ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Книги и хора
Илия Луканов



По пътя на злото

Анотация:

Настоящата книга предлага задълбочена, до дъно стигаща ревизия на редица отколешни заблуди относно някои исторически лица и събития от последния етап на националосвободителната борба, от Освободителната руско-турска война и възкресяването на българската държавност. Нейната първа част изважда на показ същинския лик на псевдореволюционера и патриотарския властник Стефан Стамболов, а втората й част коментира в подробности пъкленото досие на ренегата Никола Обретенов и подопечната му клетвопрестъпническа група. Това е основната схема , чиито граници са многократно прекрачени – във всички посоки и във всяко разумно отношение – от богатото съдържание на двете тематично свързани помежду си студии. Изненадите за читателя са безброй, а авторовите становища са базирани върху солидно обосновани доводи и изключително красноречива автентична аргументация.


Откъс от книгата:
Най-вулгарната мистификация за убийството на Ботев

Тя е онази, която през 1906 г. Никола Обретенов „доверил“ конфиденциално в разговор с книгоиздателя Иван Клинчаров. (Последният е осъществил – в сътрудничество с Ботевата дъщеря Иванка – първото издание със събрани съчинения на гения, а по-късно написал и известната обемиста негова биография.)
Клинчаров удържал цели 31 години дадената дума за пълно мълчание по въпроса. Но предвид по-нататъшните противоречиви изявления и писания на Обретенов в печата, на скандалното му лъжесвидетелстване пред официалната комисия в 1927 г. и други недостойни негови прояви на неискреност, некооперативност, очевидни шикалкавения, упорство в затъмняването на истината, през 1937 г. Клинчаров се решил да разкрие публично казаното му някога от ветерана. В съществената си част, то се състои в следното: Ботев не се е изправил и отстранил на няколко крачки, за да види какво става с четата, а за да удовлетвори „своя малка естествена нужда“ . В това време из близкия храсталак гръмнала пушка и войводата паднал на гърба си, „с разкопчан панталон отпред, като същевременно естествената функция е продължила…“
В разгорялото се прение в печата, Клинчаров напразно уверявал скандализирания Обретенов: „Аз помня тоя разказ, като че ли ми го правите сега.“ Но последният отричал ли отричал, да е казвал такова нещо, и верен на себе си, отклонявал вниманието в типичния свой безсрамен маниер: „Колкото за панталона му – той беше толкова изкъсан, щото нямаше нужда от разкопчаване. Когато разказах тези факти на г. професор д-р Парашкев Ив. Стоянов, той ми обясни така: куршумът, след като пронизал сърцето, отишъл в гръбначния стълб, гдето закачил някакъв нерв, който предизвикал реакцията.“
На следващата 1938 г. обаче Никола Обретенов допуснал огромен гаф, отговаряйки на двете разгромни статии срещу него във в.Час под общото заглавие Мистерията около Ботевата смърт. Авторът на статиите – публицистът Трифон Н. Христовски цитирал във втората статия дословно Обретеновото искане за поставяне под клетва на Втората официална комисия. И в старанието си да изопачи фактите, мистификаторът докарал нещата дотам, че се самоуличил в нарочно заплитане на възел от няколко несъвместими и изключително вулгарни лъжи, за да скрие едно ужасяващо злодеяние.
„Куршумът беше засегнал и гръбначния стълб, вследствие на което Ботев получи ерекция… Това исках да кажа пред комисията и затова пожелах да се закълнат участващите в нея, че ще запазят тайната…“
Такъв бил наглият му отговор на възмутените коментари в обществото, което най-после разбрало (с изключение на българските ботеведи и „бащи на отечеството“), кого има насреща си, и престанало „лъжливи уста [да] слуша със вяра“.

Уникални посетители: 356