Във времето на развитие и израстване, професионално и личностно, всеки млад човек има нужда от крайъгълен камък, от опора, даваща му солидна основа за по-нататъшното му изграждане.Аз получих тази основа от професор Гинка Гичкова.
При повечето студенти в България началото на следването е свързано с доста трудности от чисто битово естество, проблеми с препитанието и т.н. Аз естествено не бях изключение. Съответно в такъв момент не разполагах нито с личен инструмент нито с лък(всъщност никакъв инструмент и един лък тип “дрянова сопа” в кръга на шегата). Изпаднал в подобна неприятна ситуация през главата ми трескаво прелитаха всевъзможни сценарии за решаване на проблема кой от кой по-неприятен. Бях просто един студент първи курс, никому неизвестен без особено много врати за отваряне пред себе си. До този момент успявах да имам приличен инструмент благодарение на инструментариума на варненското музикално училище, където съм учил. Най-неочаквано професорката,разбирайки за положението, ми предложи неин личен инструмент безвъзмездно, на който тя впоследствие направи и основен ремонт. Това за мен беше показателно,че съм попаднал на човек специален, човек притежаващ състрадателно сърце и високи морални устои. Не един и два бяха случаите,в които професор Гичкова помага на студенти в затруднение.
Тя е от хората, които трудностите, превратностите на живота не могат да пречупят до такава степен, че да не е винаги усмихната и готова да даде цялото внимание на своите ученици. Някак успява винаги с примери от своя житейски и професионален опит така добре да унагледи идеята която иска да ни вмени, че за всеки тя става естествена и логична.
За да бъда абсолютно откровен трябва да споделя,че не винаги ми е било лесно да застана пред подобна личност. С оглед на всички жертви и лишения, които е правила тя и редица хора от тази звездна генерация, за да постигнат заветната си цел, за която са се борили си казвам :”Аз достатъчно ли съм се пържил за моята цел, за моята победа и изпитвам ли по този начин всеки ден сам себе си, за да се уверя че съм дал всичко зависещо от мен?” На това ме научи тя за тези шест години прекарани с нея, да се боря не с конкуренцията, с хората но най-вече със себе си, със собствената си противоречива и все пак толкова интересна и необятна човешка природа.
Преди известно време се случи така,че трябваше за кратко време да науча един от най-големите цигулкови концерти(вече не бях студент от няколко години). В първия момент реших да се обадя на професорката за да го подготвя с нейна помощ. Но в следващия момент си казах, че това е възможно най-добрия шанс да докажа на нея и на себе си, че всичко на което ме е учила през годините е станало неразривна част от мен. И имах добър успех. В този момент някак почувствах гордост,че съм плод на педагогическата класа и ниво на голям преподавател като Гинка Гичкова, която е следовник на великите Емил Камиларов и Дина Шнайдерман.
За много години здраве и щастие за вас и всички около вас! Честит рожден ден!