ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Маргарита Илиева



„Токатата и още нещо”
Уважаеми читатели, материалът, който следва по-долу трябваше да излезе в „списание Музикални хоризонти“ през месец май. Поради организационна грешка, той още не е публикуван, а подготовката му ще отнеме време и ще се превърне в абсолютно неактуален.
Иска ми се да не пропуснем да прочетем брилянтния и емоционален език на Маргарита Илиева, която като професионалист от висока класа прави анализ на това събитие. Младата пианистка е сред най-обещаващите звезди на родния изпълнителски хоризонт. Тя е сред най-активно концертиращите наши музиканти, които обхващат сериозен репертоар от всички стилове и епохи. Същевременно е сред най-предпочитаните педагози в Националната Музикална Академия, доктор с блестящо защитена дисертаци из областта на българската музика, а напоследък се изявява и като певица.
На 28-ми март тази година, в залата на НМА “Проф. Панчо Владигеров” се състоя вторият концерт от цикъла „Токатата и още нещо” на изтъкнатия наш пианист, музикант и педагог Ростислав Йовчев. Като столичани не бихме могли да се оплачем от липса на културен живот или недостатъчно разнообразие в концертния афиш. Истински стойностните събития и срещи с големи майстори, обаче, остават рядкост и винаги се превръщат във вълнуващо преживяване за слушатели и зрители. А вече споменатият концерт бе именно това – емоционално и силно въздействено откровение, единство на проникновено изпълнение и стилна и интересна програма. Сякаш колоритен пъзел, събрал сладост, приказка и виртуозност от цял един век развитие на клавирното изкуство, пиеси и картини се сменяха, понякога прошепнати, друг път нарисувани или величествено изградени от пианиста Р. Йовчев. Разказът започна с Р. Шуман – вглъбено пристъпващото „Влизане в гората” тихо премина в поетичните „Самотни цветя”, за да бъде сменено от капризно-сериозната „Птица-пророк” – всичките от цикъла „Горски сцени”. „Музиката е духовният език на емоцията” казва самият Шуман, а Р. Йовчев наистина я накара да заговори с всичките нюанси на топла и затрогваща реч. Едва що отлетя последната замираща трела на „Птица-пророк” и пред нас се извиси колосалната фигура на Шумановата „Токата”, носеща неслучайно славата на една от най-трудните творби писани някога за пиано. Без да загуби от сериозността и лиричността на звука в предполагащите това моменти, тук Р. Йовчев впечатли не само със завидната си виртуозност, но и с невероятната архитектоничност на изграждането, разкриваща цялото многообразие и богатство на това често пъти интерпретирано твърде технически едностранно произведение. И след този апотеоз на виртуозността, изведнъж преобразявайки се – като че ли в маг от древни времена – Р. Йовчев ни поведе из фантастичния свят от „Образи” на Кл. Дебюси. „В памет на Рамо” заплени със своята изчистеност и нереалност, а вълшебният звук на пианото покори с фината си детайлизираност и в следващата „Токата” из Сюита „За пианото”. Нататък импресионистичната картина сякаш се замъгли, контурите се изостриха, а палитрата се обогати и замря трептейки в маранята на музиката на М. Равел. В „Павана за смъртта на инфантата” всичко бе изпълнено с такава скромност, с такава строга сдържаност, че изглеждаше сякаш това е емоционалното вибриране предизвикано от най-съкровеното „аз” в дълбините. А „Токатата”, пенлива, жива и искряща, Р. Йовчев ни поднесе с блестящ пианизъм и ярко динамично разгръщане. И ето, достигаме и до постромантичния, екзотичен и пищен свят на А. Хачатурян. Свят, който още в „Поема” Р. Йовчев претвори така картинно и отдадено, че достигна една почти спираща дъха емоционалност, съвсем естествено прерастваща в мащабната, на моменти направо екстатична „Токата”. На финала, от Кавказките планини, „Приказки на старата баба” на С. Прокофиев ни върнаха за кратко в селцето Сонцовка, където надникнахме в детското приказно усещане за чудесата на големия свят. В тези четири миниатюри, Р. Йовчев живо и картинно ни разказваше ту за несекващата любознателност на вечно питащото момче или за игрите, шегите и веселите разходки, ту за поезията на монотонните капки дъжд и заплашителната гора, а на моменти дори се появяваха сенките на герои от страшните истории, разказвани шепнешком вечер пред камината. Като че ли зараждайки се точно от тази тъмна страна надвисна и мрачната неумолимост на моторно-ударната Прокофиева Токата. Изпълнението на Р. Йовчев бе наистина незабравимо – фантастичните образи, породени от разкривени обаждания, дисонанси и натрупвания във фактурата се появяваха реални и зловещи, а цялата фанатичност на изграждането доведе и до зашеметяващия финал.
В заключение можем само да си пожелаем информацията за подобни наистина изключителни събития в нашия културен живот да достига до много повече хора. Защото, няма по-голямо щастие, обогатяващо човека от срещата с големите творци – а само истински отдадените на изкуството артисти като Ростислав Йовчев могат да ни посветят в най-съкровено пазените му тайни и да запалят свещената искра в душите ни.
Уникални посетители: 46