ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Издадени книги в Поредица „Просветление“
Рудолф Щайнер



Свръхсетивният човек
(Събр. съч. 231), № 28
Автор:
Рудолф Щайнер
Преводачи:
Мария Пашова, Христо Маринов
Издателско ателие АБ:
ISBN: 978-954-737-963-3

Анотация:

Обикновеното абстрактно познание на разума изглежда като изкуствен корен на растение. От него не може да израсте растение, то е създадено изкуствено от нашия разум. Всички познания, на които ние днес толкова се възхищаваме, които не трябва да се оспорват и са толкова полезни, са изградени изкуствено чрез разума. Но само от реален растителен корен може да израсте реално растение. И от действително познание, чрез което човекът може да свърже духа си с мировите духове, постепенно се проявява целият вътрешен човек: човекът, който разбира с живо чувство що е безкористност, безкористна любов и що е егоизъм, който развива от това разбиране импулси да работи в живота там, където това е правилно и необходимо, в безкористност.

Рудолф Щайнер

СЪДЪРЖАНИЕ:

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Хага, 15 ноември 1923 г.
Антропософията като изискване на времето
Жизнено необходимото прекрачване на границите на познанието. Истинско себепознание чрез укрепване на душевния живот става духовно познание. Трите нива на душевното укрепване, изхождайки от разбирането на живота в съня и съзнателното му подражание. Духовната наука и житейската увереност.

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Хага, 16 ноември 1923 г.
Антропософията като човешко-личностен жизнен път
Преобразуване на „обективното“ интелектуално познание според логически критерии в лично познавателно отношение, което е „здравословно“ или „разболяващо“ за целия човек. Любовта и егоизмът в познанието. Духовно познание и морален мирови ред. Превъплъщение и формиране на кармата. Различното отношение към духовната наука за духовния изследовател и за възприемащия духовната наука.

СВРЪХСЕТИВНИЯТ ЧОВЕК ОТ АНТРОПОСОФСКА ГЛЕДНА ТОЧКА

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хага, 13 ноември 1923 г.
Необходимостта от материализма и неговите природонаучни познания. Неговото отричане на душевно-духовното познание. Свръхсетивното схващане на човешката фигура от нейните космическо-планетарни първообрази и работещите в тях йерархии. Разликата между човек и животно. Съвестта.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 14 ноември 1923 г.
Пътят на човека между смърт и ново раждане през сферите на йерархиите. Постепенно преобразуване на морално-духовния облик на човека. Виждане на съдбовните взаимовръзки на човека. Достигане до разбирането на съдбата. Духовно-пластично преобразуване на долната организация в главова организация, която се явява като мирови тон. Обратният път към следващата инкарнация. Космосът на четирите възможни свята.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 ноември 1923 г., следобед
Пътят на човека след смъртта през планетните сфери до Слънцето. Лунната сфера: трите направляващи впечатления за човешката душа; колония на праучителите на човечеството; въздействие на ариманическите същества. Сфера на Меркурий и на Венера; въздействие на третата йерархия. Слънчевата сфера и въздействие на втората йерархия; отваряне на съзнанието към земния живот. Влияние на планетните сфери върху следатлантските културни епохи. Петият времеви период и въздействието на Марс; продължаване на въздействието на Слънцето (слънчеви петна; комети и метеори); значение на желязото за борбата на Михаил и импулса към свобода.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 17 ноември 1923 г., вечерта
Пътят след смъртта от слънчевата сфера до сферата на фиксираните звезди и обратно до новия земен живот. Слънчева сфера: преживяване на мировата музика; дисонанс поради остатъците от земната реч; за същността на езика. Марс, Юпитер, Сатурн: вживяване в космическите реч, мисъл и памет. До прехода към фиксираните звезди: изграждане на духовната форма на главата. Преобразуване на космическите духовни форми в зародиши на земните форми по обратния път. Концентриране за изграждане на сърцето при втория преход през сферата на Слънцето. Замъгляване на съзнанието в Лунната сфера и земното време на ембриона.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 ноември 1923 г.
Връзката на земния човек с космоса. Преобразуване на сетивния живот. По пътищата на имагинацията: проникване в кварцово-силициевата повърхност на Земята; преживяване на връзката на Земята с вселената; земната област на работа на третата йерархия. На ниво инспирация: идентификация с металите в Земята; потапяне в „спомените“ на планетата Земя; работа на втората йерархия. Връзка с творчеството на йерархиите по време на земния живот и след смъртта. Вътрешна връзка на разтапящия металите огън в процесите на създаване на Земята и процесите на учене при детето (ходене, говорене, мислене) из работата на първата йерархия. Съдържащата се в тях сила да се прозре кармата.

Чети книгата

Уникални посетители: 196