„Прометей на нашите дни – окован във веригите на своята собствена мисъл, – той прекара дните на своята мъка и радост в очакване да го сполети гръм от небесата. От високата скала на своето усамотение той впи поглед в хода на оная върволица от събития, която ние наричаме история на човечеството, жаден да проникне в смисъла ѝ, да схване нейната цел.“

„Ницше е бил роден да „изстрада битието“. Неговият гений почива в търсене и намиране на утешителни основи. Той обаче дълбоко изстрадва мислите на своето обкръжение. Изнамира за това страдание великолепните тонове на своя „Заратустра“. Става поет на новия светоглед. Химните за „свръхчовека“ са личният, поетичен отговор на въпросите и познанието на новата естествена наука. За бъдещето той няма да остане като оригинален философ, няма да бъде основател на религия или пророк; за бъдещето той ще е един мъченик на познанието, който изнамира в поезията слова, за да опише какво е изстрадал.“