ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Видео
Ростислав Йовчев



Антон Диков през погледа на Васил Казанджиев

Уважаеми читатели на “Галерия на думите”, в края на този летен месец август, на 29, се навършват 79 години от рождението на Антон Диков. Не необходимо да представяме в подробности една от емблемите на българския пианизъм през 20 век. Всеки професионалист, или любител на музиката е слушал неговото запомнящо се присъствие на сцената, българска, или международна, овациите, които е получавал от своята вярна публика. Затова логично е да посветим месец август на видеозаписи от негови изпълнения. Но за разлика от първия път, когато той беше “изпълнител на месеца”- октомври 2016г., сега ще го представи не кой и да е, а друго светило на българската музика- акад. Васил Казанджиев, с когото двамата са концертирали многократно.
За всяко от 5-те видеа, които ще следват 5-те седмици на този месец, ще Ви публикуваме думи на маестро Казанджиев, извадка от негово пространно интервю, което ще излезе цялостно в началото на есента в списание “Музикални хоризонти”. Това интервю съставлява част от прекрасния докторат, който защити дъщерята на Антон Диков- Елена и посвети на изпълнителското изкуство на своя баща. Надяваме се, че името на личност като Антон Диков ще се споменава регулярно и за в бъдеще, защото освен учител по интерпретация на нас, по-младите негови колеги, той е мерило за европейския път на развитие на българската нация, чиято култура отдавна е завладяла световните сцени.

” Той беше самобитен и уникален. От слушане и наблюдаване на много пианисти, моето лично мнение е, че той беше естествен продължител на здравата немска традиция, започната от Бакхауз и Гизекинг – тази немска школа, владееше целия музикален свят в първата половина на XX век. Стилът му на свирене, начинът му на изпълнение на трите Б-та (Бах, Бетовен, Брамс) – при тях той беше безспорен майстор в България. Те му лежаха не само като манталитет, вкус и култура, а и бих казал като физика. Той притежаваше масивния и плътен звук, от който се нуждаят тези автори. Това той си го носеше. То не се учи – или го имаш или го нямаш. Въпросът за звука е много, как да кажа, тънък проблем. Разбира се, че той се развива с течение на кариерата, тази техника се доразвива и доусъвършенства, но ако човек не го носи и не го чува вътрешно е невъзможно да стане… Антон си го притежаваше, което е едно изключително ценно качество, особено за тази сериозна немска философска музика.” Васил Казанджиев


Е. Д.: Ако можете да си спомните най-ранния Ви контакт? Има много малко хора, които могат да ми разкажат какво помнят от съвсем младия Антон Диков, още ученик… Знам, че сте се срещали на Общобългарското състезание?
В. К.: Спомням си някои негови първи рецитали и изяви с оркестър. Помня много добре когато портретът му беше изложен там, на ъгъла на ул. „Бенковска“ и бул. „Руски“ – там беше Унгарския културен център. Антон беше спечелил награда на Лист конкурс, били сме студенти… Той е четири години по-малък от мен. Изпитвах голяма радост и удивление, че е взел такава награда толкова млад.
Васил Казанджиев

“Но той имаше изключително влечение и точно усещане за звука в съвременната музика. Имам предвид на първо място Шостакович, Прокофиев, Барток, но и другия вид съвременна музика, още по-напредналата – „авангардна“, както я наричаха тогава в лицето на Константин Илиев, например. Антон изсвири различни негови произведения по един много убедителен, бих казал почти автентичен начин. Претворяваето на тези творби вече се дължеше само на неговото собствено виждане и качества. Там няма традиция, няма записи, няма откъде човек да се ориентира. Бяха абсолютно убедителни, поне аз така съм ги усещал, а мисля че и самият автор беше безкрайно доволен.” Васил Казанджиев

Константин Илиев – Концертино, Антон Диков с Константин Илиев
http://galerianadumite.bg/wp-content/uploads/2017/08/K.Iliev_.mp3

Уникални посетители: 207