършили. Чрез това и двата вида души биха извършили свръхсетивно престъпление. Онези, които по нормален начин биха преминали през смъртта, биха узнали неща, чрез които, натоварени с вина, биха били насочени в погрешна посока, и онези, които по насилствен път чрез атентати са преминали през смъртта, биха станали виновни, че са издали нещо, което още не е трябвало да се издаде.
Висши духовни същества, висши йерархии осуетяват това, понеже от известна гледна точка то би имало последици, които е трябвало да бъдат предотвратени за доброто на определена част от човечеството. Така да се каже, вредното, което по този начин би могло да настъпи, е предотвратено чрез намесата на по-висши духовни същества. Тук се вижда опит с неподходящи средства или със средства, чиито последици са предотвратени, да се постигне нещо в духовния свят зад кулисите на обикновения физически свят.
Когато се проследят по-нататъшните основания за такива неща, се вижда откъде произлизат, откъде идват импулсите за тях. И голяма част от атентатите, които са ви известни, за които се говори в Европа, са импулси, духовни импулси, но не първоначални, а в известен смисъл следствия. Те са, ако мога да употребя този тривиален израз, отбранителни мерки. Искало се е да се предотврати нещо друго. Чрез тези действия се е искало да се предотвратят други такива, които имат същата насока; да се възпрепятстват, или по-добре казано, да се възпрепятстват поне техните последици.
Това е много тайнствено нещо. И цялото става разбираемо едва когато се разгледа какво е трябвало да се възпрепятства, за какво са предприети тези отбранителни мерки.
Духовнонаучно там се поглежда в неща, които се намират в дълбока връзка с импулсите на съвременния и бъдещия човешки живот, за които обаче наистина е извънредно трудно да се говори, понеже навсякъде по света те застават срещу определени наивни, но и съвсем правомерни интереси на хората. Нещата, които посочих, стават разбираеми едва когато се има предвид, че всичко, което ви разказах досега в тази област, всички тези атентати, за които говорих досега, всъщност са непрофесионално насочени опити, направени не със задълбочено познание на окултните взаимовръзки, понеже са породени от един вид страх, породени са като отбранителни средства, понеже не са насочвани единно. Нещата стават разбираеми, когато се разгледа това, което трябва да бъде отклонено.
Вижте, още през 19 век в Ориента съществува особен орден – «Thugs». Този орден, действащ в една област от Азия, не е породен от прост копнеж да се изпълнят собствени цели, да се реализира копнежът в сърцата на хората, принадлежащи към този орден. орденът задължава своите членове да убиват определени, напълно непознати хора, които са посочвани от водачите. Един вид орден убиец, който има за задача да убива определени хора. Дейността му се състои в това и от време на време се чува, че този или онзи е убит. Убийството обаче става, като на някой член от ордена Тугс просто се посочва дадена личност, която трябва да бъде убита.
На въпросните места, където това се ръководи, се знае какво се преследва с такива действия. Намеренията, които се преследват, са първо да се сформира този орден за убийство на физическото поле, а след това работите на този орден да се насочат по следния начин: през портата на смъртта е трябвало насилствено да преминат именно такива хора, които след смъртта са щели да получат способността да узнаят известни тайни. От друга страна, хората, които аранжират това, подготвят на физическото поле съответните огледални събития, както се казва в окултния живот. Те възнамеряват да предизвикат съответни огледални събития на физическия план.
Макар и малко, но такива събития отчасти са вече подготвени на физическото поле. Това се прави по следния начин. Обучават се подходящи личности за медиуми, привеждат се в медитативно състояние и чрез определени подходи теченията от духовния свят се насочват към медиума, така че медиумът споделя определени тайни, които могат да се получат само когато насилствено убита личност използва в другия свят силите, останали ѝ още на разположение поради насилствената смърт тук, на Земята, и душата узнава известни тайни, които предава на медиума. Чрез това тези, които имат интерес от изследването на подобни неща на Земята, могат да ги узнаят от такива души.
Но нещата, които се изследват по такъв начин, ако мога така да се изразя, в определен смисъл са духовни преждевременни раждания. Ако душите, преминали по нормален начин през портата на смъртта, получат възможност да се докоснат до такива неща, знаят, че именно сега трябва да се подготвят и покажат, че стоят в такава подготовка, за да свалят по подходящ начин долу и импулсират Земята с някои неща от духовния свят в по-късен момент, когато човечеството е узряло за това. за някои хора, които сега минават през портата на смъртта, дори е важна задача да използват нормалните сили тогава, когато постигнат достатъчна зрялост за определени тайни, а не да ги получават по съкратения път, като използват силите, които имат на разположение след насилствена смърт. Тези хора имат именно задачата да достигнат до споменатите сили и да инспирират с тях хора, които са на Земята, които не са медиуми, а могат да ги получат по нормален редовен начин чрез инспирация. В нормалния живот би трябвало да се чака. Но поради това, че нещата, които всъщност би трябвало да дойдат по-късно, идват чрез окултно престъпление като духовни преждевременни раждания по пътя, който ви посочих, такива тайни могат да се завладеят от онези, които не планират нищо добро за човечеството и в този смисъл са черни или сиви магьосници.
Такива неща се правят зад кулисите на външните събития особено в нашето десетилетие. Целта е определени групи хора да получат в ръцете си тайната как да се владеят широките маси. Това е тайната как да се владеят тези маси, които малко се грижат за външните работи, но имат духовни заложби, подходящи да служат, подготвяйки шестата следатлантска културна епоха, как тези човешки маси да се владеят по задоволителен начин и как способността да бъдат владени може да попадне в ръцете на отделни хора.
Това е едното. Другото е нещо, което ще играе голяма роля в бъдеще – да се разкрият тайните, средствата как да се насочат в определена посока условията, които са във връзка с болестните процеси, а също и с процесите на размножаването. Касае се именно за неща, каквито съм посочил пред някои приятели. Определени кръгове хора в материалистическото време се стремят да парализират, да направят невъзможно цялото духовно развитие на човечеството, да повлияят на хората да отрекат просто чрез своя темперамент, чрез своя характер всичко духовно, да го смятат за глупост.
Такова течение – днес то вече се забелязва при отделни хора – все повече и повече ще се задълбочава. Ще се появи копнеж да се твърди, че духовното е глупост, лудост! Това ще се опитват да постигнат, като създадат имунизации, както се правят имунизации срещу болести, само че ще се узнаят някои имунизационни средства, които повлияват човешкото тяло така, че то няма да позволява да се разгръщат духовните наклонности на душата. Хората ще бъдат имунизирани срещу заложбите за духовни идеи. Това ще се опитат поне да направят, ще се правят опити с имунизационни вещества, така че още в детството си хората да изгубят стремежа към духовен живот. Но това е само едно от нещата, които са във връзка с по-дълбоко знание, което трябва да се появи през петата следатлантска културна епоха относно връзката на тези природни процеси и природни средства с човешкия организъм. В съответното време те ще се появят сред човечеството. Въпросът обаче е дали стремеж като този с духовните преждевременни раждания може да има нещастието да попадне в ръцете на отделни хора, които ще преследват своите цели, за да осъществят такива домогвания, или познанието за нещата ще се постигне по правилен начин, за да служи за доброто на човечеството, когато времето узрее за това.
Организацията, която се занимава с такива преждевременни духовни раждания, която работи с помощта на ордена за убийство Тугс, не е дилетантска. Тя работи много систематично, макар и по ужасен начин за всеки, който милее за доброто на човечеството. Тя работи професионално, не дилетантски, а с познание на съответните средства.
Понеже част от човечеството се стреми егоистично, чрез преждевременно узнаване на определени средства от духовния свят да притежава това, което и без това трябва да дойде в течение на узряването на човечеството през петата следатлантска културна епоха, се появява страх при другите, които в известна степен – но дилетантски, понеже е плод на страха – като реакция поставят на сцената «пропагандата на делото», което е трябвало да им помогне, но е опит с неподходящи средства.
Това, което се разиграва зад кулисите на външните явления, е много важно. Тези неща не биха били обсъждани днес също и тук, ако не е задача на онези, които могат да узнаят такива неща, чрез това, че имат известна подготовка в духовнонаучните познания и ако не е настъпила задължаващата необходимост да се осведомяват хората.
Необходимо е такива неща да навлязат в съзнанието на човечеството на петата следатлантска културна епоха. Защото само ако те навлязат в съзнанието на човечеството от петата следатлантска културна епоха, може да се постигне това, което трябва да представлява целта на земното развитие.
Някои хора трябва да направят усилие да не мислят вече само както им преподават днешните професори от висшите училища. Необходимо е да настъпи време, в което известен брой хора да се решат да приемат такъв неудобен мироглед, който черпи насоките и понятията си от духовния свят. Защото човечеството не бива да остане в сънното състояние, в което иска да остане чрез абстрактните всеобщи понятия, към които се стреми материалистическото време и дори ги нарича благородни.
Когато размислите върху това, което описах, ще видите, че има много възможности да се използват произлизащите от духовния свят течения, за да се правят злини тук, на физическата Земя, по време на петата следатлантска културна епоха; има цяла редица възможности за това. Днес посочих една такава възможност. Трябва да се подчертае, че възприемането на такова познание в съзнанието на някои души е необходимост, че е във връзка с основния характер на нашата епоха. Именно втората половина на 19 век е много важно време. Често съм посочвал в различните кръгове на нашите приятели, че 1841 година е критична, решителна година. Естествено, това не се узнава, когато се разглеждат само събитията във физическия свят, а едва когато събитията се разгледат във връзка с разиграващото се в духовния свят. Годината 1841 е критична година за въвеждането на материалистическата епоха, защото в духовните светове започва борба по това време, борба на определени, бихме могли да кажем, духове на мрака, принадлежащи към йерархията на ангелите. Те водят тази борба в духовния свят до есента на 1879 година. Те са искали определени неща, цяла поредица от неща, от които днес ще спомена само едно. По времето между 1841 и 1879 година е било необходимо да се реши дали част от духовната мъдрост може да бъде подготвена в духовния свят така, че от последната третина на 19 век постепенно да се свали долу на Земята, да навлезе в човешките души и възбуди духовно познание това, което именно днес означаваме като познание на духовната наука. Такова познание става възможно от последната третина на 19 век.
Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу. Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба. Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ – победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората. Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях. Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща. Те не успяват да предотвратят – в това се състои, че изгубват борбата – да дойде времето, в което духовното познание прокапва надолу към Земята. Това духовно познание сега е тук и все повече и повече ще се развива. Хората ще могат да развият способността да прозират в духовния свят.
Но изтласкани на Земята, тези ангелски същества искат да попречат на слизането на знанието, искат да насочат това знание в погрешна посока, искат да заграбят добрата мощ на това знание и да го насочат по лоши пътища. Накратко, те искат да постигнат с помощта на хората това, което не са могли да постигнат с помощта на духовете отвъд, понеже са паднали тук през 1879 година. Искат да разрушат положителния миров план, който изисква да се разпространи между хората знанието за владеенето на човешките маси, знанието за раждането, болестите, смъртта и други неща в правилното време от узряването на човечеството. Те искат да го разпространят предварително чрез духовни преждевременни раждания. Редом с другите неща, които тези духове искат да направят, е, че действат в това, което току-що описах.
Срещу влиянието на тези ариманически същества ще помогне само съзнанието – посочил съм в мистерийните драми, спомнете си само края на последната, – че срещу определени неща, които Ариман иска, помага само ако се прозре, ако се знае, че той е тук. Петата следатлантска културна епоха трябва да се развие така, че много хора да стигнат дотам да говорят на ариманическите сили и същества така, както казва Фауст: «В твоето нищо се надявам всемира да открия.» Трябва да стане душевна нагласа човекът да се задълбочи там, където материалистическият мироглед вижда само «нищо», и там да види духовния свят. Тогава Ариман-Мефистофел ще бъде принуден да говори на такива хора, както говори на Фауст, когато го изпраща при майките: «Славя те, преди с мен да се разделиш, и тъй добре разбирам, че дявола познаваш.» Неотдавна в Дорнах шеговито споменах, че Мефистофел не би казал това на Удроу Уилсън! На него той би казал: «Народът дявола не чувства, дори когато го е хванал за яката.» Става въпрос наистина за това, че е важен факт хората да се научат да прозират конкретните процеси на духовния свят. И наистина, когато от една страна се появи особено важна необходимост, противодействащите сили стават особено силни. Затова хората днес се противят на тези неща.
Моля да обърнете особено внимание тук, в Цюрих, че когато почувствате много достойния за признание и похвала стремеж да занесете духовната наука в определени кръгове, които още я отричат, да не си правите илюзии! Много разочарования се изживяват и първоначално дори само разочарования, когато човек се опита именно по правилния начин да насочва нещата, които трябва да се случат и поради това следва да се случат. Никой не бива да ни спре да проправяме пътищата за тези неща. Човек трябва така да бъде обхванат от импулса, от необходимия за съвремието импулс, че да прави това, което следва да се случи, без да обръща внимание дали резултатите – също и в този случай – ще се появят в една или в друга посока.
Само когато имаме тази нагласа, можем да постигнем нещо. И често се постига нещо в дадена насока, която привидно съвсем не е била възнамерявана. Трябва да се прави много повече – моля да го вземете под внимание, – макар успехите да не се появяват веднага. Защото с разпространението на духовната наука се постига нещо друго, отколкото с цялата пропаганда, която днес се прави в други области. В други области се говори на хората най-често за нещо, което те съвсем точно знаят, както молителките в църквата знаят това, което проповедникът говори от амвона. Повечето сдружения имат за програми това, което засяга хората доста тривиално. Там най-често се остава в областта на абстракциите. Правят се хубави програми, които не са реални и не могат да навлязат в действителността. Иска ли се да се подкрепят стремежите на духовния живот през петата следатлантска културна епоха, те трябва да се разглеждат като нещо живо. Но погледнете живото! Духовно живото има своето отражение в природно живото. Питам ви: Спира ли нещо рибата в морето да изхвърля толкова много хайвер, който може да бъде унищожен? Запитайте се колко от изхвърления хайвер става храна за другите риби? Колко от него се унищожава! Такъв е животът и също така е в духовния живот. Дълги години наред можете постоянно да говорите на широките човешки маси. Трябва да бъдете доволни, ако сред тези човешки маси се намерят само няколко, чийто интерес да се запали, защото това лежи в характера на живото. Там наистина се постига нещо само когато човек го прави като природата, която е образ на духа. Какво би станало, ако природата реши живите същества да не снасят яйцата, които могат да бъдат унищожени, понеже се е забелязало, че в продължение на една година определен брой яйца биват унищожени? Но природните процеси продължават и постигат еволюцията. Не става въпрос за основанията, които изтъкваме, дали това или онова може да се постигне, дали това или онова харесва на някого, а става въпрос да видим импулса в самата му същност и да не можем другояче освен да внасяме този импулс в света.
И когато се погледнат основанията – някои от тях днес отново поставихме пред душите ни, – въз основа на които трябва да се внесе този импулс на петата следатлантска културна епоха в света, виждаме, че те са достатъчно сериозни. А съпротивата ще бъде най-голяма тогава, когато е най-голяма и необходимостта. Хората ще трябва да направят усилие да разглеждат онези неща, които се случват на физическото поле – и в наше време те наистина имат ужасен образ, – във връзка със събития, разиграващи се зад кулисите. Едва тогава могат да се разберат такива неща. Но хората, които като историци, социолози, националикономисти или политици извеждат своите правила и закони само от физическото поле, по отношение на реалната необходимост днес приличат на някои, които например, когато имат да вършат важна работа, лягат в шезлонга и заспиват, понеже мислят, че ще я свършат насън. Така правят действително онези, които работят в институциите на образованието, на отделните науки. Те са хора, които сънуват действителността. Как пишат тези хора за историята, за социологията? Като някой, който няма никакво понятие за действителните сили, стоящи зад това, за което хората сънуват. Това, откъдето именно се пораждат така дълбоките, така решителните събития, както е през нашето време, изглежда за хората, които днес се грижат за науката, като стая, в която се намира някой човек, никога не виждал тази стая, който е донесен тук спящ, продължава да спи и опознава стаята само като спящ. Материалистическата наука изучава света по този начин.
Означеното като съзерцаващо съзнание в моята книга «За загадката на човека», трябва до определена степен да се развие сред човечеството на петата следатлантска културна епоха и известни тайни трябва да се осветят, иначе те ще бъдат разпространени между хората по неправилен начин чрез такива средства, за които ви разказах днес. Не е лесно да се посочат тези неща в днешно време, но е задължително необходимо да се говори за тях. За много неща трябва да си изградим способност за наблюдение, която е различна от грубата способност за наблюдение на съвременния човек.
Във връзка с казаното искам да ви насоча към две неща. Първо, хората вече спечелват нещо, когато се опитат да приемат сериозно неща, които иначе се взимат като случайност, така че в тях да видят нещо като указания за задълбочаване на душата си. Да предположим, че прочитате, че някъде в определено време е умрял някой човек. До някои неща се достига, когато си поставим въпроса: Какво би било, ако същият човек би починал три месеца по-рано или три месеца по-късно? въпрос, касаещ се само за възможни неща. Но можете да бъдете сигурни, че когато си поставите такива въпроси, това може да предизвика във вас сили, чрез които да познавате по друг начин. Или пътувате с влак и може би сте провели с някого много важен разговор, който е от голямо значение за вас, или други подобни. Естествено, материалистът приема като случайност такива неща. Но онзи, който постепенно се вживява в ставащото зад кулисите на битието, вижда такива неща по друг начин. Той продължава да се занимава с тях – не като се рови в понятията, а като чувства нещо, – понеже те същевременно му дават знак, че между нещата, които стават, действат сили, непринадлежащи само към механиката или математиката. Това е едното.
Второто, което постоянно споменавам, е, че въпреки материализма на нашето време, много неща се разкриват на хората духовно. Само че хората днес се притесняват да говорят за духовните си изживявания. Днес можете да чуете, че някой е направил едно, а друг – друго, когато стане словоохотлив, понеже е изпитал доверие към вас. Когато наистина честно и правдиво някой ви каже защо е основал например вестник или е направил нещо друго, той ви разказва някакъв сън, привидно един сън, разказва това или онова като импулс от духовния свят. Това днес става на всяка крачка, става много повече, отколкото се мисли. Много дела днес се извършват под влиянието на духовни импулси, много повече, отколкото се мисли. Само че хората се срамуват да го признаят, защото когато разказват за тях, най-често не са приемани сериозно.
Добре е душата да се задълбочава в тези две посоки. Именно в наше време наистина трябва да се внимава дали би могъл да се появи знак от някоя страна, когато човек изживее нещо впечатляващо и погледне – понеже наистина съществува възможност да се долови нещо тук или там – как на хората се разкриват неща от духовния свят в добър и в лош смисъл, под чието влияние, под чиито импулси те действат. Днес това става много по-често, отколкото се вярва.
Тези са нещата, върху които исках да обърна вниманието ви днес. През следващия четвъртък ще продължим да говорим за тях.
Уникални посетители: 157