В края на месец юни тази година, загубихме прекрасен колега и приятел. Фаготистът Светослав Славчев беше най-яркото олицетворение на музикант, отдал активния си живот на музикалния инструмент, който обичаше. Фаготът за него не беше просто инструмент на който свиреше, той “говореше”, “гореше” в него и в музиката, която пресъздаваше. Музика толкова рядко звучаща на родните сцени, поради схващането, че фаготът не е типичния солов инструмент. Светльо отдавна беше опровергал тази странна максима и благодарение на голямото си “можене” направи достояние на своята вярна и множаща се непрекъснато публика рядко свирени виртуозни творби. В неговите ръце “Хоро стакато” звучеше с присъщия си хумор и фолклорен отенък, без капка техническо напрягане, нещо което на фагота беше почти немислимо. Сложни архитектонично произведения като двете кларинетни сонати и трио оп. 114 от Брамс намираха своя нов “тембър” в прекрасния изказ на Светльо и неведнъж тези, които го слушаха непредубедено се питаха дали фаготът не е по-доброто решение от оригиналните инструменти.
Посвещаваме месец юли на Светослав Славчев, на негови върхови изпълнения. Жестоката съдба прекъсна твърде рано творческия му полет, който можеше да донесе още много на нашия музикален живот. Благодарение на записите от концертите в последните години, имаме ценен архив на неговия огромен талант, на който бяхме свидетели докато траеше краткия му жизнен път и бяхме щастливи да споделим концертната сцена заедно.