ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Избрано
Рудолф Щайнер



Връзката между живите и мъртвите
Събр. съч. 168
превод от немски: Христо Маринов

Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
Цюрих, 10 октомври 1916 г.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.?“ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
Въпреки това духовната наука е нещо безкрайно живо, нещо, което може да стане живо чак до най-външните практически дейности и това трябва да се случи в течение на времето. Бих искал да разясня това с помощта на конкретен пример. Ще разясним нещо чрез духовната наука, нещо, което познаваме добре, и искаме да покажем как, разглеждайки го живо, то постепенно оживява.
Повечето от нас често са чували и знаят, че нашата епоха е предшествана от така наречената четвърта следатлатска културна епоха, в която най-значимите народи са били гърците и римляните, че следващите столетия до 14.-15. век са били все още импулсирани от тази четвърта следантлантска културна епоха и че след 15. столетие живеем в петата следатлантска културна епоха. В тази епоха сме инкарнирани сега и в този културен период човечеството ще живее още много столетия. Също така знаем, поне повечето от нас, че в четвъртата следатлантска, гръцко-римската културна епоха чрез всичко, което представлява външна култура и работа, се изгражда така наречената разсъдъчна душа и че настоящата задача е да се изгради съзнателната душа.
Какво означава това: да се изгради съзнателната душа? Правилно разбрано, това абстрактно твърдение съдържа съдбата на човечеството за цялата пета следатлантска културна епоха. Различните народи от тази пета следатлантска културна епоха трябва да работят заедно, за да изградят съзнателната душа. Всички житейски условия и обстоятелства изразяват това. Ако разглеждаме правилно живота, навсякъде се потвърждава истината, че нашето съвремие има задачата да развие съзнателната душа. Целият човешки живот е бил различен в предходната гръцко-римска епоха, в зависимост от нивото на развитие на разума и чувствата, което е преминало човечеството в следатлантското време. Разумът трябва да се разбира в по-широк смисъл. Днес той не е достатъчно изяснен. Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха. Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие. Това е напълно различно. Те не са култивирали естествения разум по същия начин, по който е необходимо да го прави съвременният човек и по който става все по-необходимо да го прави през петата следатлантска културна епоха. Tогава той се e развивал като естествена способност. Израствайки в нормални условия, даден човек в една инкарнация или e притежавал разум, или не. Като в последния случай това се е считало за нещо болнаво, във всеки случай нещо абнормно, необичайно.
Същото е било положението с душевно-чувственото. Съобразно характера на тази четвърта следатлантска културна епоха се развива и душевно-чувственото. Когато един човек се е изправял срещу друг човек, той е знаел – историята разказва малко за това, но нещата са точно такива, – той е знаел как да се настрои спрямо другия човек. Съществува една особено голяма разлика между хората от по-ранните столетия до 15. век и съвременните хора. Хората от по-ранните столетия не са подхождали едни към други с такава липса на интерес, както често това се случва днес. Днес се нуждаем от известно време, когато срещнем някого, за да се сприятелим. Трябва да знаем повече неща за другия, за да можем да му се доверим. Това, което днес се постига след дълъг период от време, а често и не се постига, когато се срещат хора, се е получавало мигновено в по-ранните столетия, а именно в гръцко-римската културна епоха. Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо. Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек. Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава. Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава. Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи. Печатарското изкуство, способствало толкова много досега и което ще продължава да способства установяването на безличните отношения, принадлежи на петата следатлантска културна епоха. И съвременните условия са такива, че принципно връзки, които са установени спонтанно, не биха могли да са от полза. И в тези модерни условия хората могат да се обръщат едни към други по един все по-безличен начин.
Човечеството се развива така, че сега вече не притежава завършена непосредствена душевност, не притежава завършения проницателен разум, а подтиквано от съзнателната душа, то развива нещо, бих казал, много по-разграничаващо се, по-индивидуално, насочено към егоизма, към човешката самота в собственото тяло, отколкото това е било по времето на разсъдъчната душа. Чрез съзнателната душа човекът става много повече отделен индивид, отшелник, странстващ през света, отколкото е бил чрез разсъдъчната душа. И това е най-важната характеристика за нашето съвремие, която все повече ще се утвърждава, а именно че хората ще се затварят в себе си. Отличителен белег на съзнателната душа е затваряне в себе си от другите хора, все по-изолиран живот. Оттук произтича огромната трудност да се правят запознанства и най-вече да се печели доверието на другите. Нужен е период от време за опознаване, преди да се изгради някакво доверие между хората.
Какво трябва да се постигне чрез всичко това? Това бихме могли да разберем най-добре, когато отдадем необходимото внимание на определена духовно-научна мисъл, която гласи: така, както се срещаме в живота с други хора, не е случайно, наистина не е случайно. Житейските пътища ни водят към срещи с определени хора, а с други ние не се срещаме. Това обаче се дължи на действието на кармата на отделните хора. Нещата стоят по този начин, защото сме навлезли в един период на развитие на човечеството, който е довел до кулминационна точка по-ранното кармично развитие на хората. Помислете колко по-малко карма са били натрупали хората в по-ранните времена на земното развитие! Всеки път, когато се инкарнираме, се изгражда нова карма. Първоначално хората е трябвало да влизат във взаимоотношения на земята, без по-рано да са били заедно, и да създават нови връзки. Но постепенно, благодарение на факта, че се инкарнират отново и отново, влизат в такива взаимоотношения, че по правило ние не срещаме човек, с когото да не сме били в някаква връзка в една или друга по-ранна инкарнация. Благодарение на едно или друго, което сме направили в предишни инкарнации, встъпваме в отношение с хора. Изглежда „случайно“, че срещаме даден човек. Истината е, че причината за това се намира в по-ранни инкарнации, когато вече сме срещали дадени хора, когато се е създала силата, по определен начин отново да срещнем тези хора.
Сега затворената в себе си съзнателна душа може само да се развива – и това развитие трябва да се случи в нашата епоха, – когато се отдава по-малко значение на случващото се в настоящето между отделните хора, отколкото на това, което човек изгражда вътрешно, в самота, което се съдържа в него като резултат на предходни инкарнации. В гръцко-римската епоха е било така, че щом се срещнат двама души, те получават непосредствено впечатление един за друг, което оказва мигновено влияние. Сега, когато се срещаме, за да може да се развива по-изолираната в човека съзнателна душа, нещата трябва да изглеждат повече така: даден човек среща друг човек; движещият фактор между тях трябва да бъде това, което в единия или другия човек се проявява като резултат на по-ранни инкарнации. Това отнема повече време от непосредственото запознанство, бих казал, от пръв поглед. Хората трябва постепенно, чрез чувството, инстинктивно да осъзнават какво са преживели с другия човек. Към това призоваваме днес: да се опознаваме и да изглаждаме противоречията си, дължащи се на нашата индивидуалност. защото това опознаване, това изглаждане на противоречия се дължи на факта, че все още несъзнателно, инстинктивно се надигат реминисценции, последствия от по-ранни инкарнации. съзнателната душа може да се развива само когато човек изгражда с други хора връзки, които са плод на същността му. Докато разсъдъчната душа се е развивала повече чрез непосредствените запознанства.
Това, което охарактеризирах сега за петата следатлантска епоха, се намира едва в своя начален стадий. Все по-трудно ще става за хората, докато тече петата следатлантска епоха, да установяват правилни връзки помежду си, защото за това се изискват вътрешно развитие, вътрешна активност. Те вече са започнали. но каквото е започнало, ще продължи да се разпространява, ще става все по-интензивно. Колко трудно е днес за хората, събрани заедно от кармата, да се разбират непосредствено, защото вероятно поради други кармични отношения не откриват силата да си припомнят инстинктивно всички връзки, произтичащи от по-ранни инкарнации! Хората се запознават, обичат се. Това се дължи на определени действия от по-ранни инкарнации. Но други сили се противопоставят, когато се надига подобна реминисценция, и те се разделят. И не само хора, които се срещат по този начин в живота, трябва да проверят дали това, което се надига в тях, наистина е достатъчно за изграждане на дълготрайна връзка, но и все по-трудно става синовете и дъщерите да разбират бащите и майките, все по-трудно става родителите да разбират своите деца, все по-трудно се разбират роднините. Взаиморазбирателството става все по-трудно, защото става все по-необходимо хората да обръщат внимание на това, което носят кармично.
Вие виждате каква перспектива от негативен вид се изразява в петата следатлантска епоха – липсата на взаиморазбирателство между хората. Това обаче ни призовава ясно да погледнем изискването за развитие: да не искаме да живеем съноподобно в мрака. Защото това изискване е от огромна необходимост. Ако в петата следатлантска епоха не беше станало трудно това взаимоопознаване, тогава нямаше да може да се изгражда съзнателната душа, тогава хората трябваше да живеят повече в общности. Тогава не би могло да се развива индивидуалното на съзнателната душа. Така че това трябва да се случва, хората трябва да преминат през това изпитание. От друга страна обаче, трябва да се има предвид, че ако се запази само този негативен аспект в условията на развитие на петата следатлантска епоха, в човечеството на сегашната епоха ще възникват все повече войни и крамоли. Така ние инстинктивно виждаме да се проявява известно количество от нужди в тази пета следатлантска епоха, но тези нужди трябва все повече да се осъзнават. И представянето им е една от задачите на духовната наука за петата следатлантска епоха.
Имам нужда да назова само едно нещо, за да ни стане ясно как трябва да се търси средство за една от настоящите злини, за трудността на взаиморазбирателството. Трябва само да кажа, че е необходимо, при това напълно съзнателно, тъй като живеем в епохата на съзнателната душа, все повече да се пробужда интересът в настоящата епоха към социалното разбирателство. Който правилно е изучавал същността на Древна Гърция и Рим, знае, че индивидуализмът тогава не е бил толкова развит, колкото сега в европейското или изобщо в зависимото от европейското американско общество. Това може да стане ясно, ако сравните човека – за да може да се сравнява, може да се вземат радикални сравнения – с даден животински вид. Защо един животински вид живее в определени граници, хармонично? Защото той е предопределен за това чрез своята групова душа, чрез своята родова душа. Това е присъщо на животинските видове и е в реда на нещата. Те обаче също така не могат да надраснат този етап на развитие, докато човекът трябва да продължи да се развива. Всеки отделен човек трябва да развива своята индивидуалност и особено в съвременната епоха на съзнателната душа развитието на индивидуалността се явява една от главните задачи. В гръцко-римската епоха все още се забелязват следи от елемента на груповата душа. Ние откриваме все още обществен ред, който представлява сам по себе си фиксирана структура, изградена повече чрез морални сили. Но в петата следатлантска епоха тази структура постепенно ще се разпадне. Тези следи от елемента на груповата душа, които са налични все още в четвъртата следатлантска епоха, трябва да изчезнат в петата следатлантска епоха, защото губят своето значение. За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество. И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране. Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология. Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните темпераменти и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен темперамент, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия темперамент. Ще съществуват хора, които ще имат дарбата да обучават други хора, които са готови да се учат: „Погледнете внимателно, има такъв тип човек, има и друг тип човек, към единия трябва се подхожда по един начин, към другия – по друг. Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
Каква форма на социално разбиране сме имали досега? Досега сме имали абстрактни идеали, всевъзможни абстрактни идеали, свързани с националното благосъстояние и човешкото щастие, имали сме и различни форми на социализъм. Ако такива социални идеали действително се въведат в практическия живот тук или там, се вижда, че те не могат да сработят. Това, за което става дума, няма абсолютно нищо общо със създаването на секти или общества с определени програми. Става въпрос за разпространяването на познания за човека, които ни дават възможност да разберем правилно развиващия се, растящия човек, да разберем правилно детето, действително да разберем как се развива собствената му индивидуалност. По този начин се учим да приемаме живота така, че когато чрез кармата срещнем даден човек, с когото осъществяваме връзка, да развиваме правилна, дълготрайна връзка, връзка, която действително да бъде плодотворна за живота. Практическа психология, практически интерес към човека, това е, за което става дума. Днес човечеството има все още съвсем малък успех в тази област. Как преценяваме днес даден човек, когото срещаме? Той ни е симпатичен или антипатичен. Огледайте се около себе си и ще откриете, че в повечето случаи критерият за лично мнение се основава на базата на тази единствена гледна точка: този ми е симпатичен, онзи не ми е симпатичен, или: това ми е симпатично, онова не ми е симпатично. Предубеждения! Представяме си какъв всъщност би трябвало да бъде някой. И ако той се различава от нашата представа, започваме да го критикуваме. Не би могъл да настъпи напредък към изграждане на действителни практически познания за човека, докато не се премахнат тези предразсъдъци, основаващи се на симпатии или антипатии, и докато не се установи убеждението, че човекът трябва да се приема такъв, какъвто е.
Помислете колко често се случва днес, когато двама души се срещнат и единият предизвика у другия мигновена антипатия – последният не харесва първия – и как после всичко, което двамата правят, е оцветено от тази антипатия. Като следствие от това много често една кармична връзка бива напълно унищожена, поема в напълно погрешна посока и трябва да се чака до следващата инкарнация, когато тези двама души отново ще се срещнат. Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. На това много често не се обръща внимание. Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителен ефект упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии. Това е ужасяващо. Става дума за това, всеки един да се приеме такъв, какъвто е, и от това, което представлява, да се направи най-доброто.
Така обаче се изправяме пред проблема на институциите. Нашите институции и социални закони са такива, че често унищожават по ужасяващ начин индивидуалността на учителите. Те са станали вече такива, че реално не може да се говори за индивидуалност. Истинското разбиране на духовната наука трябва да доведе до превръщането на практическата психология и практическото познание на човека в предмет на всеобщ интерес. Това е необходимо за социалното разбиране, за да може до известна степен да се създаде противоположният полюс на трудността на взаиморазбирателството.
Това е нещото, което трябва напълно да навлезе в петата следатлантска епоха, за да може човечеството напълно да развие съзнателната душа. Хората трябва да преминават през изпитания, да се сблъскват с противодействащите сили. По такъв начин чувствата на симпатия и антипатия ще се разпалват с пълна сила и само в борбата, в съзнателната борба с повърхностните чувства на симпатия и антипатия ще може правилно да се роди съзнателната душа. Също така на социалното разбирателство между хората все повече и повече ще се противопоставят националистическите чувства и страсти, които първоначално придобиват настоящата си форма в деветнадесетото столетие, но в бъдеще ще се разразяват с още по-голяма сила. И така, както днес се проявяват тези национални противоречия, национални симпатии и антипатии, те представляват едно тежко и ужасно изпитание за човечеството, само в преодоляването на което може да възникне нещо добро. Ако тези чувства на симпатия и антипатия, родени от националистически страсти, вземат надмощие по начина, по който това се случва днес, човечеството ще може само да бленува за развитието на съзнателната душа. Защото националистическите чувства вървят в противоположна посока. Те работят срещу независимостта на човека, с тенденция да го превърнат просто в отражение на една или друга национална група.
Това е първото, което трябва да се има предвид, когато практически вникнем с душите си в иначе абстрактното твърдение, че в тази пета следатлантска епоха следва да развиваме предимно съзнателната душа.
Още нещо трябва да настъпи в тази пета следатлантска епоха, когато съзнателната душа истински се разгърне. Докато индивидуализмът в хората се развива все повече и повече, в тях трябва да настъпи определено опустяване, едно правилно опустяване на религиозния живот, когато този религиозен живот няма да се съгласува с петата следатлантска епоха, а ще остане такъв, какъвто е бил правилен за четвъртата следатлантска епоха. В четвъртата следатлантска епоха, понеже хората са били ориентирани към груповия живот, е трябвало да възникнат груповите религии. Групите е трябвало да имат общи догми, общи религиозни закони, всеобщи мисли. Но тъй като индивидуализирането чрез съзнателната душа през петата следатлантска епоха нараства все повече, става така, че това, което произхожда от груповите религии, вече няма да намира достъп до сърцето, до индивидуалната същност на отделните души. И хората просто няма да разбират това, което произлиза от груповите религии. В четвъртата следатлантска епоха хората още са можели да изучават Христос в група, но в петата следатлантска епоха Христос вече действително навлиза в отделната душа. В несъзнаваното или в подсъзнанието ние всички вече носим Христос в себе си. Но трябва да намерим начин да го разберем. Това няма да се случи чрез налагане на сухи, мъртви догми, а само ако се прави всичко възможно да се разберат различните аспекти на Христос или изобщо да се получи универсално религиозно познание, ако се прави всичко, което може да работи в тази посока. Така че в тази пета следатлантска епоха в живота все повече трябва да намира място толерантността тъкмо към религиозната мисъл. И докато в четвъртата следатлантска епоха нещата са били такива, че този, които е упражнявал религиозна дейност, е работил така, че е проповядвал определени догми и закони, в петата следатлантска епоха нещата трябва да станат напълно различни. Става въпрос за нещо съвсем друго. тъй като хората стават все по-индивидуализирани, става дума да се опитваме да разказваме на другиго това, което произлиза повече от личния ни вътрешен живот, по начин, напълно свободен от догми и догматизиране, да можем да го описваме и действително да му го поднасяме така, че той да може да развива индивидуално своя личен, свободен религиозен мисловен живот.
Догматичните религии, отделните фиксирани догми в петата следатлантска епоха действително ще умъртвят религиозния живот. Така че за настоящата епоха е правилно да се осъзнава все повече, че през първите столетия сл. Р. Х. християнството е било много по-различно, формата му е била подходяща тъкмо за хората от онова време, докато в следващите векове нещата коренно се променят. Има обаче и други религии. Ние се опитваме да разберем същността и на останалите религии, опитваме се да разберем различните аспекти на християнството. Така че предлагаме на всяка душа това, което ѝ е необходимо за нейното задълбочаване. Но не се намесваме в нейното формиране, тя трябва да бъде оставена в своята мисловна свобода, особено в религиозната област, за да разгърне тъкмо тази мисловна свобода.
Точно както в определен момент, който охарактеризирах за петата следатлантска епоха, е необходимо социално разбирателство, точно така основното изискване за развитието на съзнателната душа е свободата в областта на религията: социално разбирателство в областта на съвместния живот на хората – свобода на мисълта в областта на религията, в областта на религиозния живот.
Стремежът да се разбира все повече религиозният живот, да се прониква в него и по този начин хората да се разбират все повече дори когато всеки разгръща свой собствен религиозен живот, трябва все повече да се осъзнава, защото това е основно изискване за петата следатлантска епоха и е нещо, което човечеството трябва да придобие съзнателно чрез собствената си сила. В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха. Формите на християнството в четвъртата следатлантска епоха са били изградени въз основа на изискванията на гръцко-римската епоха. Като църковни форми, днес те не са пригодни и ще стават все по-непригодни за изявата на мисловната свобода, която трябва да се проявява все повече и повече.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
Така ние виждаме, че се води тежка битка между разгръщането на свободната мисъл и действащия от стари времена в съвременната епоха авторитет. Налице е помрачаващата страст да се изпада в заблуди благодарение на вярата в авторитета! В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка. В четвъртата следатлантска епоха човекът е имал здравия разсъдък като природен дар. Днес той трябва да се придобие, да се развие. Вярата в авторитета възпрепятства това. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета. Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно! Животното се ръководи от толкова много инстинкти, които дори действат в него по здравословен начин, лечебно, ако е налице заболяване, докато съвременното човечество се бори срещу трезвата преценка в това отношение и се подчинява изцяло на авторитета. Съвременното човечество има твърде малко желание да придобие действителни познания за здравословните условия на живот. Макар и да е вярно, че в това отношение са направени похвални усилия в различни сдружения и институции. Тези усилия трябва да станат още по-интензивни, но преди всичко трябва да се разбере как все повече се приближаваме към вярата в авторитета, как се изграждат цели теории, които впоследствие се оказват основа за укрепване на вярата в авторитета.
В областта на медицината, в областта на правото, както и във всички останали области на живота хората смятат себе си за некомпетентни и приемат само това, което им казва науката. Това е разбираемо предвид цялата сложност на съвременния живот. Но хората стават все по-безпомощни под влиянието на една такава сила на авторитета. Но систематичното изграждане на този авторитет е всъщност принципът на йезуитството. А йезуитството в католическата религия представлява само частен случай, който обаче, макар и не толкова забележимо, постепенно се разпростира и върху други житейски сфери. Йезуитството води началото си с йезуитството в църковно-догматичната област, с тенденцията за утвърждаване на папската власт, която продължава да действа от четвъртата в петата следатлантска епоха, за която тя вече не е пригодна. Но същият йезуитски принцип постепенно се пренася и в други житейски сфери. Днес можем да видим в областта на медицината едно йезуитство, което едва ли се различава от това в областта на догматичната религия. Ние виждаме стремеж към разрастване на властта на медицинската професия на базата на определена медицинска догматика. И това е същественото на йезуитския стремеж също и в другите области. Този стремеж ще се засилва все повече. Хората ще бъдат все повече оковавани в това, което им налага авторитетът. И спасението в петата следатлантска епоха ще се състои в това, срещу ариманическите противопоставящи се сили – защото те са точно такива – да се отстоява правото на съзнателната душа, която иска да се развива. Това обаче може да се случи само чрез желанието на хората, които днес не притежават естествения разум като дар, какъвто е бил случаят все още в четвъртия следатлантски период, чрез желанието на хората действително да развиват способността за разбиране и силата за трезва преценка. Развитието на съзнателната душа изисква свобода на мисълта, но тази свобода на мисълта може да се развива само в определена аура, в определена атмосфера.
Посочих Ви трудностите, които възникват в петата следатлатска епоха. Защото тя има определена посока на развитие: развитието на съзнателната душа. Но тази съзнателна душа, тъкмо защото следва да се развива като такава, трябва да се изправя пред препятствия, да преминава през изпитания. Така ние виждаме какво огромно противопоставяне се изправя пред социалното разбирателство и свободата на мисълта. Но не може да се разбере веднага, че такова противопоставяне е налице, защото в по-широки кръгове то се разглежда като нещо правилно, като нещо, което не трябва да се осъжда, а да се насърчава.
Вече обаче има много, много хора, които имат ясна визия за случващите се неща в съвременния живот: че благодарение на факта, че кармичните отношения на хората са навлезли в току-що описаната криза, е настъпил период, в който децата не разбират родителите, родителите не разбират децата, роднините вече не се разбират помежду си, народите също не се разбират. Вече има достатъчно хора, които осъзнават, че в настоящите условия може да се действа правилно само тогава, когато сме проникнати с разбиране, струящо от сърцето. Защото само от кръвта на сърцето трябва съзнателно да се спечелят импулсите за тази нова световна дейност. Това, което възниква от само себе си, води до отчуждение между хората. Трябва съзнателно да се стремим, поведени от избликващото от човешкото сърце. Всяка отделна душа се изправя пред трудности в петата следатлантска епоха. Защото съзнателната душа може да се развива само когато преодолява тези трудности.
Колко често днес може да чуем следното: „Ах, не знам какво да правя със себе си, не знам какво трябва да правя в живота.“ Това идва от неспособността на човек да проумее нуждите на сегашното време и своята позиция във връзка с тях. Това го води до физическо заболяване, до физическа неустойчивост. Правилно разбиране за това е нещото, което винаги и все по-настойчиво ще се изисква. Това, което ще се излее над човечеството, тъй като е необходимо в петата следатлантска епоха, ще представлява и опасността от душевна нищета в различни нюанси, така, както го описах в днешната лекция. Много хора виждат описаното от мен и чувстват, че е необходимо, наистина необходимо, от една страна, хората да постигнат социално разбирателство, а от друга страна – свобода на мисълта. Но днес все още твърде малко хора са склонни да използват правилните средства за постигането на целта. Защото необходимото за осъществяване на социалното разбирателство твърде често се прокламира с всевъзможни идеалистично звучащи високопарни речи. Вижте само какво се пише днес за необходимостта от индивидуален подход към подрастващото дете! Какви обстойни теории се измислят във всички възможни педагогически сфери!
Това, което е необходимо, е да се правят възможно повече позитивни описания, как хората действително се развиват, да си представим една, бих казал, позитивна история на индивидуалното човешко развитие. Когато можем, да разказваме как човекът А, човекът Б или човекът В се е развил и да подхождаме с любов към развитието на даден човек, което се разкрива пред очите ни. Преди всичко е необходимо следното: изучаване на живота, стремеж към познания за живота, не към програми. Защото теоретичната програма е врагът на петия следатлантски културен период.
Когато се формират общества, това трябва да става според изискванията на петия следатлантски културен период. Този факт означава, че членовете на тези общества са основна причина за съществуването на тези общества и че обменът на идеи между тези настроени позитивно хора трябва да носи възможно най-добри резултати. И ако се обръща достатъчно внимание на това, ще се покажат много индивидуални резултати. Какво се прави обикновено днес? Започва се с правилата и устава. Това може и да е нещо добро, тъй като външните условия го изискват. Но в нашите среди трябва да сме наясно, че да се говори за програми и правила представлява само писмено съгласие с външния свят, а това, за което става дума, трябва да бъде живот на индивидуалности в общност, да произлиза от реални човешки същества, че взаиморазбирателството е това, което е от значение. По такъв начин ще се предоставят възможностите и за петата следатлантска епоха, която ще продължи още столетия, от кръговете на онези, които имат разбиране за това, да се роди разбирането за индивидуалното развитие, за жизненоважното развитие в света, в който днес всичко се стяга в параграфи, като в ботуш за изтезание, в параграфи, закони или тем подобни. По този начин навсякъде се появяват високопарните доктрини, звучащи от катедри, от различни трибуни, доктрини, които ни наставляват как да живеем. Навсякъде виждаме доктрини, родени само от абстракции, доктрини, в които на хората се представят всевъзможни идеи и идеали. За това не може и дума да става, а само за проникване чрез пълно разбиране в конкретния, в реалния живот. Как може да се случи това?
Разбира се, с пълно право може да се възрази на казаното: „Ние обаче не сме квалифицирани да се произнасяме по тясно специализирани теми. Нека си представим само“ – ще кажат хората, – „какво трябва да учи студентът по медицина! В реда на нещата е, че той го учи, но ние не можем да го учим, не можем да учим това, което юристът трябва да учи, не можем да учим това, което художникът учи и т.н.“ Разбира се, това не можем! Няма никакво съмнение, че не е нужно да го правим. Също така не е нужно да бъдем креативни, само е нужно да можем да преценяваме. Трябва да даваме възможност на авторитета да работи, но да можем да преценяваме работата му. Това не може да се осъществи посредством експертни познания, а чрез можещото да изгражда в нас всеобхватно разбиране и сила за преценка. Това ще ни даде възможността да оценяваме нещата. Материалистическото познание на отделните специалности обаче няма да ни предостави тази възможност. Това може да се постигне чрез всеобхватното духовно познание.
Духовната наука трябва да бъде центърът на познанието. Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период. Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка. И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с духовния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и духовния свят поради факта, че навлизаме в духовната наука. И така, когато в отделни случаи застанем пред даден авторитет, ще можем да проявяваме силата за правилна преценка. Ние не трябва да имаме експертни знания, но когато авторитетът знае нещо и в отделни случаи прави това или онова, ще сме способни на правилна преценка.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост. Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа. И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
Ако ми позволите, бих искал да ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма. В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят. Това най-добре ще се разбере, ако ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно. И въпреки че днес не е възможно да се каже много, някои истини трябва да се дадат, защото хората не могат да живеят без тези истини.
От гледна точка на хората, живеещи тук, на земята, е правилно да се каже: с Мистерията на Голгота Христос встъпва в земния живот и от този момент той остава в земния живот. И от тази гледна точка можем да чувстваме като късмет за земния живот, че Христос е встъпил в него. Но сега да си представим гледната точка на ангелите – а тази гледна точка не е измислица, тя се представя на истинския окултен изследовател като нещо реално, – да погледнем нещата от гледната точка на ангелите. В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“ Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага. Ние се нуждаем от него, трябва да знаем за него, да го възприемаме чрез знанието. Това е третото, което трябва да настъпи за петия следатлантски период.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха. В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание. Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията. Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство – свобода на мисълта – духовно познание. Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга, изложена на една витрина, която си купих. В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства. Посочва се колко много е постигнато в съвременния свят, колко много, което прави живота удобен и лесен. Разказва се как под въздействието на определени удобства, като парата и електричеството, животът се превръща в наслада. После се подчертава едно нещо. Подчертава се как съвременният човек е започнал да води забързан и бурен живот, какъвто в по-ранни времена не е бил възможен, как този живот е станал по-богат и пълноценен. Всичко това е описано с един вид искрена радост. Подчертават се изключителните постижения на съвременния свят в сравнение с тъмния, тъжен и инстинктивен живот на по-ранните времена. После се описва правилно това, което вече означих като трудностите на петата следатлантска епоха. Само че не се разбира, че това произлиза тъкмо от тази особеност на петата следатлантска епоха и нейното изискване: формирането на съзнателната душа. Това изобщо не се забелязва, въпреки че авторът разглежда нещата с напълно открито сърце. Тъкмо за това става въпрос. Казва се: „Забележително е, че при нашето описание започваме от житейската радост, от радостта от съществуването, проследявайки развоя на нашето време, за да достигнем накрая до описанието на дълбоката вътрешна душевна нищета. Това, което тук изживяваме в малкото, нашето време го прави в голямото.“ Под „малкото“ той има предвид мястото, където живее. – „Една несравнима културна пълнота, едно разгръщане на живота в сила и красота, каквото едва ли някога е съществувало в историята. И заедно с това е налице душевна нищета, постоянно разрастваща се и обхващаща цели слоеве на обществото.“
И сега, след като описва толкова вярно картината на съвременния живот, авторът не се задоволява просто с безпомощно описание на душевната нищета, а търси възможностите, за да могат импулсите на новото човечеството да бъдат проведени по правилен начин. Сред тези различни неща той описва също това, което нарича теософия, как се запознава с теософията. Сред множеството враждебно настроени хора ние срещаме и човек, настроен доброжелателно към теософията, с най-добра воля действително да се запознае с нея, който се запознава с нея и поради тази причина сега говорим за него. Разбира се, че не без основание описвам това. Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата духовна наука с външния живот. След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на живота и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията. Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи. Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н. Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек. Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“. Надявам се той да прозре и нейната оригиналност, щом е изпълнен с добра воля. – „Ние трябва да я разглеждаме като движение за удовлетворяване на свръхсетивните интереси на хората и с това като надрастване на сетивния реализъм. Преди всичко можем да разпознаем в нея движение, което импулсира хората да обмислят своите морални проблеми, да работят за вътрешно прераждане чрез усилено себевъзпитание.“ Както казах, аз не чета това поради някаква сантименталност, но като се имат предвид нещата, казани за антропософията от други гледни точки, не е без значение да се запознаем с критики като тази. „Човек може да прочете само Щайнеровата книга, която ни въвежда в теософията, за да забележи с каква сериозност авторът възлага на своите читатели задачата да се пречистят вътрешно и да се самоусъвършенстват. Спекулациите за свръхсетивното, съдържащи се в нея, представляват, разбира се, реакция срещу материализма.“ Сега идва нещо, на което моля да обърнете внимание. „По този начин тя лесно губи почвата на реализма и се обгръща с хипотези, ясновидски фантазии, потъва в царство на сънища, където вече няма място за реалността на индивидуалния и социалния живот. Въпреки това трябва да отчитаме теософията като явление с коригираща функция в развитието на съвременността.“
Единственото, което всъщност не се харесва на автора, е издигането към духовното познание, към конкретното, реалното духовно познание. Което значи, че той би искал да има това, което може да произлиза от теософията – също и според възгледите му – като импулси за морално усъвършенстване на човека. Но той не разпознава още, че в петата следатлантска епоха това може да дойде само от действителното, конкретно духовно познание. Не разпознава корените. Той иска да има плодовете без корените. Не разпознава взаимовръзката. Тъкмо този човек е изключително интересен, защото той, както се вижда, също е изучавал усърдно моята книга „Теософия“, но не е разбрал, че едното не е възможно без другото. Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно. Това е във връзка с нещата, които ви описах. Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят. Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това. Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове. Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време. Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове. Ето защо трябва толкова много да се стремим да спечелим разбиране за такива импулси, каквито са тези, за които исках да говоря в днешната лекция.
Книжката, за която говорих, се казва „Мисловният свят на интелигенцията. проблеми и задачи“ от проф. д-р Фридрих Малинг, публикувана в Хамбург през 1914 г. Тя е препечатана лекция, изнесена от проф. д-р Малинг на 23 септември 1913 г. за 37-ия конгрес по вътрешна мисия в Хамбург. Учудвам се само за това – както казах, съвсем случайно видях книжката преди няколко дни на витрината на една книжарница, – че никой от нашия кръг не е споменал нещо за нея. Защото някой би могъл да я има, след като се е появила през 1914 г. Необходимо е да се грижим тъкмо за различните нишки, които пресичат различните мисловни сфери на нашето съвремие. Необходимо е да се грижим както за нападките и клеветите, на които днес твърде често е подложено нашето движение, така и за такива неща, когато например в този случай, за който научаваме, се търси честно и искрено разбиране от човек, сблъскващ се при това с неимоверни трудности.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание. Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот. И където и да се намира, като учен или в коя да е практическа област, и в най-малкото, което прави, човек ще е включен в изпълнението на големите задачи на нашата епоха в правилния смисъл, ако в своята област знае как да оживи това, което приемаме като абстрактни истини на нашите срещи. И тогава душите ни ще се изпълнят с радостно чувство, което не е повърхностно, а ще бъде свързано с онази сериозност, която е животворна, която възвисява нашите сили, която не иска просто да се наслаждаваме на живота, а ни прави усърдни служители на живота.
В този смисъл тези три конкретни социални идеали и идеали на познанието представляват също и това, което ще даде на съзнателната душа способността да разбира по нов начин Мистерията на голгота в петата следатлантска епоха, да приема по нов начин Христос. Защото ние изграждаме реална връзка с духовните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс. Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
Не, духовното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика. Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха. Днес исках да ви говоря за това. Вероятно ще се срещнем не след дълго отново в този град. Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
Уникални посетители: 164