Сигурно една част от Вас ще възкликнат – “Защо точно той?”. Други-точно обратното- “Именно той.” Човекът, който със странната си външност и поведение разрушава възприетия от обществото образ на класическия музикант, като строг, вглъбен в изкуството си човек във фрак и безупречни класически черни обувки.
С многобройните си изяви на само в класиката, а и в дружи жанрове- джаз, етно и т.н., Найджъл Кенеди е доказателството, че големият талант не е важно как изглежда, а какво възпроизвежда с пръстите и инструмента си.
Ще се постараем да изберем именно класическите записи и то тези, които впечатляват с дълбочината на интерпретацията си, в които ефектът на външността най-малко влияе на ефекта върху публиката, която в днешно време става все по-разнородна и възприема преди всичко шоуто на този, който пред нея, независимо дали е поп, рок или класически музикант.
Като първи запис нарочно избираме цигулковия концерт от Брамс. Един от последните романтици на деветнайстото столетие, не само в музикално стилистичната си плоскост, а като цялостно излъчване, с неподражаемата носталгия към романтиката, която струи от късните съчинения. Този концерт е мерило не само за висше техническо майсторство, но преди всичко за музикантска зрялост и способност за разкриване на най-тънките и неизписани в партитурата нюанси. Струва ми се, че Найджъл Кенеди успява да докосне истински тези най-тънки нишки, особено във втората част. Посвещаваме месец декември на неговото неоспоримо майсторство и бляскав талант. В края на тази месец, големият цигулков майстор ще навърши 60 години. Добре е всички да прочетат и вникнат в неговите думи, които обхващат визията му за изкуството като цяло.

http://www.ploshtadslaveikov.com/najdzhal-kenedi-ne-ubivajte-nasladata-ot-brams-i-betoven/

Един от най-магичните цигулкови концерти, в които “виждаме” и усещаме Севера в неговата скрита мощ, красотата на белите нощи, неумолимостта на снежната стихия, невероятния фински пейзаж, който те обгръща чрез тази патетична и на момент едва сдържана романтична емоция. Творба, която талантът на Найджъл Кенеди пресъздава без излишни “залитания”. Всичко е естествено, “излято” на момента и то със завидна инструментална свобода.

Един от най-обичаните от публиката концерти, творба която дава началото на серия от най-значимите романтични инструментални концерти. С прекрасната си мелодия, която подема първата тема на първата част на концерта, с лиричните епизоди, в които интимността и нежността на ранната романтика имат неподправена красота, с яркостта и контрастността на драматургията, това произведение се превръща в еталон. Найджъл Кенеди го свири с романтична освободеност и приповдигнатост, виртуозитет и мащабност.

А ето и един друг стил, в който се изявява Найджъл Кенеди и в който го познават по-голямата част от неговите почитатели: