ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Издадени книги в Поредица „Просветление“
Рудолф Щайнер



Моят жизнен път
(Събр. съч. 28), № 10
Автор:
Рудолф Щайнер
Преводач:
Мария Пашова
Издателско ателие АБ:
ISBN: 978-954-737-895-7

Анотация:

Наричат Рудолф Щайнер „най-добре пазената тайна на двадесети век“. Коя е забележителната индивидуалност, криеща се зад тази личност? Кой е човекът, дал на света духовния път на Антропософията? Какво лежи зад идеите, познати днес като Валдорфско образование? В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител. Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука и така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен свят.

СЪДЪРЖАНИЕ:

1861 – 1879 / Кралевец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл

I. Преживявания през детството
II. Ученически години

1879 – 1890 / Виена

III. Студентски години
IV. Младежки приятелства
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
X. Философия на свободата
XI. За мистиката и мистиците
XII. Съдбовни въпроси
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт

1890 – 1897 / Ваймар

XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
XVII. Критически забележки върху етиката
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
XX. Ваймарски приятелски кръг
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
XXIII. „Етически индивидуализъм“

1897 – 1907 / Берлин – Мюнхен

XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
XXX. Езотерика и публичност
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
XXXII. Теософия и антропософия
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
XXXIV. Духовно познание и изкуство
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
XXXVI. Езотерични указания
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г.

Чети книгата

Уникални посетители: 165