ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Георги Еленков



Второ издание на Международния конкурс за камерно пеене „Панчо Владигеров“ – Шумен, 2018

Публикуваме с радост материала на младия хоров диригент Георги Еленков, асистент по дирижиране и продуцент вокална музика в Българското Национално Радио.
Радваме се на неговия аналитичен и нестандартен поглед към второто издание на конкурса за камерно пеене на името на Панчо Владигеров. Приятно четене!

В гр. Шумен от 8-и до 13-и октомври се проведе второто издание на конкурса за камерно пеене „Панчо Владигеров“ – една изключително ценна инициатива на едноименната фондация, създадена преди 25 години и основана на стремежа за запазване и популяризиране на творческото дело и идеи на забележителния български композитор. В богатия спектър от изяви на фондацията, като „запазена марка“ през годините се утвърждават провежданите конкурси на името на Панчо Владигеров. Те имат своето място в културния календар на България, имат история, която се създава от успехите на младите пианисти, цигулари, а вече и певци.
Конкурсът „Панчо Владигеров“ в неговия вокален формат е изключително специфичен по отношение на репертоар и интерпретация, които го отличават от популярните оперни конкурси. А мястото му сред Шуменските международни конкурси е напълно оправдано заради многообхватното и разнообразно в жанрово отношение творчество на Панчо Владигеров. Чрез него се популяризира песенното наследство на българския класик, а също българското камерно вокално изпълнителство, което като че ли в последно време няма много устойчиви полета за изява.
Международното жури на конкурса, както и на предходното пилотно издание, бе с председател емблематичната българска певица Александрина Милчева. Трябва да се признае, че организаторите едва ли биха могли да възложат тази отговорна позиция на по-квалифициран професионалист. Освен факта, че примата е от Шумен и че е изградила впечатляваща международна певческа кариера не само в оперното, но и в сферата на камерното вокално музициране, Милчева е педагог на цяла плеяда български певци. Членовете на журито от международна страна бяха Клаудиа Виска /САЩ-Австрия/ – певица с над 75 оперни и оперетни роли, но и с редица камерни концерти, професор в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, както и Джон Грос /САЩ-Австрия/, пианист. Знаково е присъствието на Павел Герджиков – изпълнител, режисьор, педагог, оставил в съкровищницата на българската музика звукозаписи на изключителен брой български вокални опуси, повечето от които премиери. И не на последно място, проф. Нико Исаков – декан на вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Позволих си един съвет към организаторите – в тази комисия освен изпълнители – педагози (певци и пианисти) в бъдещи издания да бъда включен също импресарио или продуцент – хора, чийто поглед върху кандидатите не се основава толкова на вокалните способности и степен на усвояване на техники на последните, а ги разглежда като завършени артисти. Те, грубо казано, биха оценили изпълнителите като културен продукт, който може да бъде продаден. А колкото и да е трудно да го признаем, не е ли за младите кандидати тази оценка една от най-важните?
Начало на международния конкурс постави концерт на вокалната формация BELLA VOCE /Елена Механджийска-сопран, Мария Яковчева-сопран, Росица Павлова-Инджева-мецосопран, Стефани Кръстева-сопран и пианистката Мария Илиева/ и поканените гост-изпълнители Емил Павлов-тенор и Петър Данаилов-баритон. Едно изключително подходящо начало, предвид насочеността на конкурса, тъй като формацията, може би единствена у нас по рода си, от години целенасочено работи в сферата на камерното музициране, като същевременно търси различни пътища да го направи атрактивно (в добрия смисъл на думата). Подборът на пиеси, обединени от общ стил в спектакъла, озаглавен „Времето на Амадеус“, редуващите се контрастни състояния, породени от смените на характер, тембър и цветове, бяха драматургично обединени от режисьора Петко Бонев. Със средствата на техническото оборудване на залата в Народно читалище „Добри Войников“ той успя да свърже отделните номера и да акцентира различни детайли в отделните пиеси, което остави усещане за една цялостна композиция.
Трябва да се признае нелеката задача, поставена пред участниците в конкурса. Изискванията, разделени в 3 отделни тура обхващаха такъв репертоар, че кандидатите трябваше да демонстрират не само разнообразна вокална техника, но и задълбочени познания за различни музикални стилове, които биваха съпоставяни доста концентрирано. До финалния тур журито допусна общо седем кандидати – двама в категория мъже и петима в категория жени. Прозвучаха вокални цикли от Рихард Щраус, Мусоргски, Дебюси, Дворжак, Шуман. Един неимоверен труд на певци и пианисти, който за щастие бе записан документално от Българското национално радио и ще остане както в звуковия фонд на националната медия, така и в архивите на конкурса.
В категория мъже първа награда получи Михаил Михайлов – тенор. Бих добавил – една безапелационна победа, което личи от неприсъдената в категорията втора награда. Напълно повърхностно би било неговото представяне да се опише само с красотата на тембъра. Защото тя бе една съпътстваща наличност на забележителната музикалност, усещането за стил (особено ярко това се забеляза на I тур, където тенорът изпълни арията Ich will nur dir zu Ehren leben от Коледна оратория на Й.С.Бах), кристалното произношение (особено на немски), майсторски овладяните техники на mezza и sotto voce и най-вече пълноценното изграждане на разнообразни контрастни образи и състояния (не без вещото партньорство на Боряна Ламбрева на пианото). Съвсем заслужено дуото бе премирано и с наградата за най-добро изпълнение на песен от Панчо Владигеров. Трета награда в категорията пък бе присъдена на Боян Савов (пианист Боряна Ламбрева). Едно уверено представяне на младия музикант с много подходящо подбран репертоар, който обаче певецът поднесе някак еднопланово, без да демонстрира богатата палитра от цветове, която камерният вокален жанр предоставя и изисква.
В категория жени битката бе истински оспорвана. Всички участници, достигнали до III тур бяха много добре подготвени. Заслужава да спомена дори некласираната сред наградените Пламена Гиргинова, която, акомпанирана от Боряна Ламбрева, изпълни (с изключение на една песен) един от най-сложните вокални цикли на Рихард Щраус, оп. 68 по текстове на Клеменс Брентано. Първа награда в категорията завоюва мецосопраното Петя Петрова (Боряна Ламбрева на пианото). Не само заради опита, който притежава (Петя е доказан професионалист със сериозни постижения през годините), тя впечатли журито и публиката в залата с артистичността си. Всичко при нея бе наситено със смислово съдържание и бе в услуга на изграждания драматургичен образ, отсъстваха просто изпяти тонове и фрази. Без костюми и грим залата бе въвличана в микроспектакъл от образи, състояния, дори диалози. А колко е подходящ цикълът Детская на Мусоргски за това! Втората награда получи Мария Ирел (на пианото Татяна Божко). Непозната за българската публика, тъй като учи в чужбина (в момента в Манчестър, Великобритания), певицата истински заинтригува с топлия си тембър и умение да изгражда дългите вокални линии. Светлана Иванова, която за своята интерпретация на цикъл от Клод Дебюси получи наградата за най-добро изпълнение на произведение от френския импресионист, подели третата награда в категория жени с единствената чужденка сред участниците, певицата Пейксин Ли. Най-впечатляващо, според мен, бе представянето на певицата от Сингапур във втория тур, където заедно с Петър Карагенов на пианото (с когото, междувпрочем, завоюваха и специалната награда за камерно дуо) представиха най-разнообразен конкурсен репертоар. Това усещане създаде присъствието на една от поемите по текстове на Марина Цветаева от Алфред Шнитке с експериментално-колористичните елементи в клавирната партия, както и композицията от сингапурския композитор Америк Гох, включена тук според условията на конкурса. Известна изненада за мен е присъждането тъкмо на г-ца Ли специалната награда за изпълнение на песен от Панчо Владигеров, но явно комисията е оценила положително усилията на певицата да интерпретира песен на български език.
Специално внимание е необходимо да се обърне на асоциираните на конкурса пианисти Татяна Божко и Боряна Ламбрева. Защото онова, което се чу в залата на прослушванията е резултат не само на професионализъм, но на неимоверен труд. И докато г-жа Божко е музикант, чиято практика е съсредоточена най-вече в сферата на инструменталния съпровод, то Боряна Ламбрева е търсен партньор в почти всички вокални проекти, които се случват у нас. Работата ѝ с певците – участници в конкурса започва месеци преди самото състезание и това се усеща. Клавирната партия, която тя изпълнява не просто съ-провожда певеца, а му партнира, диалогизира, допълва, а нерядко дори провокира да се изяви – с темпото и характера, които задава, със спецификата на щриха, с усета за стил. Неслучайно Ламбрева е съ-носител на първите награди и в двете категории.
В заключение бих искал да отбележа безпроблемното протичане на конкурса, заслугата за което е най-вече на изпълнителния директор на фондация „Панчо Владигеров“ Диана Дечева и на сформирания от нея екип. Участниците във всеки момент знаеха кога трябва да се явят за прослушване, кога имат време за разпяване или за акустични репетиции. Дългогодишният опит в организирането на международните и националните конкурси за пианисти и цигулари, превърнали гр. Шумен в емблематично място за камерно музициране на млади музиканти от цял свят е изключително ценно и само можем да сме благодарни за приютяването на вокалната музика в това семейство. Спокойствието не успяха да нарушат дори спорадични реакции на някои членове на журито, които си позволиха във време на явяване на определени участници звучно да изразяват мнение по отношение на тяхното представяне, което, доколкото разбрах, ясно се е чувало и на сцената. Това е, само по себе си, нелоялно на подобен форум, особено когато голяма част от кандидатите не крият в биографиите си, поместени в книжката на конкурса, че са ученици на един или друг от журиращите. Но, убеден съм, такива проблеми ще изчезнат в бъдеще, тъй като в крайна сметка не е най-важно кой ще вземе награда, а колко млади музиканти си успял да увлечеш да участват, да работят, да надскачат себе си. А на това издание те не бяха много…

Уникални посетители: 774