ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Рецензии и отзиви
Георги Карданов



Венчахме се на сцената като Ромео и Жулиета…

Голямата ни актриса разказва за живота си „под дъгата” на двама велики мъже: баща й – земеделския водач Спас Дупаринов, и съпруга й – театралния идол на България Апостол Карамитев

„Като малка никога не съм зубрила стихове, за да рецитирам пред гости, но пък непрекъснато си играех „на театър” – с приятелки, с кукли, с каквото ми попадне, а и много танцувах, особено казачок” – спомня си Маргарита, стягайки се за поредното представление в театър „Възраждане”. И когато всепризнатият руски театрал Масалитинов, съратник на великия Станиславски, идва в България, за да помогне за възраждането на родния театър, тя е сред първите приети през 1944 г. в Държавната школа към Народния театър. И там, в храма на Мелпомена, става знаменитата им среща с най-обичания и талантлив актьор на българския театър и кино Апостол Карамитев, станал неин съпруг и спътник в живота до последния си дъх.

Като малък Апостол живял много бедно. Баща му бил беглец от Люлебургас, където през 1912 г. турчин убива неговия брат, за да му заграби стадото с овце. Тогава Мильо забягва в България и се установява в Бургас. Там се запознава с мама Донка, която като момиче работела по чужди къщи и била отгледана от гръцко семейство на лекар. Бащата на Апостол работел като хамалин на пристанището, но се поболял от тежкия труд… Мама Донка разбира, че наблизо се открива италианска забавачница и записва малкия си син. Апостол завършва не само нея, но и целия гимназиален курс като пълен отличник, владеещ чудесно италиански език, а учил самостоятелно и френски, английски и немски… Това му помогнало да чете чужди списания, свързани с киното и театъра, пък и ходел на репетициите на Бургаския театър. Как се запознахме ли? Това стана по време на репетиция през 1946 г., когато влязоха младежите от новия випуск на Държавната театрална школа, а сред тях – висок момък, с едно слааабо лице, сякаш на гладно и измръзнало същество. Имах чувството, че се познаваме, дори му подарих кокиченце. По-късно се сближихме – идваше да ме изпрати след репетиции и… А дали ми е подарил нещо? О-о, той бе толкова беден! Не само гладуваше, но и спеше на 6 стола, че нямаше легло! Тогава Стефан Сърчаджиев го пусна да нощува у тях на тавана, за да не плаща наем…

А кога и как се оженихте?

Сватбеното ни тържество бе съвсем скромно. Разписахме се в Ритуалната зала в Павлово, после влязохме в близкия хоремаг, където хапнахме по едно свинско със зеле и изпихме по една топла бира. Сетне у дома стана „големия банкет” – мама бе направила баклава, а някой й бе подарил половин гъска. Накрая завършихме с руски романси, които тя пееше прекрасно. Но Апостол мечтаеше за църковна венчавка (а тогава такава нямаше), та измисли нещо незабравимо – когато двамата играехме в Народния театър „Ромео и Жулиета”, той скришом ми подари сребърна сватбена халка. Уж играехме Ромео и Жулиета, а само Любчо, „свещеникът” от пиесата, знаеше, че това е нашата венчавка на сцената! И никой в препълнения салон не подозираше, че фактически беше гост на нашата сватба! Но така ни аплодираха и ни се радваха, сякаш се досещаха…

А жените, които толкова го харесваха?

Да, зная, че нямаше момиче, което да не влюбено в него, а и много жени го търсеха, пишеха му, изпращаха му какви ли не „знаци” и „послания”. Не може да си хубав като микеланджеловия „Давид”, да играеш такива привлекателни роли и да не те харесват! Но той не злоупотребяваше с популярността и хубостта си, имаше безкрайно почтено отношение и към колегите си, и към семейството и децата си. Освен това Апостол снимаше и играеше на сцената с най-красивите български актриси – Гинка Станчева, Невена Коканова и други, но не съм чула някога да е бил некоректен към тях. Дори наскоро в едно предаване Гинка каза прекрасни думи за Апостол, за неговия професионализъм, почтеност и кавалерство! Веднъж, когато се бе залежал от тежкото боледуване, вкъщи дойде Коканова с огромен букет цветя. Вили Цанков я бе изпратил да го поздрави, но и да го кандардиса да играе в „Сватбите на Йоан Асен”. Въпреки че не бе добре, а снимките бяха в късната и студена есен, той стана буквално от смъртното легло и отиде да снима, без да охне, без дума да отрони!

А дали след кончината му се намираха все още негови почитателки?

Имаше две много запалени, които го преследваха неотклонно: бяха гимназистки. Едната се казваше Ани… Естествено, те се омъжиха, но Ани, която го боготвореше, всяка година на Великден ни носеше чудесни домашни козунаци. Не се ядосвах, дори се радвах, че заради голямата й любов към Апостол, тя радва децата ни с тези вкусотии… Преди няколко години дойде отново, водеше дъщеря си, вече гимназистка, и донесе пак един чудесен козунак. В погледа ми търсеше нещо, знак или спомен от онзи любим за нея мъж, с когото аз съм била цял живот…

Уникални посетители: 118