Музикалните вторници в з. БИАД – концертна панорама на камерните изкуства, предложиха на 8.06 един нетрадиционен концерт на столичната музикална публика, включен  в рамките на 52-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици”. Беше истинско събитие сонатната вечер на Анелия Господинова – пиано, и Атанас Карафезлиев – тромбон. Твърде епизодични са подобни концерти, а тяхната нетрадиционност привлича интереса на широката публика, на професионалните изпълнители и музикални педагози. Очакванията на присъстващите в залата бяха оправдани, а искрените аплодисменти бяха една малка отплата за великолепното музициране, което изпълнителите им подариха!

         Имената на колегите от сонатната формация са отдавна известни в музикалния свят и винаги предизвикват с появата си на афишите предусещане за творческо постижение и среща с голямо индивидуално майсторство. Този път, със завладяващото си изпълнение, те поведоха публиката към естествена съпоставка на музикалните ценности на съвременната немска и българска музика. Една много тежка програма от 4 сонати: Херман Амброзиус, Васил Казанджиев, Паул Хиндемит и Филип Павлов, с премиерно изпълнение на първата от тях, предложиха нетрадиционна среща с композиторско творчество и с рядко изпълняван репертоар, поради значителните изпълнителски трудности, които творбите съдържат и в двете си виртуозно разгърнати инструментални партии.  

         Атанас Карафезлиев продължава традицията при всяко своя поява на сцената да предлага премиери на ново творчество. Сонатата на Херман Амброзиус носи типичните белези на късния романтизъм в линеарното разгръщане на мелодизма във всички части на произведението и в наситеността на хармоничната тъкан с пластична акордика. Плътността на фактурата се поддържаше от разгърнатата клавирна партия, която не се натрапваше в партньорството си с тромбона, а създаваше красиви звукови пространства за развитието на тематичната образност в неговите разнородни регистрови проявления.

Тематичната образност във втората част на сонатата беше поверена на една характеристична сордина, чийто избор създаде красива скерцозност на тромбоновия звук и впечатление за гротеска в музикалната съдържателност.   

Изпълнението на Карафезлиев предложи като цяло чудесни пластични звукови встъпления във всички регистри, техническа перфектност, елегантно фразиране  и естествено развитие на динамичните нюанси. Партньорството му с Господинова, във всеки един момент от развитието на многочастния сонатен цикъл, носеше усещане за абсолютно единомислие и равностойност при изграждането на убедителна творческа интерпретация.

В контраст с предходната творба, сонатата на Васил Казанджиев предложи композиция, изградена със съвременна насоченост към звука и в нетрадиционен подход към неговото пространствено формиране, употреба на конкретна композиторска технология при развитието на съдържателността и на нейната драматургия, разнородни интервалови съчетания в неочаквана последователност или скокоообразност, сложна за контрол ритмична палитра и изключително многообразие от щрихи. Една характелна творба за неговите авторски търсения в камерната музика, наситена с творческа свобода при третиране ролята на инструментите в тяхната индивидуалност и своеобразие. Композиторската трактовка беше убедително защитена като интерпретационна концепция и впечатли слушателите с техническото съвършенство на изпълнението.

Сонатата е посветена на Карафезлиев и носи сериозна инструментална проблематика във всичките й аспекти. Тя вече има своята реализация като звукозапис в БНР от двамата изпълнители в концерта и със сигурност ще се впише между най-добрите постижения на български камерни ансамбли на съвременно композиторско творчество.

Необявените в програмата на концерта няколко минути за отдих на тромбониста бяха предоставени на Господинова, която интерпретира Прелюд и фуга в С dur от Йохан Себастиан Бах. (Такава е съдбата на клавирния камерен изпълнител – стъпи ли веднъж на сцената няма повече шанс да се отдели от нея.) Тази интермедия не влезе в противоречие със съвременната насоченост на сонатната програма, а музиката на Бах доказа, че голямото музикално творчество е недосегаемо от проблеми на времето и различия на музикалните стилистики.

Може да предположим, обаче, че връзката между Баховото творчество и това на Паул Хиндемит, представяна често в изследванията на световното музикознание, е повлияла за конкретното творческо решение в концерта, преди изпълнението на неговата тромбонова соната. В нея се откриват множество примери за свързаност с барокови образци, индиректно фиксирани в музикалния тематизъм, в линеарното развитие на инструменталната фактура и в употребата на конкретни композиторски техники от това време.

Въпреки композиторските предпочитания и обвързаности, в разгърнатия четиричастен сонатен цикъл се откроява характерния за Хиндемит специфичен музикален език, който е емблематичен за съвременната немска музика и е предвестник на новите посоки на композиторски търсения.

Тази творба е сериозно предизвикателство към двамата изпълнители, защото предлага инструментална проблематика от най-високо изпълнителско ниво. Публиката се наслади на една вдъхновена интерпретация, която отразяваше по най-убедителен начин авторската стилистика, на звуковата атмосфера – разгърната в поредици от контрастни динамични нюанси. Художественият „разказ”, осъществен от изпълнителите,  удовлетвори желанията и на най-претенциозните професионалисти-слушатели и в нито един момент не даде повод за съмнение в инструменталната перфектност на сонатното дуо.

Оценката за последната творба, включена в концерта – моята Скерцо-Соната, оставям на колегите от аплодиращата публика. Мога само да подчертая, че причината да създаваме конкретно композиторско творчество са такива великолепни изпълнители като Атанас Карафезлиев и Анелия Господинова!

От името на възторжената публика: – Благодарим ви за вдъхновяващата сонатна вечер, която ни подарихте!