ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Рецензии и отзиви
Анго Боянов



„Изкуство е да ходиш по високото“
За поезията на Виолета Христова


Дойдох да видя лично,
да знам и да погаля.

Когато попадне на такива редове, писани от дама на средна възраст, читателят бърза да разбере: какво „лично“ иска да знае и какво „да погали“ нейната душа, представена в случая като лирически герой.

А поезията на Виолета Христова изобилства от такива редове.

За пропусналите срещите си с нея, нека кажем: Виолета Христова е сериозно и лесно разпознаваемо име в съвременната ни поезия. Стиховете й се отличават с оригинална прозорливост, завидна изтънченост, с изненадващи метафори и изповедалност, преливаща в лична философия.

В тях се усеща майсторството на обигран автор, който знае как да „опитоми“ потоците от думи, как да носи кръстовете на тези думи и как да превъзмогва техните голготи. Иначе казано, Виолета Христова е автор, към чийто патент са приложени осем поетични книги /засега/, издавани през последните двадесетина години. Автор, участвал в различни антологии, награждаван, превеждан на чужди езици. Т.е. автор с уплътнена творческа биография.

Не искам да я сравнявам с по-възрастните й „сестри по перо“, оставили следа в нашата поезия. Следата на Виолета все още продължава, дай Боже, за дълго. При това – „в крачка“, наложена от самата нея – премислена, преживявана и изстрадвана ведно с обратите на изтичащото време. Точно това време, което често доминира като постоянна тема в творчеството й.

Навлизайки в архитектониката на стиха й, подготвеният за поезия читател бързо може да се убеди колко е богат нейния регистър от фибри и сетива; колко опитна е нейната душевност; как лесно превръща допира й с необятния свят в поезия.

Видимо е, че тя не планира своите стихове, не търси прийоми да се хареса. Поезията й е благодатен резултат от диалога с вглъбената й душа. Тя се движи по нишката на изповедалността и с личния си бунт ни въвежда в своя сакрален свят. Чрез разнообразието от теми и стилистични похвати, неусетно попадаме сред житейската мъдрост, сред есенцията от лични преживявания. Уж прикрита, а дълбоко искрена, Виолета ни предлага поетични внушения от висока степен. Четейки, не усещаш как омагьосващо си увлечен от любовта, красотата и тихото благородство на жената-поет.

Скоро препрочитах последните й три книги и забелязах как от книга в книга, талантът на Виолета се разтваря във възходяща градация; как разцъфват възможностите й да се наблюдава, да обобщава, да синтезира.

През цялото време ме връхлиташе една мисъл, едно усещане, едно понятие, което ще изразя с две думи от един и същи корен: о-магьосване и раз-магьосване. Т.е. омагьосване, придружено с изтрезняване. И се замислих: не са ли тези две думи в основата на нейната поетическа естетика? Не са ли прийом, може би неосъзнат, и от самата нея? Приех ги като ключ към цялото й творчество.

От тук нататък е лесно: разлиствам книгите на Виолета, подчертавам отделни редове, куплети, а често и цели стихотворения. Иначе казано – съзерцавам. Иска ми се да цитирам някои от тях, макар да зная, че е риск с отделни редове да излезеш от контекста на „цялото“. Това е като да късаш живо месо от живо тяло. Но нека опитам да ви „зарибя“. Преди да го сторя, ще спомена за още едно качество на Виолетините книги – изпипани са графично. Дизайнерският почерк е на дъщеря й Ина.

„Не ме избираш ти.
Душата те избира.
По прости правила, по свои си причини.
И лястовицата така гнездото си намира,
а славеят – любимите градини.“

„А думите, дето отдавна ръмжаха затворени,
хукнаха бясно навън и захапаха всичко.“

„По сребърния мост на нощите минаваш,
а аз заспивам, ангели броя и чезна.
Ти, който си отдясно, имаш ли представа
колко е дълбока тази бездна.“

„Очите ти останаха по мене,
а плаках много пъти
и се ронех.“

„И докато бързаш без причина
и ядеш от времето за приказки,
няколко врабчета на комина
вече са постигнали мечтите си.“

„Светът ме убеждава, че съм никъде,
аз искам да извикам, че съм вътре.“

„И този мрак тъмнее, но е лебед,
ако го помилваш по тъгата.“

Да продължавам ли? Вярвам, че вече сами ще искате да посегнете към тези книги. А за мен, поезията на Виолета Христова въздейства като осъзнато приятелско дихание.

Уникални посетители: 172