ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Видео
Ростислав Йовчев



Творби на родени през юли композитори

Както вече практикуваме от няколко месеца, в тази рубрика включваме записи но творби на родени през текущия месец композитори.

Започваме с Кристоф Вилибалд Глук, роден на 2 юли 1714г. Известен от историята на музиката със своята оперна реформа, той разпростира своето творчество през целия 18 век. Глук се обръща към класическата френска и италианска опера, “раздвижвайки” драматургически действието. Дългите арии “да капо” не са толкова чести, заменени от речитативи, което подготвя драматургичния стил на Моцарт. От 1773г. Кристоф Вилибалд Глук се премества в Париж, където прави истинска революция в традицията на френската опера. Съчетава италианския стил с големи хорови епизоди. В края на живота си отново се връща във Виена.

Предлагаме Ви да чуете два емблематични епизода от операта “Орфей и Евридика”- Танц на Фуриите в изпълнение на австралийски Бранденбург оркестър

и Танц на благословените души от същата опера


На 7 юли 1860г. се ражда един от най-значимите и същевременно дискусионни композитори не само на 19 век, но и въобще н световната история на музиката. Принадлежащ към австрийската музикална школа, семейството му произхожда от източната част на Чехия, а на 15 години, баща му го завежда в една от музикалнитя столици на света по онова време – Виена. На тази възраст, той е вече студенти във Виенската консерватория, като още тогава получава немалка известност. Като диригент започва своята дейност в Лайпцигската опера, а от онова време датират и първите му творби. Кариерата му го отвежда в редица значими европейски градове, като се в края на века към Виена- градът на корените си. След разрив с ръководството на операта, той заминава зад океана- Ню Йорк, където заболява тежко. Умира във Виена през 1911г.

Музиката му и днес е символ на висок професионализъм и на сериозни търсения най-вече в областта на оркестрацията. Стремежът му към супер мащабна продукция води до хипертрофия на оркестровия състав. Неговата осма симфония- “Симфония на 1000-та” е за 8 солисти, два големи смесени хора, детски хор и оркестър в удвоен състав. Важен момент от неговия творчески профил е прехода от романтизма към съвременния начин на мислене. Интонационно и хармонически Малер е вече в новата епоха, структурно и драматургически- към 19 век. След неговите огромни симфонични платна, музикалният свят избира да тръгне към по-камерния симфоничен стил. Дори такъв мащабен като мислене автор на 20 век като Шостакович, се ориентира към по-сбити симфонични състави, към пределен лаконизъм и яснота на изказа.

С това ни най-малко не омаловажаваме ролята на Малер в световното музикално наследство. Не бива да се забравя и неговата място в лидеристиката. Музиката за глас и пиано- това истинско австрийско творение в музикалните жанрове се поема от един автор със симфонично мислене, за да създаде образци от най-висок професионален и емоционален порядък. Нима можем да си представим музикалното творчество без „Песни на странстващия калфа“, „Чудният рог на момчето“, „Песни за умрелите деца“, „Песни по поеми на Рюкерт“ и др.?

Малер- Симфония №8, Амстердам Гебоу оркестър, conductor Marc Albrecht. Recorded at the Concertgebouw, Amsterdam on Saturday February 23 2019. Netherlands Philharmonic Orchestra Marc Albrecht, conductor Camilla Nylund, soprano Ailish Tynan, soprano Regula Mühlemann, soprano Janina Baechle, alto Helena Rasker, alto Klaus Florian Vogt, tenor Tommi Hakala, baritone Shenyang, bass Choirs WDR Rundfunkchor Köln London Symphony Chorus MDR Rundfunkchor Leipzig Knabenchor Hannover Koorschool St. Bavo Haarlem
https://www.youtube.com/watch?v=XOm4eF3W31s
Малер- Песни за мъртвите деца- Дитрих Фишер-Дискау с Берлинска Филхармония, дир. Рудолф Кемпе

Друг значим представител на композиторите, родени под зодиакалния знак на Рак е Хенрик Виенявски. По пходобие на Фредерик Шопен, той свързва живота и творчеството си с родната Полша, а творбите му представляват връх в цигулковото майсторство. С красотата на мелодиката си, с професионалната оркестрация, с връзката с полските национални линии, музиката на Виенявски става разпознаваема по целия свят и няма забележителен световен цигулар, който да няма в репертоара си негови творби, по подобие на пианист- пиеси от Шопен.

Хенрих Виенявски

Виенявски – Скерцо-тарантела – Хенрих Шеринг-цигулка, Чарлз Райнер- пиано

В края на този месец ми се иска да отбеежим двама композитори, представители на своите национални школи, които “заблестяват” в края на 19 и първата половина на 20 век. Две южни европейски школи, които имат своите “върхове” по време на бароковата епоха, след което “пропускат” класическата епоха и се появяват през годините на късния романтизъм.Енрике Гранадос – испански творец, който след възхода на своя предшественик Исак Албенис, продължава неговото дело по изграждането на основната стилова характеристика на испанската композиторска школа. Роден в каталонския град Лерида, той поема традиционния път на повечето испански музиканти от тази епоха- следване в Париж. Там е под силното влияние на господстващите ярки френски композитори, елементи от стила на които се чувстват в неговото като цяло еклектично и претрупано като език творчество. Знаменит пианист, той пише пред всичко за този инструмент. Освен Петте испански танца, най-известното му циклично произведение са Гойеските (написани по творби на Гоя). На пръв поглед изобилната с пречупващо се в движенията гласоводене, дълги модулационни епизоди, елипсиси създават не малки проблеми не само за изпълнителя (да ги обедини в единна мисъл), но и за слушателя, като поставя на изпитание неговото внимание да проследи основната нишка на драматургичната линия.

Енрике Гранадос (1867-1916)

Предлагаме елитно във всяко отношение изпълнение на този цикъл. Несравнимата Алисия де Лароча, със своята тънка и точна и балансирана мисъл сякаш разплита сложното плетиво на разточителната мисъл на Гранадос. И създава едно неподправено очарование на всяка една картина на Гоя, озвучена а ла Гранадос.

Друг композитор, който оставя сериозна дира в музиката през първата половина на 20 век е Оторино Респиги. Получава сериозно музикално образование- първоначално в Болонския лицей с Мартучи, след което заминава за Русия, където освен като виолист в оркестъра на Мариинския театър, учи в Петербугската Консерватория с Римски-Корсаков. В своята битност на музикант, той работи като клавирен акомпанятор във вокален клас, свирил в квинтет заедно с Бруно Муджелини, взима уроци по композиция при Бузони и Макс Брух. Преподава в Римската Академия “Санта Чечилия”, като за известно време е и нейн директор.

Оторино Респиги (1879-1936)

Творбите му са преди всичко свързани със сценичния жанр- опери и балети, както и оркестрови творби, където личи майсторството на вещия оркестратор. Световна известност получава втората част на Римска трилогия за оркестър, която се казва Римски пинии. Едно истинско пиршество на колоритни и бляскави оркестрови звуци.

Ще Ви я представим в изпълнение на Чикагския симфоничен оркестър под диригентството на Фриц Райнер.

“Римски пинии”
Уникални посетители: 418