Докато чаках реда си пред рецепцията в хотела, старинна гравюра на стената привлече вниманието ми: тя изобразяваше живописно градче, разположено на брега на лъкатушеща сред зелени поля река. Около тях – гори, а в далечината – меки планински очертания. От гледката лъха идилично спокойствие и ведрина. Това е град Цвикау, едно от най-красивите кътчета на някогашна стара Саксония. Ако се съди по общия вид на пейзажа гравюрата би трябвало да е от началото на 19 век.
В наши дни пред погледа към Цвикау се разкрива друга гледка: съвременният Цвикау е един от значителните индустриални центрове на Германия.
И все пак… Близките гористи околности на града, голямото населено с лебеди езеро в парка, старинният пазарен площад в центъра с грижливо подържаните стилни сгради са запазили все още романтиката на безвъзвратно отлетели времена… Тук, в двуетажната ъглова къща срещу потъналата в спомени готическа Мариенкирхе, е роден на 8 юни 1810 г. големият немски композитор Роберт Шуман, пламенен романтик, поет, публицист и общественик.
В обширния партерен етаж на тази сграда тогава са се помещавали книгоиздателството и книжарницата на бащата на композитора – литератора Август Шуман, автор на множество и днес значими трудове. В горния етаж е живяло семейството му. Неговата съпруга, Йоханна Кристина Шнабел, образована за времето си жена, е дъщеря на лекар и внучка на Лесинг. Техните деца – едно момиче и три момчета, най-малкото от които е Роберт – очевидно наследяват литературните си интереси и дарби както от бащата, така и от майката. Музикалният гений на Роберт, обаче, изглежда ново явление и в двата рода…
Днес тази къща е превърната в отлично организиран музей, събрал неоценими богатства от ръкописи, лични дневници, кореспонденция, портрети, отпечатъци, музикални инструменти, картини, предмети за ежедневно ползуване, свързани не само с живота и многостранното творчество на Шуман, но и с дейността на редица негови съвременници – музиканти, поети, художници, философи и общественици, оставили следи в културно-историческия облик на своята богата и бурна епоха.

***

Прекрачил прага на музея, посетителят минава през неголямо антре и навлиза в обширна зала, в средата на която е поставен бронзов бюст на Шуман. В дъното красива стълба води към горния етаж, а в дясно от входа, оформена в съвременен стил, е разположена малка концертна зала.
Музейните зали се намират на втория етаж. Всяка от тях обхваща отделен период от живота на композитора и се именува според града, в който той е живял и творил през това време, а именно: “Цвикауска” зала, “Лайпцигска”, “Дрезденска” и “Дюселдорфска”. Освен това има голям салон за прослушване на магнетофонни записи, една по-малка зала, съдържаща материали по дейността на Клара Шуман и една стая, подредена в стила на някогашното жилище на семейство Шуман.
Първата, “Цвикауска” зала разказва за детството и юношеството на композитора и за патриархалния дух на сговор и привързаност в дома на неговите родители.
Роберт е умно и жизнено дете, отличаващо се с изключителна любознателност. На седем години той вече учи музика – пиано, виолончело и флейта. Привличан най-силно от богатите звукови възможности на пианото, бъдещият композитор с часове импровизира. Като първи негови композиционни опити се считат няколко малки танца.
В училище Робърт е първенец между първенците. Изучаването на родната книжнина, на класическите езици и техните литератури го увлича много. Той превежда древните автори от гръцки и латински в стихове, чете Шекспир и Шиллер, започва и сам да пише поеми в класически дух. У него се пробужда литературната дарба. Любимите му писатели са романтиците Жан-Паул Рихтер и Ернст Теодор Хофман, които ще окажат огромно влияние върху творчеството му. Неудържимо привличан от музика и поезия, Роберт често се пита, кое от двете изкуства е истинското му призвание?…
А ето че в съзнанието му заговаря и общественикът: едва 12-годишен, той основава оркестър и литературно дружество в училището, за чиято сериозна дейност свидетелствуват съхранените тук афиши от концерти на оркестъра и тетрадки с протоколи на литературните сбирки, писани лично от него.
Минутите на отдих Роберт прекарва в съзерцание на природата. Така възниква неговата юношеска стихосбирка “По бреговете на Мулде”. Образи от любимия роден пейзаж не след дълго зазвучават и в музиката му.
Междувременно юношата се развива като обаятелна артистична личност, съчетаваща поривиста младежка пламенност и проникновена съсредоточеност – двете противоположни взаимодопълващи се начала на неговата творческа същност, които скоро той сам ще назове с поетичните имена Флорестан и Евзебий.
Добил известност чрез разнообразните си прояви, Роберт става желан гост в най-добрите интелектуални среди на Цвикау. На вечерите у големия приятел на музиката д-р Карус той слуша струнните квартети на Хайдн, Моцарт, и Бетховен. Там чува за първи път и професионално изпълнени песни от Шуберт, които му откриват чудния свят на художествената песен.
Бъдещето на Роберт е решено: баща му е съгласен той да стане музикант. Нещо повече – настоява още като гимназист да започне уроци при Вебер в Дрезден. Но три ненадейни фатални събития дават съвсем друга насока на живота му: внезапната смърт на неговия баща, на сестра му и на Вебер…
Завършил средното си образование с диплом и награди, с каквито основаната още в 1291 г. гимназия на гр. Цвикау никого не е удостоявала, 18-годишният Роберт Шуман постъпва, по настояване на майка му, в юридическия факултет на университета в Лайпциг.
С това посетителят минава във втората, “Лайпцигска” зала, в която е изложен изобилен материал върху неспокойния, изпълнен с върхови творчески постижения, но заедно с това – и с бурни тревоги, живот на младия Шуман.
Като студент по право той не се чувствува добре: юриспруденцията му импонира като философия, но не го привлича като професия. Раздвоение и съмнения подтискат духа му. След 4 семестъра мъчителна борба със себе си 20-годишният Роберт отправя на 30 юли 1830 г. едно колкото почтително, толкова и решително писмо на майка си, което завършва с думите: “… Нещо по-силно от мен ме свързва неразлъчно с музиката и аз съм убеден, че там е моят път…”. Въпреки твърдото си становище по въпроса, Йоханна Кристина Шуман отстъпва пред мотивите на своя син.
Намерил отново себе си, Роберт започва усилено да учи музика – пиано при изтъкнатия тогава педагог Фриидрих Виик, а композиция – при Хайнрих Дорн. За да ускори техническото си развитие той използува един изобретен от него уред за разтягане на пръстите, който обаче неизлечимо поврежда дясната му ръка: мечтите за концертна кариера рухват завинаги и младият музикант се отдава всецяло на композицията. Тук геният на Шуман се разгръща с неподозиран размах. Една след друга възникват творби за пиано, нови по съдържание и форма, нови по мелодичен и хармоничен език, необичайни като заглавия: “Пеперуди”, “Интермецци”, “Карнавал”, “Фантастични пиеси”, “Симфонични етюди”, “Крайслериана”, “Фантазия” и т.н. Те всички са тясно свързани с идейния свят на така наречения “Давидов” съюз – въображаемо музикално общество, назовано по името на библейския певец цар Давид – в което под псевдонимите Флорестан, Евзебий, Раро, Книф и т.н. Шуман подразбира себе си и всички борещи се за ново и съдържателно изкуство свои съвременници. Новаторските принципи на “Давидовия” съюз насищат цялото творчество на Шуман.
“Карнавал” е творба с многопланово разгърнато лирико-философско съдържание. Той представлява широка панорама на живота, представен условно като карнавал, на който всяка маска е насител на определен човешки характер. На фона на този житейски калейдоскоп се открояват образите на някои ярки личности в изкуството, които Шуман особено цени като изразители на здравите тенденции на епохата. Това са борческите “Давидсбюндлери”, Шопен, Паганини, самият Шуман като Флорестан и Евзебий и др. Композиционно “Карнавал” е изграден като цикъл от 20 миниатюри, развити на свободно вариационен принцип върху 4 ноти, който завършва с победа на новото изкуство над закостенялата рутина.
През есента на 1830 г. Шуман за първи път вижда и чува творба от Шопен: Вариациите оп. 2 на тема на Моцартовия “Дон Джованни”. След концертите на Паганини във Франкфурт на Майн това е втората му и още по-възторжена среща с изкуството на друг негов велик съвременник. Дълбоко запленен от новия, неповторимо оригинален начин на музикално мислене и изказване, той написва известната си статия, озаглавена “Шапки долу, господа, – един гений!” Така започва огромната музикално-публицистична дейност на Шуман. Публицистичните трудове на Шуман се характеризират с дълбока сдържаност, историческа прозорливост и безкомпромисна принципност. Те звучат напълно актуално и в наше време.
Между широките професионални, делови и приятелски връзки на Шуман в Лайпциг се открояват и няколко повече или по-малко развълнувани срещи с женски образи, на един от които – Клара Виик, дъщеря на учителя му по пиано – е било съдено да изиграе огромна градивна роля в живота му. Клара е изключителен музикален талант: на 9 години тя вече редовно концертира, на 12 – свири във Виена, на 13 – в Париж. Мечтал за богат аристократичен брак за своята дъщеря, баща й, узнал за взаимната склонност на двамата млади, полага крайни усилия, за да ги раздели. Но те поискват разрешение за брак по съдебен ред и се венчават на 12 август 1840 г. ето тук във витрината е тяхното венчално свидетелство, а на стената – изглед от малката селска черквица в Шьонфелд, в която е извършен скромният венчален обред.
С реализирането на брака атмосферата се разведря и пред младите съпрузи се разкриват перспективи за лично и професионално щастие. Роберт работи с удвоена енергия, творчеството му спонтанно се насочва и към други жанрове. Годината 1840 е за него година на песенната лирика: той създава 138 песни за глас и пиано, които по-късно ще му отредят първото място до Шуберт в областта на соловата художествена песен. Между тях са циклите “Мирти” – символичен сватбен букет за Клара – “Любовта на поета” и др. Следната, 1841 г., е богата на симфонични творби. Тя донася Първата (пролетна) симфония, Увертюра, Скерцо и Финал за оркестър и първата редакция на Четвъртата симфония, а 1842 – дава живот на трите Струнни квартета оп. 41, на Клавирния квинтет оп. 44 и Клавирния квартет оп. 47…
Във витрината пред нас пожълтял Петербургски вестник от 1844 г. съобщава за предстоящо турне на Клара и Роберт Шуман в Русия и приветствува двамата артисти с трогателно стихотворение. Те посещават Петербург и Москва. Клара има огромен успех, композициите на Роберт – също. Тя бива удостоена с почетно членство в Руското филхармоническо дружество, а една статия в “Московски ведомости” характеризира Шуман като един от “най-оригиналните композитори на века”. Особено висока оценка получават Клавирният концерт оп. 54, Клавирният квинтет оп. 44, “Карнавал” и “Крайслериана”.
Със завръщането на Роберт и Клара от Русия “Лайпцигската” зала приключва своя разказ. Последните експонати в нея са портретите на Глинка и Рубинщайн, една рисунка на Кремъл от ръката на Шуман и три негови стихотворения, посветени на Москва.
“Дрезденската” зала ни среща с тревожен сигнал за здравето на Роберт: причина за преселването на семейството в саксонската столица са зачестилите симптоми на нервна преумора у композитора. “…Лайпциг е твърде шумен град” – отбелязва Клара в дневника си – “а Дрезден е красив и спокоен. Роберт се нуждае от тишина…” За да намали напрежението в своята работа, Шуман прекратява публицистичната си дейност. Зелените паркове на Дрезден внасят ведрина в ежедневието му, той се чувствува добре. Тук семейството живее по-уединено, общува почти само с хора на изкуството – писатели, художници и музиканти. Между последните е и Рихард Вагнер, който по това време е диригент на придворната опера.
В Дрезден Шуман създава своята Втора симфония, операта “Геновева”, голяма част от “Сцени из Фауст” от Гьоте.
През май 1848 г. избухва голямото Дрезденско въстание, в което Вагнер взима активно участие на барикадите и след потушаването му емигрира в Швейцария. Вдъхновен от общия подем на борбата, Шуман композира четири марша, три големи хорови творби и няколко песни. Но разстроените му нерви не издържат физическия шум на събитията и той временно се уединява в тихите околности на Дрезден.
Междувременно Шуман получава покана за работа като музикален директор на гр. Дюселдорф.
Преминаваме в последната, “Дюселдорфска” зала. Тя съдържа изключително ценни, но относително по-малобройни материали, тъй като престоят на композитора в този град е твърде кратък.
Тук Шуман създава своята Трета, наречена “Рейнска” симфония, Концерта за виолончело и оркестър, песенния цикъл по стихове на Мария Стюарт и др.
През ноември 1853 г.младият 21-годишен Брамс посещава съпрузите Шуман и им се представя като пианист и композитор. Дълбоко проницателната мисъл на зрелия майстор веднага оценява гениалната надареност на младия човек и въпреки дългогодишното си оттегляне от публицистиката, отново посяга към перото: “Брамс е този, който исторически трябваше да дойде” – пише Шуман със същата непогрешима увереност, с която преди 20 години бе преценил Шопен.
Едно концертно турне в Холандия донася на композитора и Клара истински триумф, но здравето му започва очебийно да се влошава: случаите на внезапно изпадане в дълбока тиха меланхолия зачестяват и на 24 февруари 1854 г., напуснал незабелязано дома си, Шуман се хвърля в Рейн. Спасен от рибари, след отзвучаването на пристъпа той сам пожелава да постъпи на клинично лечение, но въпреки всички грижи умира на 29 юли 1856 година…
“… Вълнува ме всичко” – бе писал някога Шуман – “политика, литература, хора. Върху това по своему аз размишлявам, а то намира после израз в музиката ми…” Звучащи удивително съвременно, тези думи отразяват най-истинно дълбоко човечната, вечно млада и актуална същност на неговото изкуство.
Успехи в живота на Шуман не липсват. Но приживе той далеч не получава дължимото му като творец признание. В негово лице обществеността е уважавала предимно големия музикант-мислител, доктор “онорис кауза” на Университета в Йена, човека с всестранна ерудиция, владеещ 2 класически и 4 съвременни чужди езика и – не на последно място – благородния, високо етичен характер. Композитора, обаче, малцина са смогнали да дооценят. Големите новатори рядко са бивали напълно оценени от своята съвременност…
Но не след дълго светът догони изкуството на Шуман. Днес цялостното му композиторско и доктринерско дело е културно достояние на човечеството. Неговите клавирни, камерни и симфонични творби съставляват една от най-често изпълняваните части на световния репертоар.

Посетителят напуска къщата музей на Роберт Шуман с чувство на особена обогатеност. Наистина, обогатени се чувствуваме при всяка среща с паметници на културата, но не винаги отнасяме със себе си и усещането за ЖИВА връзка с нещо, което исторически принадлежи на миналото. Тук посетителят придобива усета, че е бил в личен контакт с композитора, който при всичката си мълчаливост сам му е разказвал за живота и средата си и му е доверил нещичко от съкровените си творчески тайни… И той ни става по-близък, ние го обикваме още повече и неговата възвишена музика зазвучава още по-вълнуващо в душите ни.