Ръмжи сред звездното стадо
овцата изгубена във вселената –
една вакла Земя.

1993

Защо ли сме се приютили
в суетната гостилница?
И в тези стаи за какво да си говорим,
щом Истината се роди в обора?

Витлеемската звезда намери в мрака
овчарите и мъдреците, които я очакват.

А ние не повярвахме
във вечността невръстна.
И нямаме покой. Непоносимо ни изгаря
онази радост на овчарите,
която тук сред нас отсъства.

16.10.1992

Не ще ти подарят пощадата –
преди смъртта да облечеш
бяла риза.
Не ще ти позволят на площада
да бъдеш обесен.
Баладично слънце няма да пече.

Ще те осмива само светлината гневна
на едно подземие. Последна дума
не ще получиш.
И от смърт древна
не ще умреш.
Палачите днес са умни.

И вместо да удостояват с рани,
те имат инжекция
срещу твоята храброст.
От теб, ако си честен, ще остане
вързопче с дрехи, изпратено
до децата ти, незнайни човеко.

1988

Сърцевина в живота
сърце вина
да, сър цеви на вина
в живота
накрая остава
едното или другото:
сърце вина
може би все някога.

1993