ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Рецензии и отзиви
Анго Боянов



Метаморфозите на самотния махмурлия

Книгата на Борис Китанов „Монолог на един самотен махмурлия“ е четиво с рядко срещана физиономия сред пренаситения книжен пазар. Тя не е нито роман, нито повест, нито стандартна публицистика, нито прилежно воден дневник… Без да има претенциите на професионален писател, авторът е постигнал завиден резултат, защото е разчитал на чистата изповед – „без гняв и пристрастия“. Книгата по-скоро звучи като осъзнат рапорт пред самия себе си, отколкото като поредният „ мемоарен бульон“ за неподготвения читател.
Личността на Борис Китанов респектира с широките си познания, с аналитичния си изказ, с богатата си душевност. Възпитаник на прочутия Карлов университет в Прага, той минава през живота с битността си на изкуствовед. Автор е на десетки документални филми за българското и световното изкуство. Представял е по Националната телевизия художници от различни поколения.
Връщайки се към новата му книга ще нарека предимство липсата на строен сюжет в нея. Прескачането от лични перипетии към драматични епохи от човешката история – коментирани вещо и без напън – било с чувство за хумор, било със съкровена изповедалност, а най-вече с ерудицията на специалист изкуствовед, превръщат книгата в четиво с дълбоко дъно.
Размислите на автора за херметизма, масонството, богомилството, религиите, ересите, църковната институция и не на последно място за мъчителното криволичене на българската история през вековете, увличат читателя. Нещо повече – оригиналните разсъждения върху народопсихологията на българите, както и интересите на Великите сили открай време та буквално до днешния ден, те карат да се връщаш и препрочиташ цели страници.
Текстът е с различни степени на трудност: от ефирната себеирония до дълбоките естетически и философски прозрения за Бога, Светлината, Истината, Съвършенството.
Една стена като червена нишка пресича цялата снага на книгата. Изписана е с главна буква. Именно в тази Стена-метафора, авторът е втъкал собствен философски контекст. Дали това е Стената на плача, Китайската стена, Берлинската стена, или стената на безкрайните опити за сатанинско разделение на човечеството според етническа и религиозна принадлежност, читателят сам ще прецени. Стига да не дава воля на недоверието, страха и апатията.
Книгата изобилства с кратки истории за художници – било приятели на автора, било кумири от световната съкровищница на Духа.
И всичко това, поднесено в един романтичен и посвоему носталгичен план, издаващ пътя на човека Борис Китанов между две негови кармични дихания, които определят и темперамента му:

„А на мен ми се живее!…
Боже, как ми се живее!“
и
„Господи, научи ме да бъда самотен!“

Уникални посетители: 863