Детският хор на Българското национално радио за пореден път в своята 57 – годишна история изпълни турне извън страната, с пълен успех.
По покана на Европейската федерация на хоровете на Европейския съюз /EFCU/ в лицето на нейния главен секретар г-н Жан Пиер ван Авермат, хорът изпълни 16 – дневно турне в датите между 6 и 22 декември миналата година, в кралство Белгия.
Турнето се състоя от 10 официални концерта пред белгийската публика, сред които два в Брюксел, един пред дипломатите в Европейския парламент, както и в катедралата „Св. Михаил“, а също и от множество благотворителни концерти в социални домове и болници.
Под егидата на посланиците на Белгия г-жа Аник ван Карстен и г-жа Мая Добрева /посланик на България/, и с финансовата подкрепа на национален фонд „Култура“, както и на столична програма „Култура“, турнето беше осъществено с огромен успех, благодарение на което бяха установени трайни взаимоотношения между културните представители на двете страни, което беше и основна цел на предприетото турне.

Известен като „Посланик на културата“ на България по цял свят, заради така популярното турне до Япония от 1967г., когато под ръководството на маестро Христо Недялков хорът успява да установи траен контакт на национално ниво със страната на изгряващото слънце, и неслучайно удостоен с престижното звание „Посланик на Европейската култура“ вече през 2002г., Детският радиохор за пореден път доказа своя елит и качества, като затвърди реномето си, този път под диригентсвтото на г-жа Венеция Караманова, дългогодишен съмишленик в екипа на хора, а вече пета година и негов главен диригент.
С двучасова коледна програма с най- популярните български коледни песни, както и традиционна коледна музика от Белгия, Германия и Англия, хорът потегли на едно дълго и изтощително, но ободряващо пътуване из централна Белгия. За голяма част от последователите на детския радиохор е известен фактът, че основна градивна единица, която поддържа нивото на състава през всичките му житейски години като един от най – добрите състави не само сред детските хорове и не само на национално равнище, е стабилно поддържаната традиция, която маестра Караманова се стреми да запази с всички сили, добавяйки само своя музикантски инстинкт.
Използваме случая, за да публикуваме интервю, проведено с Венеция Караманова, месец след пристигането на хора обратно в България. За тези от вас, които биха се запитали защо толкова късно, казвам веднага – поради натовареността на състава. Както можете да прочетете и по – надолу, едва 44 човека от общия брой на децата, съставляващи целия хор, поеха отговорността да пътуват 16 дни в Белгия. Останалата част от децата продължиха с интензивни репетиции да подготвят последвалите в България коледни концерти. Макар и с 10 дневна ваканция, децата от хора на БНР не са спирали работа си, въпреки доста напрегнатата обстановка в училищата поради края на учебния срок.
За емоциите и организацията на турнето в Белгия, както и възникналите впоследствие учебни проблеми, г-жа В. Караманова, главен диригент на ДРХ, сподели в следното интервю:

В.К.Турнетата на ДРХ през последните години представляваха все кратки посещения, докато пътуването до Белгия беше в един доста дълъг период от време, наситен с много участия, точно по време на коледните празници там. Отговорността по представянето ни беше много голяма, а това наложи една много сериозна подготовка, която започна още на ежегодния ни летен лагер в с.Кранево. Подбрах репертоар, който да съдържа произведения, подходящи за региона.

В.К.: На първо място, важно беше официалните ни концерти да бъдат много стабилни като ниво и да бъдат разнообразни. Исках да представя мнообразието в стиловете, които хорът може да изпълнява. По предложение на Авермаат, поради предстоящите коледни празници, избрахме съответно празнична програма, състояща се от най – обичаните български коледни песни, както и от известни чуждестранни такива. Искахме да бъде като едно „Пътешествие из Европа“. Разбира се, имахме предвид и различната публика – за обществеността на различните градове, за посетителите на най – авторитетната катедрала в Белгия – „Св. Михаил“, където пяхме като част от месата /литургията/, и т.н. За всеки един концерт се създаваше отделен набор от произведения. За благотворителните концерти също избирахме различна програма. Програмата на Детския радиохор е предназначена главно и основно за хората и ние се съобразяваме с тях. Възрастните хора имат едни предпочитания, а младежката и детската публика – съвсем други.

В.К.:Първо ще отбележа, че на нашето представяне в Европейския парламент имаше много българи – някои дори бивши наши хористи, които бяха узнали за концертите, и ни посетиха. Оказа се, че българската общност в Белгия има българско училище, на името на Пейо Яворов. Бяхме поканени да изнесем концерт и в рамките на тяхното коледно празненство. Приеха ни много радушно и ни накараха да се чувстваме горди, че сме там сред тях.
Мога да кажа, че във всяко едно наше представяне, нашият хор се стреми да показва винаги най – доброто, на което е способен. Няма важни и маловажни концерти, но пък от друга страна, винаги първият концерт „на нова сцена“ е едно своеобразно предизвикателство. Тогава амбицията и вълнението са най – големи, така че винаги първият концерт пред непозната публика е като лакмусува хартия – разбира се дали съставът е готов да поеме предизвикателството да пее пред тази чужда публика, която не познава репертоара ни.

В.К.:Публиката в Белгия е изключително интелигентна, а нашият български репертоар им беше доста непознат. Всеки един елемент от нашето представяне – от подредбата на двете части на концертите, до архитектониката на всяка от песните – на всичко беше обърнато внимание, и мога да кажа, че не сме имали лошо възприет концерт. На всички публиката ставаше на крака. Залите ни бяха пълни, а ме увериха, че това не е редовно явление. В градовете, където бяха изявите ни, по същото време, когато ние пеемхе, се изпълняваха поне по още 7 – 8 концерта, така че това допълнително допринася за удовлетворението от вниманието, с което белгийската публика ни удостои.

В.К.: Цялото пътуване беше едно предизвикателство. Аз не бях сигурна как децата ще понесат тази ежедневна концертна натовареност, с по 2 концерта през повечето дни. Бяхме и значително голяма група от хора – 44 човека. Концертите бяха напрегнати, както винаги, но мога да кажа, че на нито един от тях не сме се представили компромисно или под максималното за нас ниво. На децата им беше безкрайно интересно до последно и се справиха чудесно. За моя голяма радост, понесоха доста добре пътуванията, макар и някои от тях да бяха доста уморени след пътя на отиване. Но при тази бройка деца, ако на едно му стане лошо, това съвсем не се отразява на общия звук.
Разбира се, с нас пътува и лекар, и тук е мястото да благодаря на майката на една от нашите хористки – Жанета Русева, която ни помагаше в необичайните за нас и децата условия.
Трудно ни беше в началото там, но още по – трудно стана за децата след завръщането им в училищата в България. /разберете защо в отделна тема, където ще бъде предадена друга част от разговора ни и ще бъде разгледан въпроса с новата наредба за отсъствията на учениците от училище./

В.К.:Предстои традиционният ни пролетен концерт на 21 март – рождения ден на хора. Имаме в залата едни цифрички ивсяка година на тази дата си ги сменяме. Тази година от 56 ще станат на 57 – толкова са и годините от основаването на ДРХ. Това е голяма отговорност, винаги се опитваме да направим изненада за нашата публика, опитвам се да представя ново произведение, каня наши бивши хористи, които са на професионалната певческа сцена. С гордост мога да кажа, че тази година съм поканила Камерен ансамбъл Софийски солисти с диригент Пламен Джуров, втората част от концерта ще е с тяхното участие. Гордея се, че децата ще работят с музиканти от такава величина и им благодаря!
На 5 май имаме участие във Военен реквием от Бритън заедно със Симфоничния хор и оркестър на Българското национално радио, на 2 юни в юбилейното издание на фестивала за женски девически хорове на името на моята преподавателка по дирижиране Лилия Гюлева, ДРХ ще участва със самостоятелен концерт, в който ще изпълни и произведение на Красимир Кюркчийски, написано по идея на проф. Гюлева и акад. Емил Янев. През есента пък, имаме участие във Властелинът на пръстените – третата част; имаме покани и за чужбина, но не желая да говоря предварително. Хубаво би било да се случат, за да донесат още повече опит на по – младите ни хористи, които ще заместят вече старшите хористки. Те ще напуснат хора ни, както е по традиция – след завършване на училище, и ето например 4 от тези момичета ще се насочат професионално към певческата кариера!

Прикачваме по – долу връзка към медийната страница на ДРХ във facebook. В нея можете да намерите записи от провелото се турне, както и информация за всички последвали и предстоящи събития на хора:

https://www.facebook.com/detskiradiohor/