На 3 юни, в далечния Сидней, Австралия завърши земния си път големия наш пианист Николай Евров. Последните повече от две десетилетия, той намери творчески пристан в Австралия, където беше високо оценен за безупречния си професионализъм, интелигентен подход към интерпретацията, високата ерудиция и педагогическо майсторство. За голямо съжаление на днешното младо поколение, той остана почти непознат за младите български пианисти на възраст до 30 години, които знаят за него само като име. А благородният му маниер на музициране, артистократичният начин на поведение като професор и концертиращ артист са прекрасен пример на мнозина наши съвременици, които считат че са преуспяли с няколко незначителни изяви.

Ето кратка извадка от неговата биография:

Роден е на 18 ноември1936 г. в Сливен. През 1960 г. завършва пиано в Държавната консерватория в София при проф. Люба Енчева. След това специализира при проф. Генрих Нейгауз в Консерваторията в Москва. От 1967 г. е преподавател в Държавната музикална академия, от 1976 г. е доцент, а през 1986 г. е избран за професор. Изнася концерти в Европа, Куба, Мексико, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Близкия изток. Работи с диригентите Кирил Кондрашин, Пиетро Ардженто, Жорж Зипин, Теодор Кучар, Пиеро Гамба, Йосиф Конта, Мануел Дучесне. От 1986 г. е преподавател в клавирния отдел на Консерваторията в Сидни. Председател е на клавирното жури на Международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ в Шумен. Провежда майсторски класове в София, Токио и Сидни .

През 1955 г. печели първа награда и златен медал от Световния младежки фестивал във Варшава; През 1959 г. печели награда от Международния конкурс „Маргарита Лонг-Жак Тибо“ в Париж; През 1961 г. печели награда от Международния конкурс „Лист-Барток“ в Будапеща.