Някак неочаквано дойде вестта за кончината ѝ. Въпреки, че ние, нейните ученици знаехме, че не е добре, понесла за кой ли път поредния житейски удар със загубата на близки роднини.
През последния месец се надявахме отново да успее да запази волята и борбеността си за живот. Целият ѝ жизнен път е низ от нелеки съдбовни моменти където само изключителният ѝ стоицизъм показваше на всички около нея, че истинската личност, съхранила високи морални критерии и вяра в доброто и предопределеното, може да преодолява жестоките трагични събития.
Една от най-талантливите ученички на проф. Мара Петкова, още 19 годишна Савка Шопова поема отговорния път на концертиращия артист в България. Да припомням ли годината – 1950. Току що отърсилата се от войната и новата, наложена ѝ политическа ориентация страна ни не е била най-благодарното място за сценична кариера. Заедно със съпруга си, забележителния учен Калчо Марков се налага да живеят в ограничения, но това само създава допълнителен устрем у младата пианистка, която след няколко успешни години като солист се ориентира към камерната музика.
Не ми се иска да преразказвам богатата ѝ творческа биография. Има прекрасна книга, която за щастие на всички нас излезе, съставена от нейната ученичка Ермила Секулинова, която интервюира и блестящо разказва творческата и житейска сага на Савка Шопова. Там може да намерите всички големи музиканти от целия свят, с които е свирила, незабравимото дуо с Гинка Гичкова и още и още……
Всички ние, нейните студенти бяхме дълбоко впечатлени от невероятната вътрешна сила и авторитет на нашата професорка. Савка Шопова беше невероятен пример на висок професионализъм, безкрайна отдаденост към педагогическата работа, издигането на клавирния съпровод в кауза, която съпътства целия ѝ живот и на която кауза тя посвещава всички свои следовници.
До есента на миналата година, проф. Савка Шопова организираше традиционния семинар на Сдружението на акомпаняторите и непрекъснато дискутираше възможностите за подобряване на условията на труд на всички колеги, които “невидимо” са винаги до своя партньор на концертния подиум.
Тя беше удостоена с “доктор хонорис кауза” на Музикалната Академия. Звание, което дълбоко ценеше и заслужаваше. Като част от ръководния екип на НМА, тя вдъхваше респект, но и сигурност, че всичко, за което е поела ангажимент, ще бъде осъществено.
Колко ли от всичко, което изброих представлява ценност днес, времето на парите, на бързата, но лека и повърхностна кариера. И все пак, това, което тя оставя след себе си, тази светла, благородна и аристократична пътека ще е пример както за нас, нейните възпитаници, така и за поколенията, които не са, или няма да могат да имат жив контакт с нея.
Но остават звуковия фон на прекрасните ѝ изпълнения, остава лекия и увлекателен разказ, публикуван в книгата за нея. Той ще напомня, че България дава на света личности, с които всяка една световна култура може да се гордее.
Благодарни сме, че сме я познавали, че сме черпили от нейните знания, нейната култура, нейните житейски съвети.
Светъл път проф. Шопова! Там където сте сега, ще донесете много музика, много обич, много всеотдайност!

]