От всяко изричане с човешки думи, като че ли единствено поезията може да пренася светлосенките на смисъла, еластичността на случващото се, съзвучието на многоброя… Събира прашец от мислите, за да препълни пчелина си с восъчно нетърпение и да направи мед от невъзможния възможен живот. Не от фактите, не от сухия скелет, а от енергията и тока на времето… Но кой ти разбира! По-важното е, че не изчезват хората, за които и мечтата е достатъчна.