ХАНЪТ

До гробище достигнах
по пътя в нощен час.
Помислих там тогава
да си остана аз.

Венци зелени, сякаш
сте знак за вечен мир
за странник, да отдъхне
желаещ най-подир.

Свободна стая в хана
ще има ли за мен?
Че крайно слаб съм вече
и смъртно наранен!

Ханджийо, ти ме гониш
без милост в тоя мрак?
О, вярна гего, трябва
напред да тръгна пак!