ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Ростислав Йовчев



Клавирна вечер за ценители

Както вече съобщихме в рубриката “Анонси”, младата българска пианистка Лили Богданова, която от известно време учи в Берлин, се включи в благородната инициатива за събиране на средства за довършване на арменската църква в София. От края на миналата година, известни български музиканти изнесоха благотворителни концерти в кокетната и обновена зала на Арменския народен дом на бул. Тодор Александров 31 и предизвикаха възхищението и благодарността на публиката, сред която освен представители на арменската общност, имаше и много българи, които с присъствието си искаха да покажат съпричастност и така характерната за нашия народ идея за помощ в трудни моменти, която в този случай е отправена към братския арменски народ. Не бива да забравяме, че арменците са сред първите православни християни на света.
Концертът на Лили Богданова представи строго класическа програма, с определен превес на немските автори. Пианистката е акцентирала върху барока, ранната класика и ранната романтика. Перфектната и ясно оформена структура на Италианския концерт от Бах, в който авторът дава своя “поклон” към италианската виртуозност от неговата епоха и построява истинско “Рalazzo” на орнаментираната барокова звучност, се съчета с простотата и откровеността на до мажорната Моцартова соната KV 330. Втората част на програмата ни “върна” към барока, като продължение на италианската нишка, но този път с три рядко свирени сонати от Доменико Скарлати. Съчетанието на чист лиризъм, спокойно повествование, вихрена виртуозност и очарователни звукови съчетания бяха едни от ярките белези на този така привлекателен пианизъм, след който програмата стигна своята логична кулминация. Феликс Менделсон-Бартолди заедно с Франц Шуберт са сред първите майстори на романтичната епоха, която потопява музикалната мисъл в продължение на цял век. Романтизъм, пропит от лирично откровение, обръщане към личностния свят на автора, непримиримост към елементаризма и бездарието, подкрепа на всички прогресивни и качествени художествени идеи. Всички това можем да причислим освен към цялата романтика, така и конкретно към Менделсон. Той не стои изолиран в своето време сред предхождащите го барок и класика, а напълно хомогенно се вписва със строгата си на моменти драматургична линия и любими жанрове (прелюд и фуга), отправящи взор към една епоха, достигнала своя връх и непризната до средата на 19 век в Европа. Менделсон е и този, който прави популярно творчеството на Й.С. Бах и благодарение на неговите благотворителни концерти, Баховата музика се завръща триумфално по световните сцени, този път завинаги.
Такова подреждане на програмата изисква не само интелигентност, но и дълбоко познаване на стиловите особености на изпълняваните творби. Това беше първото ми впечатление от младата Лили Богданова, когато се запознах с идеята за нейното представяне. Реализацията беше това, което допълни образа на млада и вдъхновена творческа личност, която търси истински сериозния, но труден път в изкуството, далеч от самоцелната виртуозност, така характерна за нашето “пазарно” време. В изпълнението на Бах имаше ярко съчетание на виртуозния клавирен стил, с философско вглъбяване и “откъсване от реалността” (втората част). Моцарт донесе една перфектно водена класическа линия на изразност, в която всеки детайл беше изпипан и стоеше там, където авторът го изисква, при това тълкуван по прецизен и стилен начин. В сонатата пролича младостта на Лили, неподправеността на нейното мислене, съчетано с опростената, но дълбока мисъл на залцбургския гений.
И ако първата част беше до известна степен подготовка, то втората част на концерта беше своеобразен “полет” в не особено изпълнявани пиеси, разкрити и популяризирани от млад и обещаващ талант. Искрено останах впечатлен от интерпретацията на Скарлати. Европейско качество и тънко познание на бароковия стил, при който тази отдалечена от нашето време музика, зазвучава по специфичен и близък начин. Особено привлекателни бяха бавните сонати, където Лили Богданова постигна разбиране за всяка хармонична плоскост и нейното изменение, което кореспондираше на експресивността на отдавна отминалата епоха на 17 век. За да допълни този финес и детайлност на мисленето, младата пианистка постави точка на своята програма в Менделсоновите три фантазии оп.16. Три различни пиеси, развити в свободна форма, даващи простор на въображението и сменящи различни звукови картини, в които изпълнителката постигна силно внушение и издигна качествено ролята на творбите на Менделсон (заедно с прелюд и фуга ми минор), поставяйки ги на едно ниво с добили далеч по-голяма популярност други композиции от романтичната епоха. Това е едно допълнително качество на творческата природа на Богданова. Тя не само се обръща към рядко изпълнявани произведения, но и успява да изтъкне техните най-положителни страни, доказвайки с музикални средства причината да присъстват далеч по-често на концертния подиум.
Не бих пресилил, ако кажа, че този благотворителен концерт в зала, която не е обичайна за концертния живот на столицата беше концерт за истински ценители на класическата музика – на нейната вътрешна дълбочина, на невидимите нишки свързващи отдалечени във времето композиторски стилове и очертаващи една прекрасна и хомогенна звукова среда. Причина за тази констатация определено е изявата на младата пианистка Лили Богданова- виртуозен пианист, съчетаващ нежността на женската природа, с дълбочината на сериозния интерпретатор, който емоционално и с цялата си същност се вдава в изпълняваната музика.
Да си пожелаем по-чести срещи с нейното изкуство!

Г-н Апкарян дарява арменски кръст на Лили Богданова

Уникални посетители: 486