Предлагаме петата глава от дипломната работа на Светослав Тодоров-български пианист, който учи за Магистър в Кралския Музикален колеж в Лондон при проф. Дина Паракина и проф. Майк Моран. Той е носител на множество награди от национални и международни конкурси като 1ва награда от Международния конкурс Й.С.Бах – Фукуока, Япония; Гранд При (в дует) от Московски международен конкурс за славянска музика; Млад концертиращ артист – Лондон; Златен медал от Единбурски Фестивал-Конкурс и др. Светослав завърва в НУИ “Добри Христов” гр. Варна в класа на Мария Гинева, 1 година в НМА ” Панчо Владигеров” при Стела Майсторова и Илия Чернаев, и се дипломира с Бакалавърска степен от Единбурския Университет с най-висока оценка от випуска на дипломния си концерт. Там той учи при Стивън Осборн и Питър Еванс. Концертирал е в редица престижни зали като Гаво в Париж, Ройал Фестивал Хол в Лондон, Рахманинов Заль в Московска консерватория. Младият пианист е свирил за дъщерята на Кралица Елизабет – принцеса Ана в Единбургския дворец ‘Холируд’ и за световни музиканти като Найджъл Кенеди и Стийв Райх. През юни 2016г. Светослав реализира дебютен видео проект наречен Капустин Проджект, с импровизая върху Британския химн, който посвещава на 90-годишния юбилей на Кралица Елизабет. Негови ментори за проекта са Васко Василев и Найджъл Кенеди. Светослав е избран и в момента представя Кралския колеж в Манхатан Скул ъф Мюзик, Ню Йорк.

Панчо Владигеров е безспорно най-известният композитор в Българската музикална школа и е един от най-важните вдъхновители на поколения български и чуждестранни музиканти. Чудно защо той не е много известен в Британските среди, а Енеску е толкова почитан, като сякаш музикалната култура на Балканите се върти около Румъния, а не около сърцето – България. Затова реших, че мога да допринеса за популяризирането на заслуженото му място в Европейската музика с едно задълбочено изследване върху най-изпълняваната му и емблематична творба – Българска рапсдоия Вардар, позовавайки се и на историята чрез факти. В дисертацията си за Едибургски Университет, която бе оценена с отлична оценка, аз засягам въпроса за национален музикален стил като сравнявам подобни творби на други западно и източно Европейски композитори, всеки допринесал за националната си школа чрез съчетаването на класическия с фолклорен стил. В последната глава е изследвана темата за използването и изпълняването на Българска рапсодия Вардар, нейната пропагандна сила и послание заложени от Панчо към Българския народ, и политическата репресия упражнявана върху името в историята до наши дни.