Не мислех, че сайтът “Галерия на думите” ще се изпълни с толкова нови публикации тази седмица, при това за смъртта на толкова значими и уважавани музиканти, майстори на клавирното изкуство. На 4 юни – Николай Евров, а днес, 6 юни- Георги Кънев.

Доайен на клавирната школа в Пловдив, Ректор на АМТИИ, личност с невероятен интелектуален потенциал и той ще остане слабо познат на днешното поколение.

Няма да забравя, че за първи път чух Втория клавирен концерт от Лист в негово изпълнение, запис по единствения канал на Българската телевизия, който все пак често излъчваше класически концерти, за разлика от сега. И напълно логично очаквах негова изява в София. Такава помня отчетливо, от средата на 70-те години, в емблематичната за софийските меломани зала “Славейков”. Трите последни сонати от Бетовен. Останах поразен от начина по който той словесно представи късния стил на гениалния класик, с едно дар слово, което като че ли няма аналог досега в музикалната ни действителност.

Свиреше ясно и конструктивно, с добра артикулация, с влечение към класиката и съвременната музика. Беше запомняща се фигура в клавирната катедра на колегите от АМТИИ, винаги готов да даде подходящ съвет, продиктуван от огромния му изпълнителски и теоретичен опит. Едно щастливо съчетание на интелектуална и клавирна мощ.

Един от най-изявените ученици на проф. Люба Енчева, доказал се нееднократно и като организатор и просветител. Напълно закономерно получава и званието “Почетен гражданин на Пловдив”. Учениците му си спомнят с благодарност за прекараните заедно часове, изпълнени с музика и знания за тънкостите ѝ.

Проф. Георги Кънев ще остане в спомените на своите съвременици и своите възпитаници като символ на безупречния професионализъм, отдаденост на музиката като пианист и музиколог и неуморен педагог и общественик.

Мир на праха му!