ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Ростислав Йовчев



Посветено на българската музикална култура

Традицията в деня на националния празник на България – 3 март, в зала „България“ да звучат творби от родната музикална класика бе спазена и тази година, въпреки сложните „пандемични“ условия. Чест прави на организаторите- концертен комплекс „България“ и Национална Музикална Академия „проф. Панчо Владигеров“, че осъществиха музикален празник, както за слушателите, (повечето от които прекараха над 2 часа в залата), така и за изпълнителите-бъдещата музикална гордост на България, които се почувстваха оценени пред своите почитатели в най-престижната столична сцена. Жалко обаче, че в последния момент приелите първоначално участници от няколко музикални училища в страната отказаха участието предвид епидемиологичната обстановка. Да се надяваме, че догодина традиционната музикална „надпревара“, включваща и голямата зала „България“, където се изявяват по-мащабни камерни и оркестрови формации, ще се възстанови с целия си блясък.

Имах възможността да чуя програмата на концерта от 14ч. нататък. Още една похвала за организаторите – на всеки час беше предвидена 15 минутна пауза за дезинфекция и проветряване на залата, което изискваше и перфектно изчисление в подредбата на произведенията, така че от една страна да спазят минутажа от техническа гледна точка, а от друга да следват жанровата и стилистична логика плюс съобразяването с вида състав- инструментален, или вокален.

Имахме възможност да чуем три камерни състава: Михаил Стефанов – пиано, Филип Филипов – цигулка; Илина Илиева – виола и Момчил Пандев – виолончело изпълниха втора и трета част от клавирния квартет на Любомир Пипков. Написана през 1938г., тази камерна творба се различава от изпълненото с мрачна енергия и на моменти зловеща съдбовност клавирно трио, написано осем години по-рано. Втората част носи статична фрагментарност, финалът, въпреки енергията и подема във всички инструменти не успява да създаде истински кулминационна зона. Младите инструменталисти вложиха своята енергия и младежки ентусиазъм за да се справят с тези нелеки интерпретаторски проблеми, ансамблово точни в звук и технически синхрон.

Струнно трио в състав: Стефан Хубенов – цигулка; Христо Илиев – виола; Симеон Каранов – виолончело изпълни Интермецо от младия композитор Петър Димов. Възпитаник на НМА, той все повече се налага като име, което успешно съчетава дейността на композитор и пианист. Творбата му е успешен опит в сложната зона на щрайховата камерна музика, в която се опитва да се ограничи в детайлите на миниатюрата, там където всеки протекъл миг въздейства с красотата и дълбочината си. Тримата изпълнители свириха с нескрит интерес съвременната творба, влагайки максимум усилия в изграждане на кратката форма.

В самия край на концерта чухме три вече зрели изпълнителки, някои от които са част от преподавателския състав на НМА. Лилия Костова – пиано, Сара Паносян – цигулка и Мария Василева – виолончело поднесоха на публиката едно технически издържано и добре изработено изпълнение на първата част от популярното трио от Георги Златев-Черкин. Сложността на тази творби идва от сравнително претрупаната фактура в партията всеки инструмент и съчетанието ѝ в разбираема и логично подредена камерна структура. Въпреки плътната динамична основа в партията на пианото, струнните инструменти извеждат гъвкаво и освободено  красиво съперничещите си богати мелодични линии, като тембровото и артикулационно  единството  между тях придава изразителност и характерност на музикалната тъкан. Благодарение на опитността си на камерни музиканти, трите дами показаха най-доброто от едно от емблематичните произведения за този вид ансамбъл в нашата музика.

Чухме няколко клавирни изпълнения. Трима от изпълнителите бяха студенти от Теоретичния факултет, специалност Дирижиране. Въпреки някои текстови несигурности, Симон Павлов изпълни с много настроение Хумореска оп. 15 от Панчо Владигеров, разграничавайки добре ярко контрастните му дялове. Любител на по-съвременния композиторски изказ, Йоана Георгиева изпълни с устрем, но и с добре премерено спокойствие остро контрастиращите епизоди от рядко звучащата творба на Ивелин Димитров „Романтични монолози“. Ранната творба на диригента и композитор Христо Кротев Сонатина прозвуча убедително и с много вътрешно разбиране от майсторските ръце на Стефания Русева. Емблематичната и обичана от публиката „Импровизация“ от Панчо Владигеров бе изпълнена с финес и импресионистичен полъх от Катрин Терзич. Новата клавирна творба – Токата от Румен Бояджиев – син, бе изпълнена виртуозно от Дарина Дикова. Това произведение, с рядко срещаната голяма дължина за жанра си (само токатата на Димитър Ненов е по-дълга от нея а именно 8 минути) залага на силовия момент, без стремеж за някаква пък макар и малка динамична контрастност, изравнявайки по този начин трудно забележимите тематични разлики в редуващите се като вихрушка шеметни пианистични „каскади“.

Бих искал да откроя изявата на скоро формираното клавирно дуо „Атмосфери“- Мила Михова и Александра Дичева. Тези красиви млади дами са установили че работата в клавирен ансамбъл изисква много и постоянен труд. Стимул за това им дава и тяхната преподавателка проф. д-р Борислава Танева, която освен активната класова преподавателска дейност, успява да осигури и сцена на този млад и трудолюбив състав, който нагледно показва, че в музикалното изкуство талант и работа са неразривно свързани. И успехите на закъсняват. Прекрасно изработени пиеси от Александър Йосифов и Юлия Ценова – вътрешно слушане и ансамблово „подразбиране“, еднаква интерпретаторска логика и като цяло- въздействащо изпълнение.

Още две клавирни изяви бяха аплодирани с възторг и по заслуги. Рядко звучащите на родна сцена „Акварели“ от Андрей Стоянов, издържани в романтична повествователност. Четири от 10 частната сюита- „Утро“, „В гората“, „Пролетен дъжд“ и „Пеперуди““ бяха изпълнени от Георги Белчев с прекрасно дозиран звуков пълнеж, фино нюансиране, майсторски премерен педал и великолепно постигната романтично пейзажна атмосфера.

По-отмереното и разсъдъчно настроение, оформящо всеки звучащ миг и характеризиращо конкретните детайли от петте „Импресии“ от Марин Големинов беше прекрасно доловено от тънката музикална чувствителност на Николай Желязков. Пред очите ни се редяха пробягващите сенки на арабеската, странния и противоречив Пиеро, строгата отмереност на спокойния размисъл, губещата се сред светлосенки фреска и изливащата се на вълни импровизация.

Една от най-известните пиеси в българската музика- „Песен“ от „Българска сюита“ бе изпълнена от цигуларя Георги Райчев и пианистката Мария-Елена Средева. Без стремеж към прекалено външно наситена звукова среда, двамата постигнаха естествена и добре степенувана градация, напълно в духа на богато орнаментираната Владигерова фактура.

Още едно талантливо изпълнение бих искал да спомена- Гаврил Бояджиев представи „Фантазия“ за кларинет и пиано от Ангел Заберски. Разположената нашироко във времето и пространството творба, в която се редуват подредени калейдоскопично епизоди не е лесно да бъде фокусирана и оттам нататък логично изградена. Въпреки тази обективна трудност, младият инструменталист с елегантност подчерта танцовите елементи, които преобладават в пиесата и контрастиращите им кратки интонационни ядра. Гаврил Бояджиев музицира с вещина и неоспорима гъвкава музикална чувствителност.

Естествено, през този 3 часов маратон, място беше оставено и за „гласовете“ на България. Като цяло всички се представиха добре, пък макар и с променлив успех. Бих искал да спомена изразителното изпълнение на Анастасия Алтухова – Любомир Пипков – „Любимата“ и Димитър Сагаев – „О, чуден ден“, в акомпанимент на проф. д-р Боряна Ламбрева, както и Мария-Магдалена Недкова, (Георги Златев – Черкин – „И на яве, и на сън“ и Парашкев Хаджиев – „От цъфналите клони“) – съпровод – проф. д-р Галина Апостолова. 

Една от задачите на основания преди десетилетия Съюз на българските композитори е била непрестанната пропаганда на българското музикално наследство. Не знам доколко и с каква интензивност го правят днес, но ежегодният музикален празник, който създават Софийска филхармония, Национална Музикална Академия и като правило и училищата по изкуствата в страната е достоен за уважение във всички аспекти. Възможността да се чуе българска музика, подбрана прецизно в стилово и жанрово отношение, желанието да прозвучат най-нови творби, включително и на студенти по композиция, съчетано с утвърдената от години родна музикална класика създава така търсената във всички аспекти от нашия обществен живот приемственост, която води истински развитите и в културно отношение народи напред. Щастливи сме, че водещото висше музикално заведение у нас изпълнява тази своя мисия, която завещава и на  възпитаниците си.

Клавирно трио Лилия Костова, Сара Паносян, Мария Василева
Георги Белчев
Христо Кротев – Сонатина, изп. Стефания Русева
Уникални посетители: 197