ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Ростислав Йовчев



Вечер на френската музика

На 22 октомври т.г., известната в близкото минало концертна зала „Славейков“, която понастоящем е зала на Френския културен институт отново напомни на софиянци за своята отминала слава. Акустически тя беше най-добрата навремето в София, като за изминалото събитие беше ориентирана и по начин познат от 80-те години на миналия век. Музикантите бяха разположени на сцената, за разлика от други случаи, в които поради използването на рояла, те са на равна основа с публиката.
Гости на Френския културен институт бяха известни наши музиканти, които живеят и развиват своята изпълнителска дейност във Варна. Едно нестандартно като състав трио от флейта, арфа и фагот, което се изявява на българска сцена за пореден път- след камерния фестивал в Добрич през май, варненска сцена неколкократно, сега и в столицата.
Флейтистката Ивона Недева взима участие в много майсторски класове като тези на Андраш Адорян, Патрик Галоа и др. Развива активно своята кариера като камерен музикант, участвайки в редица ансамбли. Обръща специално внимание на бароковата музика, представя се на най-престижните музикални фестивали. Свирила е в най-известните български оркестри- на БНР, Класик ФМ и др.
След завършването на Парижката Консерватория и Джулиард Скул, френската арфистка Софи Клавел работи в Тайван, където свири в най-известните оркестри в страната, преподава в Тайванския Университет, свири активно в камерни състави, а след 2006г. се завръща във Франция, където е част от Инструментален Ансамбъл на Дордон. От няколко години, тя прекарва половината от времето си във Варна със стремеж да създаде възможност за културен обмен между България и Франция, да популяризира музиката за арфа, да музицира с наши музиканти.
Фаготистът Светослав Славчев с право може да се счита за един от най-активните пропагандатори у нас на соловата и камерна музика за фагот. Участва в редица фестивали в страната, където се представя солово и ансамблово с други инструменти, предпочитан солист на симфонични и камерни оркестри, където неизменно печели възхищението на публиката.
Творбите, които изпълнителите бяха подбрали обхващаха един период от повече от 100 години (от средата на 19 до края на 20 век), когато френската музика, заедно с немската са лидери в западноевропейския културен живот, а от представителите на френската композиторска школа се учат мнозина млади творци, които формират развитието на собствените си национални школи- испанска, чешка и др.
Произведенията на Теодор Дюбоа са по-голямата си част с църковна насоченост и очертават романтичната стилова плоскост, заедно с далеч по-известните си съвременници Сен-Санс и Форе. Терцетино не прави изключение със своята спокойна, неконфликтна атмосфера, напълно подходяща за начало на концерта.
„Разходки в Бореали“ от Бохуслав Мартину правят мост към по-съвременната епоха. Краткият четиричастен цикъл не може да се счита за представителен за композитора, който е далеч по-интересен в клавирните си творби, или клавирното трио. Това произведение по-скоро се обръща към френската традиция като интонационна основа на една търсеща късноромантична обагреност творба.
Андре Жоливе е известен със своята преданност към френската култура и музикална мисъл. По време на войната стилът му на писане претърпява значителни промени . Дълго време композира изоставяйки атоналността в полза на лиризма и ясното изложение, но в крайна сметка през 1945 г. Жоливе стига до компромис между тези две области. “Коледни пасторали” е написано през 1943 г. в оригинал за арфа,флейта и фагот. Произведението е изпълнено с нежност и емоция и пресъздава библейски сюжети. Композицията е от 4 части:Звезда, Пътя на Влъхвите, Дева Мария и Младенеца, Всъпление и танц на овчарите и е описана като необикновено плекрасна коледна пиеса.
Роденият през 1890г. Жак Ибер работи в Парижката опера- пише музика за театрални постановки, кинофилми, балети, дирижира собствени произведения, както и камерни творби с участието на духови инструменти. Двете контрастни една на друга интерлюдии са написани през 1946 г. и са показателни за изпълнения с очарователна мелодика стил на композитора, търсещ връзка с традицията на френския „шансон“.
Елегичното трио от английския композитор Арнолд Бакс е композирано през пролетта на 1916 г. , оригинално за флейта, фагот и арфа. Посветено е на приятелите на композитора, които е изгубил по време на Ирландското въстание, като музиката, без да е конфликтна, рефлектира със своята вътрешна напрегнатост.
Последното произведение, включено в програмата на триото беше от Жан-Мишел Дамас. Композиторът е посещавал неколкократно България като председател на журито на Международния конкурс „Албер Русел“. Пише клавирни и камерни творби, а триото за арфа, флейта и виолончело прозвуча на тазвечерния концерт в транскрипция за фагот. Драматургията на тричастната по класически творба е изградена убедително и води изпълнители и слушатели към финала на творческата изява.
Би ми се искало да откроя особената привлекателност на музицирането на тримата прекрасни музиканти. Владеещи до съвършенство техническите „тайни“ на своите инструменти, постигащи очарователни звукови нюанси, те диалозират естествено и логично, следвайки коректно детайлите на партитурата, като успяват да покажат както написаните, така и вътрешно „скритите“ детайли, които правят музиката въздействаща и убедителна.
Въпреки драматургичната „равност“ на част от творбите, които естествено търсят романтичната лирика на епохата, Ивона Недева, Софи Клавел и Светослав Славчев успяха да не оставят равнодушни за съжаление малцината любители на музиката в залата, които оцениха по достойнство това събитие и ги аплодираха дълго.
Можем да съжаляваме, че нямаше достатъчно афиши за този концерт, защото изпълнители от подобна класа рядко се срещат вече в препълнения ни често с външна показност концертен живот. А и още нещо, върху което не спирам да мисля след този концерт. Това, че едни музиканти живеят в друг град, на почти 500 км. от София, прави ли ги по-малко атрактивни от софийските им колеги? Дали привилегията да живееш в столицата, като главен културен център на страната, не неглижира отношението към изяви на наши колеги от други градове, които заслужават внимание заради високото си ниво и отдаденост към музикалното изкуство? Иска ми се да вярвам, че това не е така и единствената причина за слабата посещаемост да е традиционна за нашата страна- липса на рекламни материали.

trio

Уникални посетители: 148