В последните две-три десетилетия, музиката на аржентинския композитор Астор Пиацола завладява света. Жизненият му път не е стандартен за класическия тип музикант. Разбира се, той има редкия шанс да учи с Надя Буланже в Париж и да получи солидни познания като професионален музикант. Но чарът на Пиацола и неговата музика е във всеобхватността на посланието, което носи тя. Съставите, с които той концертира, не са тези от реномираните европейски концертни зали, но затова пък произведенията му намират далеч по-широк отклик. Много често те се изпълняват по площадите на градовете по Света, създават неподозирано настроение сред слушателите и ги карат да заобичат завинаги тайнствената сила на чувственото танго.
Едно от най-красивите му произведения, бавното танго „Обливион“ става популярно в целия свят, благодарение на саундтрака към филма „Хенри IV, побъркания крал“. Дълбока меланхолия, неизразима с думи нежност, ритмичност, обвита във финес са много малка част от определенията на тази творба, която не може да остави никого равнодушен.
Настоящата версия, част от диска „В памет на Пиацола“ е феноменална, не само като комбинация от тембри на инструменти (пиано, цигулка и бандонеон), но и като интерпретация. Един от най-трудните моменти тук е изборът на темпо, което да не бъде прекалено бавно, но и да не създава прибързаност, за да може най-пълно да се разкрие магията на този чувствен танц. Тримата изпълнители успяват спокойно и интуитивно да вникнат в тази дълбока музика, да ни поведат в ритъма на танца, да разкрият постепенно пред погледа ни танцуващата двойка, която приковава погледа ни в кулминационния момент.