ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Музикален логос
Ростислав Йовчев



Сюита „Иберия“ 7 години по-късно, “EVOCATION”

Уважаеми читатели на „Музикален логос“, през 2009 година, посветих творческите си планове на едно от най-проблематичните клавирни произведения в история на музиката – 12 частната сюита „Иберия“ от Исаак Албенис, основоположникът на съвременната испанска композиторска школа. Щастлив съм, че успях да обхвана тези прекрасни страници от една специфична музикална култура, която съчетава традицията на европейската класическа мисъл с богат фолклор, който пази и до днес своето екзотично влияние като остатък от присъствието на арабите на Иберийския полуостров, създали впечатляващо културно наследство.
Днес, 7 години след изпълнението на това титанично произведение, което трае около час и половина, бих искал да се върна към него от гледна точка на интерпретатора. И то на интерпретатора, когото го дели определена времева дистанция от презентирането на избрания от него артистичен обект. Сюита „Иберия“ е творба, която би предизвикала полярни оценки от страна както на изпълнители, така и на слушатели. Невинаги някои от пиесите ѝ са оценявани по достойнство и тази оценка често се влияе от възрастта на изпълнителя, неговата спойка с тази особена музикална изразност и интонационен материал, възможността да преоткрие своето място в сложния свят на испанската „двойнственост“, дуендето, което се явява философията на „Ал Андалус“, фолклорният първоизточник на повечето пиеси от „Иберия“.
В моята разработка няма да съм първият. Моята колежка Велислава Карагенова, доцент по пиано от АМТИИ – Пловдив, защити блестящо през 2010г. своя дисертационен труд, посветен на сюитата, написа и една впечатляваща книга – „Албенис и Иберия през погледа на пианиста“. И двата текста ще бъдат така необходимата ми основа и отправна точка към интерпретаторския „спомен“ от сценичната реализация на „Иберия“.
Не крия, че това за мен освен предизвикателство, остана и едно незабравимо преживяване, дълбоко вдаване в необикновения свят на Иберийския полуостров, създал едни от най-значимите културни паметници в Света. Наред с „Торо дел Оро“ и Хиралдата в Севиля, джамията в Кордоба, манастирът „Ел Ескориал“ и други велики архитектурни паметници, посещавани от милиони туристи всяка година, клавирната сюита „Иберия“ представлява не по-малка гордост за жителите на тази горда и достойна страна, родила не само Сервантес, Веласкес и Гауди, но и тънкия познавач на испанската душа Исаак Албенис.

Чети публикацията

Уникални посетители: 155