ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Актуално
Ростислав Йовчев



Тържествено връчване на наградите на София

На 17 септември, Денят на великомъченица София, Вяра, Надежда и Любов, празник на българската столица София, по традиция в красивата зала на Народния Театър се връчват наградите на нашия град за култура.
Щастливи сме, че тази година, нашият голям музикант- диригентът, композитор и педагог академик Васил Казанджиев взе Специалната награда на София. Излишно е да споменаваме богатата творческа биография на Маестро Казанджиев, който не престава да ни изненадва с нови и нови реализации на оригинални творчески идеи, като присъства по свой, специфичен начин в съвременната ни родна култура.
Да е жив и здрав и да получава още много такива заслужени признания!
За съжаление, тонът ми оттук нататък няма да е така възторжен. Става дума за телевизионното предаване на събитието, осъществено от БНТ, Канал 1. Само със съжаление мога да се сетя за излъчването на класически концерти отпреди 25-30 години, където професионализмът на екипите будеше уважение и възхищение. Вярно ще кажат, това не беше типичен, строг (както се изразяват някои) класически концерт. Разбира се, но в него участваха не един и два състава от областта на сериозната музика.
Никъде в надписите не бяха отбелязвани НИТО КОМПОЗИТОРИТЕ, НИТО ПРОИЗВЕДЕНИЯТА, НИТО ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ на иначе добре подбраната българска програма. Сухо и на “конвейр” бяха изчетени в началото на програмата само композиторите и с това се приключи. Сякаш имахме професионална публика, която РАЗПОЗНАВА творбите само като ги чуе. Да, ама не- това бяха творци от различни изкуства и най-малкото заради разнородната публика трябваше да бъде ясно какво звучи. Дори да си представим, че е имало печатани програми (което мен лично ме съмнява), за милионите зрители от страната и чужбина (програмата на БНТ се дублира от BNT World), трябваше да се анонсират (или изпишат на съществуващата видеостена) авторите, пиесите и изпълнителите. Иначе на кого аплодират слушателите. Съобщаване на изпълнители имаше само на оркестър “Симфониета” и неговия диригент Свилен Симеонов (вероятно защото съставът е общински) и на балет “Арабеск”. А кое беше името на малкия цигулар, изпълнил така вдъхновено “Севдана” от Георги Златев-Черкин. Или коя беше тази песен, изпълнена от млада певица, акомпанирана на електронно пиано. (А пропо, наемът на качествен роял от музикална къща за една вечер би струвал в рамките на 1000лв. Мисля, че Столична община има тези пари, за да създаде истински качествен празник на публиката). Тези малки, но натрапващи се подробности са важни за цялостния облик на събитието, което би трябвало да е изпипано до най-малките детайли.
Вместо това, акцентът пада на нелепо движещата се балетна двойка, правеща нещо като поклон на поредния излизащ на сцената награден. Нещо тъпо и ненужно, при положение, че някои от спечелилите приза са по-възрастни и такова “чупене на стойки” около тях създава по-скоро чувство на неуважение, отколкото това, което вероятно са искали организаторите.
И още нещо важно, което засяга екипа на БНТ. Пак допреди 20 години, когато все още по Ефир 2 (закрит през 2000г.) се излъчваха и продуцираха класически концерти (сегашното им количество е смешно малко на онзи фон), отговорният режисьор познаваше изпълняваните творби в детайли (дори следеше с партитура). Сега- очевидно че режисьорът няма ни най-малко понятие от това къде и кой детайл да снима. Ориентира се по хубостта на изпълнителите и ако уцели точния момент на солото (това не е толкова трудно) нещата се смятат за перфектно свършени. Но как да си обясним “Хоро стакато” от Владигеров, където на прочутото цигулково соло, изпълнявано от концертмайсторката, камерата беше фокусирала групата на втори цигулки, които изпълняваха акомпаниращ синкоп, който трудно би се чувал дори и при дигитално “разделяне” на партиите. Това е въпрос на професионализъм, който вероятно липсва ОЧЕВАДНО в екипите на БНТ. А и как да го има, като редакция “Класическа музика” отдавна няма в националната медия и трябва с носталгия да си спомняме професионализмът на хора като Невена Коралова, Нели Маврова и още много други, дали за БНТ десетилетия от живота си и правейки ни щастливи от излъчването на концертите на Караян в НДК и на много истински музикални празници в зала “България”.

Уникални посетители: 231