ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Ростислав Йовчев



За първи път- клавирен фестивал Болцано, септември 2016г.

От 13 до 24 септември тази година, в сгушения между склоновете на Доломитите североиталиански град Болцано се състоя клавирен фестивал, организиран от Консерваторията „Клаудио Монтеверди“.
В днешно време, Алто Адидже, или Южен Тирол е най-обширната италиански област, с високо развита икономика, културен и обществен живот..
По отношение на музикалните традиции на града е достатъчно да споменем клавирния конкурс „Феручио Бузони“, който от десетилетия събира клавирния елит от целия свят и се нарежда в десетката на най-престижните музикални състезания днес.
През тази година, известната с традициите си Консерватория в Болцано организира клавирен фестивал с участието на известни пианисти-педагози, които съвместно със своите възпитаници превърнаха десетте дни на фестивала в престижно събитие. Идеята беше това да е ползотворна среща между преподаватели и студенти, която да сложи началото не на конкурсна основа, а с чисто дидактическа цел.
Основни двигатели на сложната фестивална организация бяха Директорът на Консерваторията- композиторът Хайнрих Унтерхофер и клавирната катедра, оглавявана от Джовани Виталетти заедно с преподавателите Алесандра Брустиа, Кристиано Бурато, Юнг Ву и българския представител сред това авторитетно професорско тяло-младият Дамян Туджаров.
Като преподаватели в майсторските класове, които се провеждаха през цялото време на фестивала бяха привлечени авторитетни имена в клавирното изкуство- Анна Мария Чиголи от Италия, Михал Древновски от Полша, Айнар Смебие от Норвегия, Ву Юнг, Лю Джиа и Шао Дан от Китай, Мамико Суда от Япония, Атанас Куртев и пишещия тези редове от България.
Основен акцент във фестивалната програма падаше на концертите “Grandi interpreti”, които част от изброените пианисти изнасяха в голямата зала на Консерваторията.
В първата вечер, концерт изнесе Анна-Мария Чиголи с дълга и сериозна програма от творби на Шуман и Шопен. В програмата на пишещия тези редове (14 септември) и озаглавена от организаторите „В източна Европа“, бяха включени творби от Скрябин, Хачатурян и Прокофиев, както и от българските автори- Панчо Владигеров, Васил Казанджиев и Димитър Ненов.
Като своеобразен връх във фестивалната програма беше концертът на италианския пианист Кристиано Бурато. В една пълнокръвна романтична програма, известният изпълнител, лауреат на международни конкурси между които Сидней и Лийдс беше включил едни от най-известните творби на Шопен и Шуман.
Не бих пресилил, ако изтъкна, че рядко съм присъствал напоследък на концерт, в който изпълнителят се посвещава така естествено, съдържателно и същевременно искрено на музикалната идея. Всяка от изпълняваните творби се „изливаше“ на момента, сякаш току-що създадена от гения на автора-романтик и пресъздадена от чувствителната душа на един съвременен романтик, какъвто е Кристиано Бурато.
Подобна изтънченост и висш пилотаж демонстрира и Атанас Куртев в неговата програма, наречена от организаторите „Пачуърк“. В български вариант, концертът е намерил по-съдържателното си име „От стил в стил“. Наред с някои по-известни клавирни произведения като Рондо ре мажор от Моцарт, Прелюд №22 от Шопен, или Трагична поема от Скрябин, на сцената звучаха транскрипции, дело на самия Куртев. Творби от Р.Щраус, Бородин и Брукнер намериха своята клавирна реализация и прозвучаха за първи път в Болцано, предизвиквайки сериозен интерес от страна на публиката.
Друга интересна програма, която прозвуча на 18 септември беше на клавирното дуо Алесандра Брустиа и Дамян Туджаров. Двамата преподаватели от Консерваторията „Монтеверди“ заложиха на първичните ритми от началото на ХХ век с произведения на Барток и Стравински. И ако сонатата за две пиана и ударни от Барток е писана оригинално за този състав, то транскрипцията на „Пролетно тайнство“ за клавирно дуо и ударни е дело на самите изпълнители. Тънки познавачи на този тип музика с „варварски“ отенък, Брустиа и Туджаров успяха да разгънат един спектакъл на драматургични отенъци, в които ритмичните пулсации бяха основата на далеч по-дълбоки вътрешни конфликти.
По-противоречиви чувства у мен остави концертът на другото клавирно дуо Шао Дан и Ву Юнг. И тук програмата съчета оригиналната творба Вариации върху тема на Хайдн от Йоханес Брамс и транскрипцията върху теми от „Лешникотрошачката“ от Чайковски. Изпълнението на първото произведение бе далеч под очакванията ми, най-вече с факта, че показа редица неизработени технически и ансамблово места.
По-цялостно впечатление остави творбата от Чайковски, в която имаше добри звукови попадения и като цяло по-интересен интерпретационен поглед.
Не успях да присъствам на концерта на полския пианист Михал Древновски, в който той изпълни произведения от полски композитори – Тадеуш Майерски, Игнац Падеревски и Фредерик Шопен.
По отношение на частта от фестивала, засягаща младите пианисти, организаторите бяха предвидили всеки един от 24-мата участници от страната-домакин, България, Норвегия, Полша, Китай и Япония да изнесе рецитал в продължение на 30-40 минути в една от трите зали, партньори на фестивала, както и да има урок с всеки един от осемте преподаватели-гости на фестивала. Концертите бяха посетени от многобройна публика. Наречени „Концерти на младите пианисти“ те групираха участниците по двама в концерт и бяха оценявани от петима от преподавателите в майсторските класове.
Като присъствал на всеки един от тези младежки концерти, бих искал да изтъкна високото ниво на всеки един от младите колеги. Превъзмогнали с лекота техническите трудности на изпълняваните творби, младите пианисти се втурваха с енергията и смелостта на младостта в сложността на клавирната фактура, като повечето от тях постигаха пълно покритие по отношение на техническата и интерпретационна трудност. На първо място двамата норвежки изпълнители- Йонас Ауне и Ерик Штьомер. Първият с впечатляващо изпълнение на Соната №6 от Прокофиев, а вторият с разтърсващо като мощ и лирично откровение пресъздаване на си-минорната соната от Лист.
Двамата японски изпълнители Фумиа Коидо с трета соната от Скрябин и Тепей Курода с първа соната от Хинастера, китайците Хао Илей, който впечатли слушателите с интегралното изпълнение на 12-те етюда оп. 8 от Скрябин, или Жу Тонг Тонг, създала неповторима атмосфера в сонатата за пиано от Самуел Барбър. Двамата български представители- Светлин Христов, със своето интелектуално и музикантско излъчване и Паскал Паскалев, който разкри сложната панорама на клавирния романтизъм с творби от Шуман, Лист, Шопен и Скрябин.
Интересна творческа индивидуалност показа Катаржина Голофит, която учи в Консерваторията в Болцано при Алесандра Брустия. Изпълнението й на трите мазурки от Шопен беше истински прочувствено, изпълнено с носталгия и копнеж по недостижимото- сякаш полската й душа добре се вписа в Шопеновата тъга по родината, а нежно приглушената динамика създаде неповторимата и трудно постижима атмосфера, съпътстваща тези пиеси. С впечатляващ виртуозитет тя завърши своя рецитал, изпълнявайки „Етюд във форма на валс“ от Сен-Санс с добре премерено чувство за стил и грациозност.
Марчин Виечорек от полския град Радом впечатли с артистичното си присъствие, което успя да разгърне във вариации от Шимановски, както и в драматично-токатния устрем на Соната №7 от Прокофиев.
Напълно естествено италианските пианисти бяха най-многобройни, като преобладаваха студентите от Консерваторията в Болцано.
Силно впечатление ми направи Алесандро Рикарди със своята Листова „панорама“, включваща изразително и изпълнено с финес и лиризъм изпълнение на шестте Утешения, следвани от сдържаната мощ на Погребално шествие и яростния порив на транцендетнен етюд фа минор.
С изтънченост и добро познание за стила се представи и Джакомо Росси Проди, който изпълни две от ранните творби от Шопен- Брилянтни вариации и Рондо оп.16, следвани от Соната-фантазия „След едно четене на Данте“ от Лист.
С най-голям интерес от публиката бе очаквана изявата на един от водещите пианисти в Консерваторията на града-домакин Луиджи Кароча.
Тя включваше Баркарола оп.60 от Шопен и клавирните пиеси оп.118 от Брамс, а за финал- непознатото за мен и твърде повърхностно Рондо оп.59 от Кабалевски. Пианист, с много ценни качества, техническа изработеност и чувствителност, Луиджи Кароча е изпълнител, който се налага със своето сценично присъствие, включващо и визуално излъчване. Това с право го превръща и в любимец на публиката, качество което е необходимо за днешната съвременност.
По решение на организаторите, оценяването на младите пианисти включваше бележка не само за концертната изява, но и за урока, който са провели с гостуващите професори. На финала останаха трима участници- Луиджи Кароча, Фумиа Коидо и Хао Илеи.
След проведените на 23 септември едночасови концерти, в които изпълнителите добавиха и други пиеси към вече прозвучалата конкурсна програма, на първо място остана представителя на домакините Луиджи Кароча, следван от Хао Илеи и Фумиа Коидо. И тримата финалисти получават стипендия от фондация „Бузони“.
Финалът на конкурса бе ознаменуван с концерт на победителя Луиджи Кароча, който към споменатите вече по-горе произведения прибави голямата соната си бемол мажор, D 960 от Франц Шуберт.
Първият клавирен фестивал в североиталианския алпийски град е вече факт. В продължение на повече от десет дни, в приятна и гостоприемна среда, сред прекрасни битови условия, концертни и репетиционни зали, студенти и преподаватели от няколко страни от Европа и Азия успяха да създадат истински музикален празник, в който се съчетаваха високото професионално ниво и взаимната колегиална и приятелска атмосфера. Иска ми се да благодаря на колегите от Болцано и на първо място на нашия сънародник Дамян Туджаров, чийто авторитет на музикант и организатор се наложи като една от причините за успешното провеждане на това събитие. И да пожелая оттук нататък още подобни изяви в прекрасния град на брега на реката Адидже, които да събират млади музиканти от близо и далеч.

zhuri

Уникални посетители: 85