ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Избрано
Рудолф Щайнер



Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство
«Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство»
преводач: Нели Спиридонова-Хорински
Дорнах, 8 януари 1924 г.

Скъпи приятели!
В началото на днешната лекция ще отговорим на въпросите, които не се отнасят до общия въпрос, за който вече говорих и който още ще бъде обсъждан. И след това ще преминем към обсъждането на едно продължение на вчерашното и утре ще приключим езотерично.
Повечето въпроси се вместват в това, което изобщо искам да споделя с вас. Само отделни въпроси изискват специални отговори и на тях ще бъде отговорено повече или по-малко без особена система.
Въпрос: Има ли определени упражнения, чрез които човек да засили в себе си така наречените лечебно-магнетични сили и какви са те?
Отговор: Това естествено изисква да кажем няколко общи думи за лечебно-магнетичните сили. Те са сили, които протичат главно между етерното тяло на един човек и етерното тяло на друг човек. Трябва да си представите, че въздействието на така наречения лечебен магнетизъм почива върху следното. Да предположим, че някой е силна личност, това означава, че той има възможността силно да развие волята си и при известни обстоятелства може да получи указания. Да речем например, че когато той страда от това или онова, аз мога да му кажа: «Всяка сутрин в 11 часа трябва да мислиш за Слънцето и да си представиш, че Слънцето стопля първо главата ти, след това топлината на главата ти преминава върху предмишниците ти, подлакътниците и дланите така, че по този начин се усилва твоята действителна сила и след като си укрепил същинската си сила, опиташ да почувстваш това, което усещаш от твоето заболяване, да си го представиш съвсем ясно, за да можеш да го премахнеш чрез силата на волята си.» Възможно е – казвам възможно е, не е задължително, защото в тези неща винаги има нещо проблематично, – ако заболяването не е свързано с особено увреждане на органа, като естествено увреждането на органа може да обхване всички четири елемента на елементарното (физическото) тяло, твърдото, водното, газообразното и топлината, тази описана от мен процедура наистина да помогне. Тогава ще се случи следното. Поради това, че аз съм дал указанията, въпросният човек ще получи един импулс за астралното си тяло. Моите указания, които той изпълнява, представянето на Слънцето, на топлината в главата му и т.н., тези указания, които той е изпълнил, които са засилили малко волята му, която е било възможно да се усили, са въздействали върху астралното му тяло, то е въздействало върху етерното му тяло и етерното тяло от своя страна е въздействало оздравяващо върху физическото му тяло и това е успяло да неутрализира увреждането, което не е дълбоко органично. Не бива да се казва, че такива излекувания могат да се появят само при това, което в днешната медицина се смята за функционални нередности, а не при органични увреждания, където има действителна повреда на органа. Тази разлика е съвсем неточна. Не може изобщо да се каже къде свършват функционалните нередности и къде започват органичните. Функционалните увреждания винаги са и малки органични увреждания, само че те не могат да се констатират с днешните груби средства на физиологията и патологията. Виждате, че в такъв случай не се прилагат лечебно-магнетични сили, а се апелира към самоизлекуването на пациента. Това при всички обстоятелства, ако може да се приложи, е най-доброто. По този начин се усилва волята на пациента, прави се стабилна, когато се излекува.
Може да се направи и следното. Човек може от собственото астрално тяло, без въпросният да направи усилие, така да повлияе на собственото си етерно тяло, че то да въздейства върху етерното тяло на пациента така, както преди е въздействало астралното тяло. В това се състои лечебният магнетизъм. Лекуващият магнетизатор прави това несъзнателно, той повли104
ява собственото етерно тяло от страна на астралното си тяло. Силите, които развива, той може инстинктивно да ги насочи да засилят силите на пациента, като пренесе тези сили върху него. Но човек трябва да е наясно, че ако става въпрос за лекуване, магнетизаторът трябва да приложи нещо, което някакси може да доведе до излекуване. Когато се има работа с пациент, който просто е слаб и не може да се очаква от него нищо по отношение на волята му, може веднъж да се приложат лечебно-магнетични сили. Но бих искал изрично да подчертая, че лечебно-магнетичните сили са доста проблематични, и те не могат еднакво да се прилагат в различните случаи. Тази инстинктивна способност, когато човек привежда в дейност своето астрално тяло и така повлиява чрез това етерното тяло, за да намери преход към етерното тяло на пациента, тази инстинктивна способност е индивидуална. Има личности, при които тя е много силна, има други, при които е слаба, и такива, които изобщо я нямат. Така че наистина има лечебни магнетизатори, благодарение на техните заложби. Но важното е, че такава способност по правило е временна. Такива надарени лечители имат този магнетизъм, както това се нарича. Когато започнат да го прилагат, той действа много добре, но след известно време отслабва и често именно между тях, поради това, че способността отслабва, но те се представят, като че ли още я притежават, се срещат шарлатани. Това е съмнителното винаги, когато лечебното магнетизиране се превърне в професия. Този начин на лечение всъщност не може да бъде професия. Това е, което може да се каже по въпроса. Процесът на лечебното магнетизиране въздейства безусловно – ако човек изобщо е способен на това – само когато се прави с истински правдиво и навлизащо до собствения организъм честно съчувствие към пациентите. Ако вие лекувате с лечебен магнетизъм с истинска любов към пациента, тогава не можете да го упражнявате като професия. Ако е налице истинска любов, във всеки случай, ако не се появи увреждане от друга страна, това ще доведе до нещо добро. Но може да се прави само от време на време, когато кармата тласка да се срещне човек, на когото може да се помогне по изпълнен с любов начин. Тогава външният знак може да бъде полагане на ръка или погалване, и това, което въздейства, е, че астралното тяло предава своята сила на етерното тяло, което въздейства върху етерното тяло на другия човек.
Трябва да се каже какво се случва в такъв случай и от една друга страна. Лекуването винаги изхожда от астралното тяло, или от собственото астрално тяло или от астралното тяло на магнетизатора. Обратният процес лежи в медикаментозната терапия. При медикаментозната терапия не правите нищо друго освен да внесете субстанции във физическото тяло, които отчасти съответстват на силите, отчасти на ритъма на физическото тяло и действат, като повлияват етерното тяло на пациента. Оздравяването винаги изхожда от етерното тяло. Че веднъж повлиявате етерното тяло от страна на астралното тяло, това е психическото лекуване, към което се причислява и лечебният магнетизъм, който обаче има нещо проблематично или само, бих казал, нещо хуманитарно, социално, нещо включващо отношенията от човек към човек. Или вие имате рационалната терапия, която трябва да тръгне от медикаментозната намеса, която навлиза в етерното тяло първо от физическото тяло. Но оздравяването трябва да стане от етерното тяло. Пълна фантазия е, че болното физическо тяло може да предизвика някакво излекуване. Физическото тяло съдържа причините за болестта, причината за излекуването винаги трябва да произлезе от етерното тяло.
Въпрос: Какво отношение съществува между сърцето и женската матка с нейното положение и душевните изживявания болка и радост?
Отговор: Тук има непосредствено принадлежащи си изживявания. Първо, сърцето и матката, макар да нямат непосредствен физически контакт, са два принадлежащи един на друг органа, каквито са Слънцето и Луната, принадлежащи си така, че светят със същата светлина. Първо Слънцето осветява директно някой предмет, а втория път – индиректно, като светлината първо стига до Луната и оттам осветява предмета. Сърцето има непосредствени, директни импулси за човешкия организъм. То е възприемателният орган за кръвообращението, което протича в нормалния човешки организъм. Женската матка е конституирана като възприемателен орган за циркулацията, предизвикана след оплождането. Подобно на Луната, която рефлектира слънчевата светлина, матката рефлектира възприятието на сърцето в кръвообращението.

Untitled-1

Тя го излъчва обратно. Сърцето и матката си принадлежат както Слънцето и Луната, доколкото техните възприятия се отнасят като директно и рефлектирано въздействие. Когато един човек вече съществува, той се нуждае от сърдечната сила, когато той се поражда, се нуждае от рефлектираната сърдечна сила, която идва от матката.
Сърцето и женската матка, заедно с някои други органи – белите дробове водят това повече към етерно-физическото тяло – физически са това, което, погледнато от страна на духовното, е душевността на човека. Нека да кажа това по следния начин. Представете си, че развивате имагинативното познание. Когато развиете имагинативното познание и погледнете даден човек, насочвайки поглед към сърцето и матката, наистина имате картината на Слънцето и Луната. Това действително е съответната духовност, която човек изживява в душата си, така че наистина си съответстват едни на други нещата, които протичат в сърцето и матката и които протичат в полусъзнателността на душевното изживяване, понеже душевността иначе е повлияна от мислите. Така е забулен един фин процес – вътрешната взаимовръзка между сърцето и матката. Но който поне малко може да наблюдава, може да види колко невероятно много зависи от това как сърдечната дейност се развива несъзнателно или полусъзнателно под въздействието на физическото обкръжение. Който изживява живота си така, че непрекъснато изживява шок, евентуално чрез професията си, той има вече в подсъзнанието си съвсем точен душевен образ, копие на сърдечната дейност, която се поражда там и която рефлектира в матката. Можем да видим как става това, как то преминава в конституцията на ембриона.
Тук има един въпрос, който е труден за отговаряне, понеже трябва да бъде отговорен като повърхностно се сподели нещо, или да се разгледа основно.
Въпрос: Как въздейства носенето на перли или скъпоценни камъни върху отделните органи?
Отговор: То въздейства, но така, че начинът на въздействие всъщност може да се прецени, когато човек вижда в духовните светове и той може да се прецени само индивидуално. Може например добре да се каже: сапфирът действа върху определен темперамент, върху холеричния темперамент, но всъщност винаги само в индивидуалния случай. Има въздействия, но ако на въпроса бъде подробно отговорено, трябва да се навлезе в по-дълбоки неща, отколкото днес е възможно.
На въпроса
как в при отделните болести може да се получи прозрение за кармата,
мога да го отговоря само от това, което казах в тази лекция. Някои неща ще се разберат от казаното, но ще се прибави и още нещо от това, което още имам да казвам.
Има още някои въпроси и между тях са и общите въпроси, на които се отговаря с езотеричните сведения, които дадох.
А тук:
Въпрос: Съществуват ли важащи паралелни отношения между степента и времетраенето на процесите на разлагане след смъртта и съдбата в духовния свят на съответните индивидуалности?
Отговор: Отношения, които биха имали някакво значение, засягащо нас, хората, всъщност не съществуват. Но е така, че процесът на разлагане («verwesen») не е само физическият процес, както се смята обикновено в химията. С него е свързано нещо дълбоко духовно. В древното инстинктивно познание това е било усещано. Казва се, че това, което е най-вътрешната сърцевина на нещата, е същността «Wesen», а представката «ver» винаги означава, че човек се движи към нещо. Ако например кажете трепвам («zucken»), това е едно движение, когато кажете «verzücken», това е едно движение към «zucken». Когато кажете «verwesen», това е движение, насочено към същността, навлизане, просветване в същността. Човекът не е затворено същество, има духовни същества, които творят в човека. Ние имаме определени същества във физическото, етерното и астралното тяло, а само в азовата организация сме свободни. Тези същества, които са свързани с физическото, етерното и астралното тяло, са свързани с това, което след смъртта става с физическото тяло. С това тясно е свързан въпросът за разлагането или кремацията. Но всички тези неща са вътрешно свързани с човешката карма. Може само да се каже, че за човека като такъв, за индивидуалния човек въпросът няма непременно голямо значение.
Въпрос: Дали аутопсията има влияние върху съдбата на починалия от определен момент след смъртта?
Отговор: Тя няма никакво въздействие върху съдбата на починалия. На повечето въпроси е отговорено в общите лекции. Да, тук има още един въпрос, който има известна важност.
Въпрос: Дали лечебните способности на лекаря са от чисто лична природа или са обусловени от взаимните отношения между общности от лекари, не между лекар и пациент? Би ли било възможно от такива общности да протичат сили към лекаря, които може би той ги няма в себе си, както това става в общности от свещеници?
Отговор: При всяка човешка общност е така. От общността протичат сили към човека, само че общността трябва да е истинска общност. Човек трябва да я чувства, усеща и изживява. И това, което ви описах и утре ще опиша още по-добре, е, че между вас, тук заедно с нас може да се образува една общност, макар и първоначално само една кореспондираща общност. Да, трябва така да се обедините, че когато сте сами, да чувствате, че чрез такава общност протичат към вас сили не само по интелектуален, но и по духовен път.
Един тесен кръг поставя следния въпрос:
Имат ли някаква стойност ирисовата диагноза, графологията и хиромантията за школуването на погледа на лекаря?
Отговор: В идеалния случай този, който може да наблюдава това, което се намира в обща взаимовръзка, например малкото късче нокът на пръста, може да види извънредно много относно общото състояние на човека. Това наистина е възможно. Също и от един косъм можете да разберете извънредно много, но само трябва да си помислите колко индивидуално различен е например един косъм при различните хора. Помислете колко хората се отличават, по-скоро грубо, по отношение на косите си. Между вас има руси и тъмнокоси. На какво се дължи това? Тези, които са тъмнокоси, го дължат на един железен процес, протичащ в косите, а русите го дължат на един серен процес, който е особено силен при червенокосите. И забележителното е, че тези неща предизвикват извънредно голям интерес. Наистина познавам хора, при които може да се каже, че означава нещо, че имат блестяща огнено червена коса. Там протича един извънредно силен, действителен серен процес. Докато тъмната коса има повече относително силен железен процес. Помислете, че това произлиза от цялата човешка организация. В единия случай човекът непрекъснато произвежда нещо като интензивен материал за горене, сяра, така че косите му се проникват с него, в другия случай човекът отделя желязо, което всъщност изобщо не гори, а е нещо различно. С това се вижда дълбока разлика между двамата по отношение на цялата им организация. Това, което общо взето е съвсем грубо, е индивидуално за всеки отделен човек по отношение на косите му, така че можете да опознаете целия човек от естеството на косата му. Защо да не е възможно да се опознае човека от естеството на ириса му? Но трябва да имате предвид, че за тези неща е необходимо най-висше познание, не повърхностно познание, което диагностиците имат по отношение на ириса. То е естествено дилетантизъм. Точно при тези неща, които почиват на действителна основа, пътят води едва накрая до истинското познание, както и за астрологията пътят води едва накрая до духовното познание, докато преди края тя е ужасно дилетанска. Същото важи за хиромантията и графологията.
За графологията е необходимо човек да има истинска инспирация. Как даден човек пише, е напълно индивидуално, за това може най-многото да се даде някакво указание. Но такива указания са извънредно груби. И там е така, както казах. Необходима е инспирация, за да се получат заключения за човека от графологията. Своеобразното при графологията е, че от начина на писане на даден съвременен човек се разбира неговото състояние преди приблизително седем години. Така че този, който иска да разбере настоящето на човека, трябва да премине по заобиколен път, той трябва да премине през цялото му развитие. Той стига до вътрешните състояния преди седем години и тогава е възможно, ако той може да вижда, да извърви пътя с това, което възприема преди седем години, и тогава ще получи по-задълбочено познание, отколкото иначе има. Следователно възможно е да се постигне нещо и с това.
Нещо подобно като с косите и ириса е и при това, което може да установи хиромантията, но и там трябва да имате инспирация, а не повърхностните правила, които обикновено се дават. Тук е необходимо съвсем специална заложба, която могат да имат различни хора, за да могат да изследват линиите на ръцете, те са наистина свързани с това, което представлява човешкото развитие. Достатъчно е само веднъж да сравните при собствените ръце как изглеждат линиите на лявата и дясната длан. Общо взето се вижда, че човекът пише с дясната ръка, а не с лявата. Има определена разлика. По отношение на линиите на дланта е така, че ако човекът е инспириран за това, вижда цялата карма на човека на лявата ръка. На дясната ръка вижда личната прилежност, която човекът си е усвоил в този живот. Съдбата му е създала този земен живот и неговата прилежност го води в бъдещето. Всички тези неща не са без основания, но е извънредно опасно да се разпространяват сред хората, понеже там прекрачваме в области, където сериозността и шарлатанството тясно граничат едно с друго. Някои неща ще се изяснят естествено във връзка с разглежданията, които ще направим по-нататък.
Вижте, скъпи приятели, според това, което вчера казах на края на лекцията, при лекарската професия става въпрос още от природата на мировите процеси за наистина дълбоко проникващи морални душевни състояния. Аз ви показах, че истинското познаване на дадено лекарство отнема на знаещия силата на въздействието на това лекарство, че точно в познаването на лекарството лежи нещо, чрез което въпросният сам се изключва от лечението с това средство. Естествено само химическото знание не го изключва, защото то не е знание. Но истинското знание го изключва.
Обмислете следното. Мускулната система на човека се схваща чрез имагинацията, познавателно се схваща, както вчера казах, чрез имагинацията. Човек се научава да познава какво действа в мускула, като премине към образно имагинативното познание. Но ако иска да знае какво може да действа лекуващо в един мускулноподобен орган, терапевтичното познание трябва и там да е имагинативно. Истинските познания за един вътрешен орган са инспиративни, едва те са истинските познания, не химическите познания. Да предположим, че знаете, че някакво лекарство действа върху човешката мускулна система по определен начин, тогава вие имате това знание по имагинативен път. Да, но имагинативното знание не е като знанието, което днес обикновено си представяме. Днешното знание не навлиза много дълбоко в човека, то се намира само в главата, докато всяко имагинативно знание същевременно обхваща мускулната система на човека. Също и терапевтичното имагинативно знание, скъпи приятели, е такова, че вие го чувствате в своите мускули. Такива неща трябва само да ги приемате сериозно.
За да ви стане напълно разбираемо, искам да кажа нещо парадоксално. Но парадоксалността тук е истината. Моята «Философия на свободата» беше малко разбрана, понеже хората не разбираха как да я четат. Те я четяха така, както се чете всяка друга книга, но моята «Философия на свободата» не е замислена като другите книги. Тя живее първоначално в мислите, но в правилно изживените мисли. Неизживените мисли, абстрактните, логическите мисли, каквито имаме най-вече днес в науката, се изживяват в мозъка. Мисли, каквито съм изложил в моята «Философия на свободата» – сега следва парадоксът, – изживяваме като цялостни хора в костната система. И искам да кажа нещо още по-парадоксално, това естествено е станало, само че не сте му обърнали внимание, понеже не сте го свързали с това, че хората правилно са разбрали моята «Философия на свободата», често в течение на живота, особено когато са били готови, са сънували скелети. Това е свързано морално с мястото на «Философия на свободата» спрямо свободата на света. Свободата наистина се състои в това, човек да придвижва мускулите във външния свят, изхождайки от костите. Незрелият човек следва своите нагони и инстинкти. Свободният се съобразява с изискванията на света, които първо трябва да заобича. Той трябва да си изработи отношение към този свят. Това се изразява в имагинацията на костната система. Вътрешно костната система е това, което изживява именно изживените мисли. Следователно изживените мисли се изживяват от човека с костната система, с цялото му човешко същество, именно с цялото всъщност твърдо-земно същество. Имаше хора, които искаха да рисуват картини, инспирирани от моите книги, и ми показаха всевъзможни неща. Те искаха да представят мислите на «Философия на свободата» в картинна форма. Когато човек иска да нарисува нейното съдържание, трябва да представи драматични сцени, които да са изпълнени с човешки скелети. Точно както свободата сама е нещо, само че човек трябва да се освободи от всичко инстинктивно, така и това, което човекът изживява като мисли за свободата, е нещо, при което той трябва да се освободи от своята плът и кръв. Той трябва да стане скелет, да стане земен, мислите трябва наистина да станат земни. Това означава човек да изгради сам себе си.
Добавям това, за да видите, че още при обикновените мисли се появява нещо, при което се обхваща целия човек. Премине ли се от мислите към имагинацията, човек изживява своята имагинация в мускулната система. Инспирацията се изживява, като вътрешно се съизживее собствената организация. А където става въпрос за инспирации, не бива да се забравя изречението «naturalia non sunt turpia.» Защото при известни обстоятелства най-чудесните инспирации се изживяват с бъбреците или с други «нисши» органи. Така че това, което представлява по-висшето познание, наистина ангажира целия човек и този, който не знае, че имагинирането е работа, съвсем подобна на физическата работа, защото се напрягат мускулите, няма понятие от имагинации и инспирации.
Така че истинското имагиниране е като истинската физическа работа. Оттам има и взаимна връзка между една физическа работа и имагинирането. Например ще спомена нещо лично, винаги знаех, че за имагинирането невероятно много ми помогна, че като дете съм сякъл дърва, вадил съм картофи, работил съм с лопатата, садил съм и др.п. Не искам да се хваля с тези неща, но ако те някога са правени, се улеснява отново внасянето на усилието в мускулите, за да се подпомогне имагинирането също така, както човек иначе е бил свикнал. С имагинирането по-късно е така, както ако особено в младостта сте напрягали мускулите. Но имайте предвид, че няма полза от движения, които не са работа. Играта всъщност не ползва никого при имагинирането. Не искам да кажа нищо срещу играта, достатъчно е да се запознаете с моите педагогически работи и ще видите, че нямам нищо против играта, но само почиващият мускул води до имагиниране – защото трябва естествено да се имагинира, когато човек се намира в покой, – също както го прави в истинската физическа работа.
Когато тръгнете по пътя на лекаря и опознаете заедно с нас тези особени неща, от това ще видите как знанието за тези терапевтични неща обхваща вашата мускулна система и това ще бъде нещо, което ще има значение във вашата карма. Да предположим например, че опознаете – искам да представя един напълно идеален случай – истинската терапия на едрата шарка, вариолата. Истинската едра шарка предизвиква много силна инспирация, дори интуиция и това, което наистина узнаете по този начин, скъпи приятели, ако в тази област сте истински терапевти, ако е истинско знание, действа по-силно върху вас, отколкото една ваксина. То действа по друг начин много по-силно и в изучаването на терапията на едрата шарка като лекар ще последва в самите вас един вид предварително, профилактично лечение, и чрез това ще станете способен, ако разберете взаимовръзките, ще лекувате болните от шарка без страх и с истинска любов.
Но от друга страна, тези неща имат и обратната си страна. Защото това, което човек постигне като знание за лекарството, ако е истинско имагинативно или инспиративно знание – не е нужно дори да е собствена имагинация, а само някоя, която има някой друг, а това го може всеки, както винаги съм повтарял, – то е дори истинско лекарство, има лечебни сили в себе си. Да има човек идеята на едно лекарство, това действа, но действа само толкова дълго, колкото дълго не изпитвате страх. Страхът е именно противоположният полюс на любовта. Влезете ли със страх в една болнична стая, няма да действа цялата терапия, която сте започнали. Влезете ли с любов, можете ли да се абстрахирате от себе си, можете ли да насочите цялата си душа към тези, които лекувате, можете ли с любов да живеете във вашето имагинативно инспирирано познание, тогава ще се включите в този лечебен процес не като страхлива, а като любвеобилна знаеща личност. Така че медицината се внася в моралното не само отвън, но и отвътре.
И точно в областта на медицината, както и във всички области, където се касае за духовното познание, трябва да се развива смелост. Знаете, че смелостта е нещо, което навсякъде ни заобикаля. Въздухът е илюзия, смелост е това, което ни заобикаля навсякъде. Искаме ли да живеем в света, в който дишаме, се нуждаем от смелост. Когато сме страхливи по някакъв начин, не живеем със света, ние се изключваме, дишаме само привидно. Това, от което се нуждаете във всички случаи, е смелост, смелост за лекуване. Действително е така, че когато по отношение на някоя болест имате смелост да лекувате, това е вече правилното ориентиране, което в деветдесет процента от случаите води до правилното. Тези морални качества са най-тясно свързани именно с процеса на лекуването. Затова би трябвало да е така, че с първия курс за изучаващите медицина трябва да се постави една основа, както обясних в първите три лекции, а именно чрез повече или по-малко познание за природата, човека и Космоса. След това трябва да има втори курс със езотерическо задълбочаване във въздействието на медицинските сили, да се разгледа медицината по начин, по какъвто го направих в четвъртата лекция и както ще говоря утре. Накрая трябва да има един последен курс, който да разгледа терапията във връзка с развитието на правилните лекарски морални способности. Защото едното трябва да е опора на другото. И ако има такава морална квалификация в последния медицински курс, тогава за лекаря болестите ще станат противоположността на това, което те са за пациентите. Те ще станат нещо, което той обича, но не за да го запази и се грижи за него, за да остане болният възможно по-дълго болен, а което лекарят обича, понеже болестта получава своя смисъл, едва когато бива излекувана. Какво означава това?
Вижте, скъпи приятели, да бъде човек здрав, означава да носи в себе си духовните качества, така наречените нормални духовно-душевни качества. Да бъде човек болен, да има някаква болест, означава действително да бъде повлиян от някакво духовно качество. Естествено знам, че ако някой от умните хора на настоящето чуе това, което казвам сега, ще рече: «Аха, сега идва древното учение за обсебването.» Само че е въпрос дали древното учение за обсебването е по-лошо от новото, дали човек е обсебен от духове или от бацили. Това е нещо, което трябва да се изследва по отношение на неговия смисъл. Модерните медици признават в тяхната медицинска наука едно обсебване, но в тяхното разбиране е по-правилно да признават едно материалистическо обсебване. Но когато човек има някаква болест, той има в себе си нещо духовно, което не се намира в него в обикновеното протичане на живота му. Но то е от духовно естество.
Трябва отново да кажа един парадокс. Представете си, че искате да опознаете връзката между това – споменавам напълно реалени факти, – което се намира в Зодиака: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
Има колосална разлика между горните седем съзвездия и долните пет. Издигнете ли се до имагинацията, за тези седем зодии тук в Космоса, ще имате като имагинативен образ една изглеждаща мъжка същност, а за останалите пет зодии – женска същност.

Untitled-2

Така че при имагинативното съзерцание една мъжко-женска същност действително се разпростира в Зодиака в затворена змиеобразна форма. Да, тази имагинация не може да получи никой човек, без да изживее следното. Спомнете си, че едрата шарка, вариолата, се проявява със симптоми във физическото тяло. Но представете си, че можете следното. Представете си един болен от едра шарка човек. В своето астрално тяло и азовата си организация той има силата да изтегли вариолата и да я изживее само в астралното си тяло и в аза, така че в този момент физическото и етерното му тяло ще оздравеят. Представете си хипотетично, че е така. Това, което представям, не може да се случи, но ако поискате да имате тази имагинация, трябва да изживеете това, което хипотетично изложих при вариолата, без вашето физическо и етерно тяло да са болни. Вие трябва да изживеете в астралното тяло и в азовата организация вариолата, без тя да засегне физическото и етерното тяло. Това означава, че трябва духовно да изживеете едно съотношение, една корелация на физическата болест. Вариолата, скъпи приятели, е физическият образ на състоянието, в което са азовата организация и астралното тяло, когато имат такава имагинация. Сега ще разберете, че при заболяването едра шарка в самия човек просто навлиза това влияние, от което при духовното познание се получава небесната имагинация.
Тук обаче виждате колко е сродна болестта с духовния живот, болестта е тясно свързана не с физическото тяло, а с духовния живот. Болестта е физическата имагинация на духовния живот. И понеже физическата имагинация е неправилна тук, понеже тя не бива да подражава на някои духовни процеси, затова това, което при известни обстоятелства е нещо най-висше в духовния свят, при определени условия е болест във физическата организация.
Болестта трябва да се разбира така, че човек да си каже: «Ако чрез нещата, които утре ще обясним, някои духовни същества не биха били сваляни долу, където са чужди, където не принадлежат към този свят, те не биха съществували и в духовния свят.» С това обаче се вижда колко истинското духовно познание е тясно преплетено с болестта. Когато опознаваме духовността, всъщност опознаваме болестите. Не е възможно да бъде другояче. Когато някога човек има такава небесна имагинация, тогава ще знае какво представлява вариолата, понеже тя е само физическата проекция на това, което се изживява духовно. Така стоят нещата с цялото знание за болестите. На човек му се иска да каже: «Когато небето – или естествено и адът – обхващат прекалено силно човека, той се разболява. Ако те обхванат само душата и духа му, той става мъдър, умен или разбиращ.»
Това са неща, които вие, скъпи приятели, трябва първо да смелите душевно. След това ще видите каква задача има антропософията по отношение на медицината, защото точно антропософията показва как болестите са демонични отражения на правилните божествени праобрази.
Но фактът, че наистина в антропософията трябва да се потърси това, което днес е необходимо за реформиране на медицинското обучение, може винаги да ви води все по-дълбоко в познанието.

Уникални посетители: 16