ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Избрано
Рудолф Щайнер



Животът между смъртта и новото раждане
Събр. съч. 141
превод от немски: Христо Маринов

Организиране на живота след смъртта в зависимост от поведението в земния живот. Човекът в живота след смъртта като сътрудник на духовните същества, които действат изграждащо или разрушаващо в света. Мисия на антропософията: прокарване на мост над пропастта между живите и мъртвите.
Берлин, 4 март 1913 г.
В епохата, в която материализмът процъфтява най-вече теоретично, следователно в средата, както и в последните десетилетия на 19 век, когато книгите на Бюхнер или Фогт, на така наречения „дебел“ Фогт, правят дълбоко впечатление в определени кръгове от хора, считащи се за просветени, в тази епоха може да се чуе един начин на изразяване, който днес все още може да се чуе понякога в определени групи, чиито представители все още са, така да се каже, изостанали от този теоретичен материализъм. Ако хората не желаят да отхвърлят директно живота след смъртта, ако понякога го приемат, казват, че може и да съществува такъв живот, но защо е нужно да се занимаваме с него тук, в земния живот? Когато настъпи смъртта, ще видим дали има такъв живот. И ако тук, на Земята, се занимаваме само с това, което ни предлага земният живот, без да обръщаме внимание на идващото след смъртта, няма да пропуснем нищо важно. Защото, ако животът след смъртта има да ни предложи нещо, ще го открием по-късно!
Както казах, и днес може да се чуе този начин на изразяване в широки кръгове. В известен смисъл този начин на изразяване изглежда почти приемлив. Но въпреки това той е в пълно противоречие с фактите, изнасяни от духовното изследване, ако разглеждаме в духовен аспект фактите, разиграващи се в живота между смърт и ново раждане. Когато премине през портата на смъртта, човек установява връзка с определени сили и същества. Човекът не живее само в някакво изобилие от свръхсетивни факти, а се свързва с определени сили, със същества, които познаваме и често сме обозначавали като съществата на отделните по-висши йерархии. Нека се запитаме какво значение има за човека връзката му с тези сили и същества от висшите йерархии, когато преминава през живота между смърт и ново раждане.
Знаем, че когато преминава през живота в свръхсетивния свят и отново навлиза в битието чрез ново раждане, човекът формира по определен начин своята телесност, цялата си съдба в следващия си живот. В определени граници той формира и изгражда своето тяло до гънките на мозъка си с помощта на силите, които донася от духовните светове, встъпвайки във физическото битие чрез раждането. И тук, във физическото битие, целият ни живот зависи от факта, че имаме определени форми на физическото тяло, чрез които можем да установим връзка с външния физически свят и да действаме в него, чрез които можем да мислим в този външен физически свят. Защото, ако тук, във физическия свят, не притежавахме подходящо оформения мозък, който изграждаме при преминаването си през раждането с помощта на силите от свръхсетивния свят, нямаше да сме в състояние да се справяме с живота във физическия свят. Ние можем да се справяме с живота във физическия свят само когато донасяме от духовния свят такива сили, чрез които можем да си изградим тяло, подходящо за физическия свят с неговите изисквания. Силите, свръхсетивните сили, от които се нуждаем за израждане на своето тяло, както и на своята съдба, получаваме от онези същества и сили от висшите йерархии, с които сме установили връзка между смърт и ново раждане. Следователно ние трябва да спечелим това, от което се нуждаем за изграждането на своя живот, в периода след последната смърт преди нашето раждане! Между смъртта и следващото раждане ние трябва стъпка по стъпка да се приближим до подходящите същества, които могат да ни снабдят със силите, от които ще се нуждаем в живота си, когато навлезем отново във физическото битие.
В живота между смърт и ново раждаме можем да подходим към тези същества от висшите йерархии по два начина. Можем да пристъпим към тях така, че да ги разпознаем, да разберем тяхната същност, характерните им особености, и да вземем това, което успеят да ни предложат и от което се нуждаем за следващия си живот. Ние трябва да сме в състояние да разбираме или поне да възприемаме това, което ни се предлага и от което впоследствие ще имаме нужда.
Но също така можем да минем покрай тези същества по такъв начин, че, образно казано, да не вземем даровете, предлагани ни от протегнатите ръце на съществата от висшите йерархии, защото, духовно казано, за нас ще е тъмно в този по-висш свят, през който преминаваме. Следователно ние можем да преминем през този свят с разбиране, така че да приемем това, което ни предлагат тези същества, или също така можем да преминем през него с неразбиране и да не приемем даровете, които искат да ни предложат съществата. Начинът, по който преминаваме, кой от тези два начина за преминаване между смърт и ново раждане трябва да се избере, зависи от последиците от изминалия последен живот на Земята, както и от последиците от по-ранни земни животи. Човек, който в последния си земен живот е отхвърлял всякакви мисли и идеи, разкриващи същността на свръхсетивния свят, преминава през живота между смъртта и новото раждане като през един свят от тъмнина. Защото светлината, духовно казано, от която се нуждаем, за да разпознаем как тези същества ни приближават, за да разпознаем даровете, които трябва да получим от едно или друго същество за нашия следващ живот, светлината на разбирането за това не можем да придобием в свръхсетивния свят, а трябва да я спечелим тук, във физическото земно въплъщение. Ние преживяваме свръхсетивния живот до следващото раждане, преминавайки край всичко, без да го разпознаваме и без да приемаме силите, от които се нуждаем за следващия живот, ако, прекрачвайки портата на смъртта, не носим идеи и понятия, които да внесем в духовния живот.
Оттук виждаме колко невъзможно е да се каже, че може да се чака смъртта, за да се разбере пред каква реалност се изправяме. Как ще посрещнем тази реалност, зависи от факта дали тук, в земния живот, сме се отнасяли с приемане или отхвърляне в душата си към понятията за свръхсетивния свят, които можем да получим и които трябва да бъдат светлината, чрез която си осветяваме прехода между смъртта и новото раждане.
От казаното можем да прозрем и още нещо. Вярата, че само трябва да се умре, за да се възприеме всичко, което свръхсетивният свят може да ни даде, ако сме пропуснали да се подготвим за него тук, е напълно погрешна. Всички светове имат своя отделна мисия. И това, което може да придобие човек в своята земна инкарнация, не може да го придобие в никой друг свят. Между смъртта и новото раждане той може да се приобщи към съществата от висшите йерархии. Но за да може да приеме техните дарове, за да не се лута в тъмнина или в ужасяваща самота, а да успее да установи връзка с по-висшите йерархии и техните сили, за това е нужно тук, в земния живот, да се усвоят идеите и понятията, които са светлината, чрез която висшите йерархии стават видими. Така един човек, който в земния живот в настоящата епоха например е отказал да възприеме духовни понятия, преминава през живота между смърт и ново раждане като в ужасяваща самота, а по отношение на по-висшия живот ужасяващата самота означава да се лута в тъмнина. И по този начин в следващия живот той не донася със себе си силите, чрез които по подходящ начин да изгради тялото си. Той може да му придаде само несъвършена форма и в следващия живот ще бъде непълноценен човек.
Така виждаме как кармата работи от един живот в друг. В единия живот човек съзнателно отказва да развие душевно отношение към духовните светове; в следващия той няма сили дори да си изгради органите, чрез които да може да мисли, чувства и желае истините на духовния живот. Така че остава глух и безразличен спрямо духовните отношения и духовният живот минава покрай него като сън, както се случва с толкова много хора днес. Такъв човек, който на Земята не проявява никакъв интерес към духовните светове, след като премине през портата на смъртта, става лесна плячка за луциферическите сили. Тъкмо към такава души се насочва Луцифер. И особеното е, че в следващия живот в духовния свят за този човек съществата и делата на висшите йерархии са озарени, но не поради факта, че в земния живот той е постигнал това, а чрез светлината, която Луцифер изпраща в душата му. Сега Луцифер му осветява духовния свят, докато той преминава през живота между смърт и ново раждане. Сега той може да възприема висшите йерархии, когато те желаят да му дадат сили. Ала фактът, че Луцифер му дава светлината, придава особен нюанс, особено оцветяване. Така всички дарове са от особен вид. Силите от висшите йерархии не са такива, каквито човек може да възприеме иначе, а стават такива, че когато навлезе в следващия живот, той може да оформи своята телесност така, че да стане човек, способен да се справя с външния свят и неговите изисквания, но в определен смисъл такъв човек остава вътрешно непълноценен, тъй като душата му е изпълнена с даровете на Луцифер или най-малкото с луциферически оцветени дарове.
Когато в живота срещаме хора, които са оформили своята телесност по такъв начин, че са в състояние да използват ефективно своя интелект, както и да развиват умения, помагащи им да повишат своя жизнен статут, захващащи се само с това, което е в техен интерес, пресмятайки какво е полезно за тях, без да се съобразяват с останалите, какъвто е случаят с много хора в днешно време, в този случай ясновиждащият много често открива, че тяхното минало е именно току-що описаното. Преди да встъпят в това сухо и интелектуално съществуване, те са преминали през живата между смъртта и новото раждане, водени от луциферическите същества. Последните са могли да се приближат до такива хора, защото последните са водили глух и съноподобен живот през последната си инкарнация. Но те са развили глухота и съноподобно състояние, защото преди това са водили живот между смърт и ново раждане, в който са се лутали в мрак, водили са живот, в който духовете от висшите йерархии са искали да им дарят силите за изграждане на един нов живот, но те не са успели правилно да ги усвоят. И това отново се е случило, тъй като преди това съзнателно са се отказали да се занимават с идеите и понятията, свързани с духовния свят. Това е кармичната взаимовръзка! Такива примери има много. Но те застават пред духовния поглед, когато с помощта на духовното изследване проникваме във висшите светове и опознаваме условията на човешкия живот.
Ето защо е погрешно да се казва, че тук човек трябва да се занимава само с това, което го заобикаля в земното битие, защото онова, което идва по-късно така или иначе ще се разкрие. По какъв начин ще се разкрие, изцяло зависи от факта как човек се подготвя за него тук.
Може да се появи и друга възможност. И аз описвам тези неща, за да придобиваме все по-голямо разбиране за живота между смърт и ново раждане, а същевременно и за живота между раждане и смърт.
Когато наблюдаваме земния живот с разбиране, виждаме хора – такива хора се срещат твърде често особено в наше време, – които по определен начин могат да мислят само половинчато, чиято логика се разпада при сблъсък с действителността. Нека вземем един пример. Един иначе свободомислещ проповедник, почтен в своите начинания, пише в първия „Календар на свободомислещите“ следното: „На децата не би трябвало да се предлагат религиозни понятия, защото би било неестествено. Ако децата се оставят да пораснат, без да се възпитават с религиозни понятия, виждаме, че те сами не достигат до понятия за Бог, безсмъртие и т.н. От това следва, че такива понятия са неестествени за човека. А каквото е неестествено за човека, не трябва да му се предлага, а само това, което може да се извлече от собствената му душа.“ Както и при много други случаи, едно такова изказване ще се стори изключително умно на много хора от настоящето. Нужно е само да приложим здрава логика, за да видим следното. Да вземем някой човек, който още не се е научил да говори, да го оставим на самотен остров, където не може да чуе човешка реч. Резултатът ще е, че той няма да се научи да говори. А на този, който казва, че човек не трябва да възприема религиозни понятия, трябва да му се отвърне логично, че човек не трябва да се учи да говори, защото езикът не идва от само себе си. Въпросният свободомислещ религиозен проповедник следователно не може да изведе мисълта си докрай с помощта на своята логика, защото логиката му се разпада пред фактите. С логиката си той може да обхване само незначителна част от действителността и не забелязва, че мисълта му, ако изобщо съществува, се разпада от само себе си.
Ако се огледаме, ще видим, че това неадекватно, половинчато мислене е широко разпространено в живота. Ако се проследи с помощта на свръхсетивното изследване пътят на такъв човек и се достигне до областите, през които е преминала душата му между последната смърт и последното раждане, където следователно е станал нелогичен по този начин, виждащият често открива, че в последния си живот между смърт и ново раждане този човек е преминал през духовните светове така, че е посрещал висшите духовни същества и сили под ръководството на Ариман, онези същества и сили, които е трябвало да му дадат това, от което се нуждае в този живот, и които не са могли да му предоставят възможността да се развие така, че да може да мисли правилно. Водачът е бил Ариман и Ариман му е дал възможността да възприеме даровете на съществата и силите от висшите йерархии по такъв начин, че със своето мислене навсякъде в живота да посреща неадекватно реалните факти, така че мисленето му да остава безрезултатно. Голяма част от хората – а те стават все повече и повече, – които не могат да мислят, дължат това на факта, че в последния си живот между смърт и ново раждане е трябвало да бъдат придружавани от Ариман, благодарение на последния си земен живот, на земния живот, предхождащ настоящия.
А как е протекъл този земен живот, ако се проследи с ясновиждащ поглед?
При такива хора се открива, че са били мрачни хипохондрици, навъсени, недоволни, мърморещи хора, избягващи отношения със света и фактите, срещащи трудности при установяване на връзки с хората около тях. Много често такива хора са били непоносими хипохондрици в предишния си живот. Ако се изследват медицински, при тях биха се открили такива болести, характерни за хипохондрично предразположените натури. И ако се продължи още по-назад, ако се продължи до по-ранния живот между смърт и превъплъщение, до живота, предшестващ хипохондричния живот, се открива, че тези хора отново са отхвърлили правилното ръководство, че не са могли да възприемат правилно даровете на висшите йерархии. А как са се подготвили за такава съдба преди тези два живота? Подготвили са се, като са развивали определено религиозно душевно настроение, но произтичащо само от егоизъм. Били са хора благочестиви, може би дори мистично настроени, но само въз основа на егоизма, както много често човек става мистик от егоизъм, и то по такъв начин, че казва: „Аз търся в моята вътрешна същност, за да разпозная Бога в същността си.“ А ако се проследи това, което търси този човек, се оказва, че то е само собствената си личност, която е обожествил. При много благочестиви души се открива, че са благочестиви само затова, за да може след смъртта да разцъфне определено духовно настроение. Егоистично душевно настроение е това, което те придобиват по този начин.
Когато с помощта на духовното изследване се проследят три такива земни живота, в първия като основно душевно настроение откриваме егоистичен мистицизъм, егоистична религиозност. И когато днес разглеждаме хора с такова отношение към живота, чрез духовното изследване се връщаме назад в периодите, когато душите им всъщност са развивали религиозно настроение само въз основа на чист егоизъм. После те изживяват едно битие между смърт и ново раждане, безсилни да приемат даровете на духовните същества, чрез които е трябвало да се развият по правилен начин в следващия си живот. И в този следващ живот те стават мрачни хипохондрици, за които всичко е противно. По този начин те отново се подготвят за това, че сега, когато са преминали през портата на смъртта, Ариман и неговото войнство да му станат водачи. Те получават такива сили, чрез които сега, в настоящия земен живот, проявяват дефектна логика, едно късогледо, невъзприемчиво мислене. Така имаме пример за три следващи една след друга инкарнации. Отново и отново виждаме колко безсмислено е да се вярва, че може да се чака, докато настъпи смъртта, за да се устави връзка със свръхсетивния свят. Да, по какъв начин след смъртта ще се установи връзка със свръхсетивния свят, това зависи от вътрешната душевна нагласа и интереси, които човек развива към свръхсетивния свят именно тук. Не само следващите един след друг земни животи са свързани като причина и следствие, но и животите тук между раждане и смърт и животите между смъртта и новото раждане са свързани в известно отношение като причина и следствие. Можем да разберем това от следното.
Когато виждащият отправи поглед към свръхсетивния свят, където пребивават душите след смъртта, там той открива души, които в определен период от живота между смърт и ново раждане – през това време се преживяват много неща и при тези описания може да се опише само част от тях – са служители на онези сили, които наричаме господари на всеки здравословен и разцъфтяващ живот на Земята. Сред мъртвите откриваме хора, които известно време в свръхсетивния свят изпълняват една чудна задача – защото наистина е чудна задача, – да внасят във физическия свят това, което способства за здравето на земните същества и подпомага тяхното развитие и разцъфтяване. Точно както при определени обстоятелства можем да станем служители на злите сили на болестта и нещастието, така можем да станем служители на духовните същества, които подпомагат здравето и растежа, които изпращат от духовния свят в нашия подпомагащи разцъфтяващия живот сили. Само материалистическо суеверие е да се вярва, че физическата хигиена и външните процедури са единственото средство за укрепване на здравето. Всичко, което се случва във физическия свят, се дирижира от съществата и силите от по-висшите светове, които непрекъснато изпращат своите сили във физическия свят, вливат силите, които в определена степен действат свободно. Те действат върху хора и други същества като подпомагащи здравето или като увреждащи здравето и растежа. Някои от тези духовни сили и същества са отговорни във връзка с процесите на здравето и болестта. Но в живота между смъртта и новото раждане човекът става сътрудник на тези сили. И ако се подготвим за това по правилен начин, ние можем да се наслаждаваме на блаженство, да работим за това, от духовните светове в нашия физически свят да се вливат сили, подпомагащи здравето и растежа. И когато виждащият проследи по какъв начин служат такива души, забелязва, че във физическия земен живот хората могат да мислят и изпълняват това, което искат да постигнат, по два начина.
Нека хвърлим един общ поглед върху живота. Виждаме много хора, които вършат своята работа така, както службата им го изисква или според едно или друго изискване. Дори да нямаме радикалния случай, такива хора да живеят във връзка със своята работа като животни, които ги водят към кланицата, въпреки това може да се каже, че те работят, защото са длъжни. Но те и не биха пренебрегнали задълженията си, макар че е възможно да се случи всичко! В известен смисъл в съвременния период на развитие не би могло да бъде другояче, освен човек единствено да изпълнява своите задължения. Тези думи не би трябвало да се приемат като критика на работата по задължение! Не би трябвало да се приемат така. Земното развитие е такова, че тъкмо тази страна от живота ще се разраства все повече и повече. В бъдеще няма да става по-добре. Задълженията, които хората трябва да изпълняват, ще стават все по-сложни, доколкото касаят външния живот, и хората ще бъдат все повече принуждавани да мислят и вършат само това, което изискват задълженията им. Ала днес – а в бъдеще тази тенденция все повече ще се развива – вече има хора, вършещи своята работа само защото дългът им го налага, както, напротив, и такива, които търсят общество като нашето, където могат да постигнат нещо, не защото външен дълг им го налага, както във външния живот, но и нещо, на което могат да се посветят с ентусиазъм и отдаденост. Така че има два аспекта на работата на един човек. Дали една работа е извършена като външно постижение и мислене поради задължение, или е извършена с ентусиазъм, отдаденост, от най-вътрешен душевен порив, към която ни е подтикнала единствено душата. Това душевно настроение, не просто от дълг, а от любов, от склонност, от преданост да се мисли и действа, това настроение подготвя душата за това да стане служител на добрите здравословни сили, на всички лечебни сили, които се изпращат от свръхсетивния свят в нашия физически свят, да стане служител на всичко израстващо и разцъфтяващо и да усеща блаженството, пораждащо се по този начин.
Изключително важно за човешкия живот е да се знае това. Защото само поради факта, че придобива в живота силите, правещи го способен да се свърже с въпросните сили, само поради този факт човекът може да участва духовно в един все по-засилващ се процес на оздравяване, в един все по-засилващ се процес на подобряване на земните условия.
Да разгледаме друг случай. Да вземем един човек, който полага усилия да се адаптира към обкръжението и неговите изисквания. Това не се отнася за всички хора. Има такива, които не полагат усилия да се приспособят към света, има и хора, които не могат да установят отношения нито с духовния, нито с външния физически свят. Така например има хора, които са прочели на таблото съобщение, че тук или там ще се изнесе антропософска лекция. Отиват там, но едва започнала лекцията, те вече са заспали. Душата им не може да се приспособи към обстановката, те не се чувстват на място. Познавам хора, които не могат да си зашият скъсаното копче. Това значи, че не могат да се справят с външните физически условия. Могат да се приведат безброй примери за хора, които не могат или не желаят да се пригодят към живота. Тези симптоми са много важни, както вече отбелязах. Сега обаче ще обърнем внимание на това, което е важно за живота между смъртта и новото раждане.
Всичко става причина и от всичко произтичат последствия. Един човек, който полага усилия да се адаптира към обкръжаващата го среда, който успява да си зашие копчето или да чуе нещо ново, без да заспи, такъв човек се подготвя по този начин за това, след смъртта да стане сътрудник, помощник на духовете, които подпомагат човешкото развитие, които изпращат духовни сили към Земята, за да подпомагат човешкото развитие и напредъка в живота от епоха към епоха. Само чрез адаптиране към света и условията му можем да постигнем блаженството, след смъртта да гледаме към земния живот, като си сътрудничим със силите, които постоянно се изпращат към Земята за напредъка на еволюцията. Кармата може да се разбере напълно правилно едва когато я разглеждаме в детайли, в детайлите, които ни показват по какъв всестранен начин са свързани причините и следствията тук, във физическия свят, в духовния свят и в цялото битие.
По този начин отново се хвърля светлина върху факта, че нашият живот в духовния свят зависи от начина ни на живот във физическото тяло. Защото, както казах, всички светове имат своя специфична мисия, два свята нямат една и съща мисия в битието. Характерните явления и изживявания в един свят са различни от характерните явления и изживявания в друг свят. И ако например дадено същество трябва да приеме нещата, които може да приеме само на Земята, то трябва да ги приеме именно на Земята. Пропусне ли тази възможност, в друг свят не ще може да го направи. Това се показва в частност при въпроса, който вече сме разглеждали, който обаче ще е добре да впишем особено дълбоко в душата си: въпросът за приемането на определени понятия и идеи, от които човек се нуждае в целия си живот. Да вземем един по-близък до нас пример: подобаващата и дейна в нашата епоха антропософия. Хората я усвояват така, че първо живеят на Земята и подхождат към нея и я приемат по познатия Ви начин. Но и тук лесно би могло да се породи убеждението, че не е необходимо да се култивира антропософия тук, на Земята, а след преминаването през портата на смъртта човек вече ще е в състояние да я възприеме. Също така там той ще открие духовни учители от по-висшите йерархии, които ще могат дадат тези неща на душата!
Факт е, че според развитието си, постигнато до настоящия еволюционен етап, човекът с цялата му душа е подготвен да пристъпи на Земята към антропософския живот, който може да посрещне, защото живее във физическо тяло и участва във физическия живот. Човекът е предопределен за това. И ако не го направи, не ще съумее да осъществи връзка с което и да е духовно същество, което може да му стане учител. Човек не може просто да умре и след смъртта си да открие учител, който да му даде това, което тук, във физическия земен живот, може да се даде на душата. Ние обаче не трябва да се отдаваме на мрачни мисли, когато виждаме, че много хора отхвърлят антропософията и по този начин няма да успеят да се доближат до нея между смърт и ново раждане. Не трябва да се отчайваме, защото тези хора ще се въплътят отново за земен живот и тогава вече ще имат достатъчно развит стимул за антропософия, така че ще имат възможност да я възприемат. Но и не би трябвало да се мисли, че антропософията може да се приеме в следващия живот, а не точно сега. Не, пренебрегнатото тук не може да се навакса по-късно. Когато нашето немско теософско движение бе все още в началната си фаза, в една лекция за Ницше53 говорих за някои неща от духовните светове. Във връзка с казаното възникнаха дискусии. Един човек се изправи и каза: „Един такъв въпрос трябва винаги да се разглежда в светлината на философията на Кант.“ После този човек добави, че за тези неща няма как да узнаем нещо тук, за тях можем да узнаем нещо, когато вече сме умрели. Буквално така се изказа въпросният човек тогава. Но нещата не стоят така, че е нужно просто да умрем, за да разберем някои неща. След като премине през портата на смъртта, човек не може да разбере нещата, за които не се е подготвил. Животът между смърт и ново раждане представлява продължение на живота тук, както видяхме от приведените примери. Така че след смъртта ние като хора можем да придобием от висшите йерархии това, което сме в състояние да получим поради факта, че сме станали антропософи, само поради факта, че сме се подготвили за него тук, на Земята. Нашата връзка със Земята, преминаването ни през земния живот има такова значение, което нищо друго не може да замени.
Определена форма на посредничество обаче е възможна. Вече съм говорил за това. Някой човек умира и по време на своя земен живот може да не е успял да преживее нищо, свързано с антропософията. Но брат му, съпругата му или някой близък приятел са антропософи. По време на живота си мъртвият отказвал да има нещо общо с антропософията, вероятно само се е подигравал с нея. Вече е преминал през портата на смъртта. И сега антропософията може да му бъде предадена от другите личности, останали на Земята. Ала както виждаме, трябва да има някого тук, на Земята, свързан с всичко земно, който от любов към мъртвия да предаде познанията си. Това е в основата на нареченото от мен „четене на мъртвите“. С него можем да извършим огромно благодеяние на мъртвите, ако приживе те не са искали да узнаят нищо за духовния свят. Ние можем да предадем познания на мъртвия в мисловна форма или можем да вземем антропософска книга, да си представим личността на мъртвия и да му четем от книгата. По този начин мъртвият ще ги възприеме. В нашето антропософско движение имахме поразителни, прекрасни примери за това, което сме успели да дадем на мъртвите. Много наши приятели четат на своите мъртви. Наскоро имах преживяване, което могат да имат и другите. Един човек ме попита за свой наскоро починал приятел, който, както изглежда, се опитвал да покаже своето присъствие чрез всевъзможни знаци, особено през нощта, създавайки безпокойство в стаята и т.н. Такива събития често са индикация, че мъртвият иска нещо. В този случай беше очевидно, че мъртвият копнее да научи нещо. Въпросният човек в живота бе много ерудиран, но отхвърляше всяко знание, свързано с духовния свят. Стана ясно, че за него ще е от голяма полза, ако му се прочете определен цял лекционен цикъл, в който се съдържат нещата, за които копнееше. По този начин след смъртта може да се оказва изключително голяма помощ за нещо, което е пропуснато на Земята.
Фактът, който може да ни убеди в голямата и значима мисия на антропософията, е, че антропософията преодолява бездната между живите и мъртвите, че хората не умират така, сякаш се отдалечават от нас, а ние оставаме свързани с тях и можем да направим нещо за тях. Ако някой пита дали би могло да се узнае дали мъртвият ни чува, трябва да се каже, че, от една страна, хората, които правят нещо с истинска преданост, след известно време, според начина, по който живеят мислите в душите им, които изпращат към мъртвите, например чрез четене, наистина забелязват, че мъртвият витае около тях. Но това е усещане, което могат да имат само чувствителните наблюдаващи души. Най-тревожното, което може да се случи, е, ако например един такъв акт на предана любов към мъртвия остане без отзвук. Въпреки че е останал ненужен за мъртвия, може би той все пак той ще има някакво значение в общия развой на битието. Във всеки случай не трябва да се тревожим много поради липсата на успех, тъй като в края на краищата се случва и тук нещо да се чете и хората да не слушат.
Тези неща могат да дадат вярна представа за сериозността и ценността на антропософията. Но винаги трябва да казваме, че начинът, по който ще живеем в духовния свят след смъртта, изцяло зависи от начина, по който сме живели тук, на Земята.
Също и животът с другите хора в духовния свят зависи от връзката, която сме осъществили с тях тук. С човек, с когото не сме осъществили връзка тук, не можем да имаме връзка в другия свят, между смърт и ново раждане. Възможността да имаме отношения с него в духовния свят по правило зависи от контакта, създаден на Земята, във всеки случай не само в последната инкарнация, но и в по-ранни такива.
Накратко, отношенията от всякакъв вид, създадени на Земята, са определящото за живота между смъртта и новото раждане. Има и изключения, но те и затова са изключения. Ако си припомните казаното от мен по Коледа за Буда и неговата настояща мисия на Марс, в лицето на Буда имате едно такова изключение. На Земята има многобройни души, които са в състояние да се свържат с Буда – дори и в предишното му съществуване като бодхисатва – чрез инспирациите, получени от мистериите. Но тъй като за последен път Буда е бил въплътен като син на Судходана и по-късно това, което описах като неговата дейност в етерното тяло, сега е пренесено в сферата на Марс, затова сега се дава възможността, дори по-рано да не сме били в контакт с Буда, да установим връзка с него между смърт и ново раждане. И това, което дава тази връзка, го пренасяме в следващата земна инкарнация. Това обаче е изключение. По правило след смъртта откриваме хората, с които сме имали връзки и отношения тук и продължаваме тези връзки и отношения след смъртта.
Целта на тези разяснения, свързани с лекциите за живота между смъртта и новото раждане, изнесени в течение на тази зима, е да покажат, че антропософията представлява нещо половинчато, ако си остане теория и външна наука, че тя едва тогава става това, което трябва да бъде, когато се влива в душите като еликсир на живота, така че душите да изживеят дълбочината на чувствата, възникващи в едно човешко същество, когато придобива познания за висшите светове. Тогава за човека смъртта не настъпва като нещо, унищожаващо личните човешки връзки. Бездната между живота тук, на Земята, и живота след смъртта ще се преодолее, в бъдеще ще се развиват успешно много дейности от тази гледна точка. Мъртвите ще въздействат в живота, а живите – в царството на мъртвите.
Бих искал душите Ви да почувстват как животът се обогатява, става по-пълен и по-духовен, когато действително се проникне от антропософията. Само който може да усеща антропософията по този начин, само той я усеща правилно. Същественото не е да се знае, че човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, че преминава през различни инкарнации, че Земята също преминава през различни инкарнации, през Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна. Да се знае това не е най-важното. Най-същественото и важното е, че чрез антропософията можем да формираме живота си по начин, съобразен с бъдещето на Земята. Това не можем да почувстваме достатъчно дълбоко, нито пък можем достатъчно често да се оживим в това отношение. Защото чувствата, които отнасяме от нашите събирания, благодарение на импулса на познанието на свръхсетивния свят, и с които продължаваме да живеем, са същественото в антропософския живот. Затова не е достатъчно, ако само знаем за антропософията, а в антропософския живот е необходимо да знаем, чувствайки, и да чувстваме, знаейки. Нужно е само да разберем колко погрешно е, без да знаем нещо за света, да можем да смятаме, че подхождаме правилно към света. Верни са думите, които казва Леонардо да Винчи: „Голямата любов е дъщеря на голямото познание.“ А който не търси познания, не може да се научи и да обича в истинския смисъл.
И така, в този смисъл антропософията трябва да навлиза в нашите души, за да може от това влияние, което произлиза от нас самите, да започне все повече и повече в земната еволюция да се излива един поток, един духовен поток, който да създава хармония между духа и материята. По-късно ще настъпи период от време, през който хората на Земята ще живеят по още по-материалистичен начин – и външният земен живот ще става все по-материалистичен, – но човекът ще крачи по Земята и в своята душа ще носи импулса за осъществяване на връзката с висшите светове. Външно земният живот ще става все по-материалистичен – това е кармата на Земята, – ала в същата степен, в която земният живот ще става по-материалистичен външно, душите трябва да стават все по-духовни вътрешно, ако земната еволюция следва да постигне целта си. С днешната лекция исках още малко да допринеса за разбирането на тази задача.
Уникални посетители: 789