Едно впечатляващо събитие, провело се с български организационен комитет и носещо името на знаменития професор по кларинет от близкото минало проф. Сава Димитров се състоя в края на миналата година. Уточнението “български организационен комитет” правя, защото конкурсът беше предвиден да се състои в нашата страна, в София, в залата на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. За съжаление световната пандемия, първоначално смени периода на провеждането му – от пролетта конкурсът се позиционира в края на ноември с надеждата, че живият контакт на всички участници в него – най-вече конкурсантите, журито и накрая – публиката и организаторите ще общуват вълнуващо със средствата на музиката. Тази висша духовна сфера, чиито сценични образци е създал патронът на конкурса, незабравимият основател на българската кларинетна школа проф. Сава Димитров, дядо на сегашният ректор на НМА проф. д-р Сава Димитров. Желанието да възкреси името на своя дядо, организирайки събитие от подобен мащаб, е може би най-големия жест не само към него, но и към българската школа за духови инструменти, към младите кларинетисти от цял свят, които имат възможност да представят своето изкуство именно на българската публика, но и към съвременното българско висше образование в духовната сфера. Присъствието на музиканти от подобен ранг в България във висшето учебно заведение, на което той отскоро е ректор, е най-голямото признание за ролята на България в световната музикална история, за значението на НМА “Проф. Панчо Владигеров” като културно средище на истинско високо ниво инструменталисти и реклама на фундаменталното дело на проф. Сава Димитров, което е дало на нашата страна кларинетисти от световен мащаб.

За съжаление рестартът на пандемията през ноември постави организаторите пред сериозното предизвикателство окончателно да обявят конкурса онлайн, пред което имаше много организационни препятствия, в преодоляването на които участваше целият организационен екип. Въпреки напрежението те се справиха с достойнство и с голям успех, така че конкурсът се състоя дистанционно по начин, по който мнозина любители на прекрасния, топъл звук на кларинета, успяха да го чуят благодарение на съвременните технологии, използвани от организаторите.

Съвсем спокойно можем да кажем, че нищо не беше оставено на случайността. Журито, съставено от световни знаменитости беше гъвкаво балансирано. В него личаха имената и на двама българи. Те развиват успешна изпълнителска и педагогическа кариера от дълги години в чужбина. Носителят на множество международни награди доц. д-р Вангел Тангъров преподава в Тексаския университет и е част от оперния оркестър в Остин (САЩ). Основател на Тексаския кларинетен фестивал, д-р Тангъров изнася регулярно концерти, изпълнявайки почти целия кларинетен репертоар. Павлин Панайотов е ученик на кларинетната фамилия Димитрови (проф.Сава и синът му – проф. Димитър Димитров). По-късно работи и с проф. Петко Радев. 6 години е част от преподавателския състав на Висшия институт по музика в Сус, Тунис, както и в столицата на страната, където създава кларинетна школа, следвайки най-добрите принципи на българското кларинетно изкуство. От 2008 г. Панайотов работи в  Чехия, където освен преподавател е и  водач на групата на Силезийския театър в гр. Опава..

Сред останалите знаменитости са: Джулиан Блис, определен за един от най-добрите кларинетисти в света, с огромна концертна дейност, включваща изяви с престижни камерни състави и световно признати оркестри, преподавателката от 27 години в Пражката Консерватория Людмила Петеркова, носител на награда за най-добър запис за 2001 г. Първият кларинетист на Парижката опера Филип Купер, който освен в Парижката Консерватория е канен да преподава в най-престижни места по света. Професорът по кларинет и координатор на школата по кларинет Антонио Тинели има космополитно музикално образование, докоснал се до едни от величията в изпълненията на кларинет – Карл Лайстер, Аурелио Октав Попа и много други. Прави впечатление присъствието на кларинетисти от околните на България страни, доказали се ярко на световната сцена – Никола Сърдич и Джуро Пете от Сърбия, Тайдей Кениг от Словения, Емил Вишинеску от Румъния.

Конкурсът беше отворен за млади инструменталисти, родени след 1994 г. Те бяха разделени на групи E, D, C, B и А. Написани са в обратен на възрастта ред – от най-големите към най-малките, като добро решение е това, в предпоследната по възраст група D да са родени през 2000 г., след което разпределението на участниците да е през 2 години, докато стигне до родените през 2006 г., които са най-малки. Адмирирам този начин на разпределение, защото често се забелязва, най-вече по клавирни конкурси, прекалено голяма възрастова дистанция между участници, включени в една възрастова група. Това води до нереална конкуренция между тях, особено сред по-малките, които тепърва имат да овладяват базови инструментални умения, но едновременно и да се мотивират в участие на подобни форуми, които възпитават у тях важни концертни качества, задължителни за бъдещата им кариера. Важно условие за успешния край на подобно състезание е и подборът на репертоара. От една страна, той трябва да привлече повече участници, от друга – пиесите да са на такова ниво, че да бъдат “магнит” и за вече зрели музиканти, които  да покажат интерпретационни и ансамблови умения. В това отношение е мислено много и в перспектива. Групи А и B провеждат прослушванията си в един тур, като изискванията едва забележимо се повишават – участниците в група В освен че трябва да представят творби в различни стилове, от които едното произведение задължително да е с пиано. Т.е., още в ранна възраст се подсказва важната ансамблова роля на кларинета. Група С е вече в два тура, като първият покачва минутажа на изпълняваните пиеси, а вторият логично изисква изпълнение на творба от емблематичен за кларинета композитор – Концертино оп. 26 от Вебер. Големият немски ранен романтик Карл Мария фон Вебер, освен с ярки опери и клавирни произведения, е първият композитор отдал дължимото на прекрасния духов инструмент, превръщайки го в равностоен член на останалата група. Група D изисква видеозапис на  Първия кларинетен концерт от Вебер като “входно ниво” за допускане в конкурса, а по-нататък, за късметлиите е определен 30-минутен рецитал, в който влизат едно произведение от списък с концертни творби, сред които и Рондо от българския композитор и фаготист Марин Вълчанов, комбинирано с избран от кандидата концерт или соната. Вторият тур е съставен само от една композиция – Концерт №1 от Вебер. От най-големите участници се изисква при предварителния подбор изпълнението на Концерт за кларинет и оркестър от Моцарт. Изборът на това гениално произведение, чието изпълнение изисква качествата на зрелия  интерпертатор, позволява и селектиране на най-качествени конкурсанти. 20-минутният първи тур, по подобие на предната група включва кратки пиеси за кларинет, като в група Е преобладават съвременните композиции. Добавена е една виртуозна пиеса за кларинет и пиано. Следващите два тура доказват на практика, че Първият международен конкурс за кларинетисти “Сава Димитров” е ориентиран към най-качественото превъплъщение на кларинета в световното музикално наследство. Вторият тур изисква избор между двете сонати от Брамс, а третият – Концерта от Моцарт. Наистина програма, която изисква професионален подход към изпълняваните произведения!

Не може да не отбележим, че в репертоара на всички възрастови групи бяха включени български произведения. Освен, че се мотивират участниците да се докоснат до една непозната за тях (особено чужденците) композиторска школа, изброените от организаторите родни композиции са с разнороден композиционен език, който поставя пред избралия ги интересни стилови задачи. С това решение същевременно организаторите правят достойна реклама на българската музика, която напълно равностойно стои сред останалите световни образци, сътворени за прекрасния тембър на кларинета.

Нека да погледнем и класирането след финалния тур. В двете най-малки като възраст групи има първи награди за румънски кларинетисти. Това не бива да учудва. Страната е с висок музикален стандарт, особено по отношение на духовите инструменти, провеждат се различни младежки музикални национални състезания и като резултат техните най-добри представители се изявяват успешно и на международния подиум. В тези две групи A и B има и български участници – Симеон Витанов и Цветомир Радев с втори награди във всяка категория. В група С, победител е чешката представителка Натали Хрдова, в група D – полският кларинетист Михал Сервин, а в най-трудната Е група – украинският участник Станислав Павлович, който е на 25 години.

Нарочно споменавам възрастта, защото в музикално отношение, това е началната точка от която започва истинското изграждане на музикалния изпълнител. Времето, когато той израства като мислене, стилова култура и емоционален баланс. Всички участници в това авторитетно състезание вече са навлезли в запазените само за избрани таланти територии и вече са инструменталисти, които със сигурност ще прославят своите страни в бъдеще.

Ако трябва да резюмираме в няколко изречения първото издание на Международния конкурс „Сава Димитров”, то основните пунктове, по които той се утвърждава като водещо музикално събитие за 2020 г., са следните: над 270 участници, които след сериозната видеоселекция са сведени до 120. Силно е присъствието и като количество, и като качество на участници от бившия Източен блок. Всички турове на конкурса бяха излъчвани в онлайн пространството, като тяхната последователност отговаряше напълно на начина, по който би се провел присъствено. Така любителите на прекрасния звук на кларинета не загубиха почти нищо от този начин на провеждане, освен личната среща с участниците. Прекрасна беше организацията от екипа, съставен от млади хора, които бяха щастливи да са част от едно истинско събитие под вещото ръководство на изключително опитен организатор като ректора на НМА “Проф. Панчо Владигеров” проф. д-р Сава Димитров.  В мой личен разговор с един от българските представители в журито Павлин Панайотов, той ми довери, че негови колеги, не само участници в журито на конкурса, представители на различните световни школи, които са проследили музикалната надпревара, са споделили изключителното си възхищение от това събитие, превърнало се в световен форум.

Възхищение и благородна завист буди присъствието на партньори на този конкурс като Министерствата на културата и образованието, Столичната община, БНТ и БНР, мощни спонсори като А1, Българската банка за развитие, СОТ 161, Джагуар, световно известните компании, лидери в производството на музикални инструменти и аксесоари Бюфе Крампон и Вандорен и др. Освен че сътрудничат на подобен форум, тези проспериращи фирми доказват с присъствието си, че икономика и култура могат и трябва да вървят ръка за ръка. Знаменателно е, че представители на самите фирми благодарят на организаторите, че са имали честта да бъдат партньори на такова събитие, отговарящо на най-високите стандарти за провеждане на международен конкурс. Изключително постижение на конкурса е, че доказва как новите поколения ценят онова, което са съградили техните предшественици. Така както патронът на конкурса проф. Сава Димитров е неотменна част от историята на българското музикално дело, като основател и възпитател на ред поколения български инструменталисти, които остават благодарни за светлината и духовния път, който им е дал.