Уважаеми читатели, на 16 октомври тази година се навършват 12 години от смъртта на един български изпълнител, превърнал се в емблема на родната клавирна школа. В течение на десетилетия, името на проф. Антон Диков е обект на възхищение на само от нашата публика, но и от световния музикален елит, където известни с високия си критерий специалисти не пестят ласкавите си думи за невероятното съчетание на пианистична мощ, интелектуална енергия, плътна драматургична линия, тънко познание за стил и завидна сценична концентрация и издържливост.
Ще си позволя да прибавя думите на известния в недалечното минало наш пианист-акомпанятор, есеист, музикален критик и преводач Петър Щабеков, публикувани във вестник “Музикален живот” по повод рецитала на Антон Диков в края на 1982г.
“Работейки с ентусиазма на младеж и с взискателната самокритичност на зрял майстор, Антон Диков създава изкуство, което най-общо би могло да се характеризира с думите: сериозно (строго професионално), съдържателно (говори и за “недоизказаното” в нотния текст), високоталантливо (звучи като спонтанно излято в щастлив творчески миг). Антон Диков не е виртуоз на самоцелния ефект, а музикант-тълкувател, който търси и сътворчески пресъздава намеренията на композитора. За него инструменталното овладяване на фактурата е само “пролог” към онова по-нататъшно музикално “действие”, което следва като висша художествена еманация на фактурата, като образ от света на прекрасното.”
Нека оставим музиката от видео наследството, част от богатото творческо битие на Антон Диков сама да говори. Посвещаваме целия месец октомври на Антон Диков, а първия видеоматериал е от първата част на Концерт №1 от Бела Барток. Останалите три видеоматериала ще качваме периодично всяка седмица, като ще се опитаме да обхванем максимално богатия стилов диапазон на пианиста.