Ролята на акомпанимента във вокалните съчинения на нашия най-известен композитор е темата на изследването на известната наша пианистка Ермила Секулинова-Швайцер. Известно е, че в песните на Владигеров основно място заема клавирната партия. Тя въобще не е акомпанимент по отношение на драматургичното изграждане на творбите, а по-скоро обратното. Гласът създава цвета, чара и хумора (чрез връзката с текста), а клавирната партия често съперничи по трудност на най-проблемните му инструментални пиеси. Да видим как разглежда този противоречив момент Ермила Секулинова, пианистка с огромен опит в лидеристиката. Ето няколко думи за нея:

Ермила Секулинова-Швайцер получава образованието си в Музикалната академия в София. По времe на следването си посещава интерпретационни класове на Никита Магалоф в Женева и Амадеус Веберзинке във Ваймар и участва в майсторски класове на Ерик Верба и Рудолф Бухбиндер. От 1990 до 2005 г. живее и работи в Цюрих като клавирен педагог и акомпанятор в Цюрихска опера и в класа по пеене на Елизабет Шварцкопф. През 2003-а записва CD “Bulgarian Soul” с мецосопраното Веселина Кацарова. От 2005 г. е акомпаняторка в Музикална академия в София, води клас по камерно пеене и интерпретация във НБУ.